Напълно нормално е децата да се боят от различни неща. Важното е родителите да се научат да овладяват негативните емоции на подрастващите и да ги научат как да надмогват страха.
Хлапето не смее да влезе в морето без пояс, страхува се от тъмнината и през нощта до леглото му трябва да светва лампа. „Юнаците не плачат“, опитваме се да успокоим детето, когато то лее крокодилски сълзи, тъй като е останало самичко в стаята. Родителите нерядко смятат, че детето им е бъзльо, защото го възпитават жени и поради това му липсва мъжко присъствие. Означава ли, че детето расте мекушаво, защото цял ден го глезят баби. Това твърдение не е вярно. Никой не е доказал, че е нужно казармено възпитание и твърд подход, за да пребори хлапето своите страхове. Достатъчно ли е таткото да му даде да опита от бирата или да го вземе на риболов веднъж месечно, да се държи по-строго, за да стане детето по-малко плашливо?
Според специалистите прекомерната закрила и предпазване от всекидневните опасности са тези причини, които могат да доведат до поражение в детската психика. Не са верни обвиненията в страхливост.
Детският страх не е глезотия, а типично за възрастта изживяване
Погрешно е да се подхожда твърдо към малкото дете, защото страхът е неотменна част от ежедневието му.
Три са основните причини за детския страх:
- На първо място той е провокиран от вътрешния инстинкт за опасност. Страхът представлява важна защита, която предпазва и детето, и възрастните от рискови ситуации. Страхът е вид предпазливост, а предпазливостта е вид защита.
- Важен е и житейският опит. Децата, чиито родители са разведени, се страхуват да не ги изоставят. Това е преносен страх, който автоматично се възприема от подрастващите, ако се чувстват несигурни.
- Третата причина се базира на възпитанието. Ежедневно детето чува нареждания от типа: „Не пипай кучето, че ще те ухапе!“, „Не вземай ножа – ще се порежеш!“, „Не говори с чужди хора, ще ти направят нещо лошо!“ Най-голяма вреда причинява прекомерното предпазване от опасностите при обикновени житейски ситуации.
За да могат тези страхове да бъдат преодолени, е необходимо преди всичко родителите да имат доверие в детето си, да го оставят само да се справи с дадено положение. Въпреки че са малки на години, децата имат нужда от уважение от страна на възрастните.
Принципно погледнато страхът не е нещо лошо
Само този, който познава страха и изпитва страха, ще изпита и приятното чувство на удовлетворение, че със собствени сили е успял да се справи с него. Затова малките деца имат нужда от подкрепа от страна на родителите. Те не бива да бъдат иронизирани или подлагани на натиск. Само подрастващите, на които им се предостави възможността сами да се справят със страховете си, могат окончателно да ги преодолеят.
От какво се страхуват децата?
• Едно изследване показва, че страхът от неизвестното, от поражения върху родителите заема първо място в списъка на детските страхове.
• Малчуганите много се страхуват от престъпления спрямо тях – 56%.
• Боят се мама и татко да не се разведат – 49%.
• Хлапетата се притесняват да не избухне пожар в къщата – 45%.
• Страх ги е да не стане катастрофа – 40%.
• Не само от физически, но и от душевни травми се боят малчуганите. От подигравки и грубости от страна на други деца се плашат 40% от хлапетата.
Още какво притеснява децата: тежките болести – 39%, родители да не са безработни – 34%, реакция поради лоши бележки в училище – 23%.
Краси ДИМИТРОВА
