Временната загуба на обоняние, или аносмията, е основният неврологичен симптом и един от първите и най-често докладвани признаци за COVID-19. Изследвания предполагат, че тя е по-добър прогнозен индикатор за това заболяване от други добре познати симптоми като температура и кашлица, но механизмите в основата на тази загуба на обоняние при пациентите с новия коронавирус бяха неясни.
Сега международен екип изследователи под ръководството на невроучени от Харвардското медицинско училище разкриха типовете обонятелни клетки, които са най-уязвими на инфекция със SARS-CoV-2.
Изненадващото е, че сетивните неврони, които улавят и предават усещането за мирис към мозъка, не са сред уязвимите клетъчни типове.
Екипът открил, че обонятелните сетивни неврони не експресират гена за АСЕ2 рецепторния протеин, който SARS-CoV-2 използва за проникване в човешките клетки. Вместо това АСЕ2 се експресира в клетки (наричани подпорни), които осигуряват метаболитна и структурна подкрепа на гореспоменатите неврони, както и в определени популации от стволови (базални) клетки и клетки на кръвоносните съдове.
Откритията сочат, че инфектирането на не-невронни клетъчни типове може да е отговорно за аносмията при пациентите с COVID-19.
„Нашите открития показват, че новият коронавирус променя усещането за мирис при пациентите не чрез директно инфектиране на невроните, а чрез засягане функцията на подпорните клетки“, каза старшият автор на изследването Сандийп Роберт Дата, доцент по невробиология в Института „Блаватник“ към Харвардското медицинско училище.
Това означава, че в повечето случаи инфекцията със SARS-CoV-2 не уврежда трайно обонятелните невронни вериги и не води до персистираща аносмия – състояние, свързвано с различни психични и социални проблеми със здравето, особено депресия и безпокойство.
„Мисля, че това е добра новина, защото след като инфекцията се изчисти, обонятелните неврони изглежда няма нужда да бъдат заменени или възстановени от нулата – коментира ученият. – Необходими са обаче повече данни и по-добро разбиране на действащите механизми, за да потвърдим това заключение.“
Според данните повечето пациенти с COVID-19 претърпяват някаква степен на аносмия, най-често временна. Анализи на електронните здравни досиета в САЩ показват, че за хората с болестта е 27 пъти по-вероятно да страдат от загуба на обоняние, но само около 2,2 до 2,6 пъти по-вероятно да имат температура, кашлица или затруднено дишане в сравнение с пациентите без COVID-19.
Някои изследвания предположиха, че аносмията при COVID-19 се различава от тази, причинявана от други вирусни инфекции, включително и други видове коронавируси.
Така например пациентите със SARS-CoV-2 обикновено възвръщат обонянието си за няколко седмици – много по-бързо в сравнение с месеците, нужни за възстановяването от аносмията, предизвиквана от подгрупа вирусни инфекции, за които е известно, че пряко увреждат обонятелните неврони. В допълнение, много вируси причиняват временна загуба на обоняние чрез предизвикването на проблеми с горния дихателен тракт като запушен нос. Но някои пациенти с COVID-19 получават аносмия без никакво запушване на носа.
Като цяло откритията демонстрират, че свързаната с COVID-19 аносмия може да възниква в резултат от временна загуба на функция на подпорните клетки в обонятелния епител, която индиректно предизвиква изменения в обонятелните сетивни неврони, казват авторите.
Превод от английски
Нели АЛЕКСАНДРОВА
