в-к Лечител
в-к Лечител
 

Сънуват ли новородените?

Брой: 45, 11 ноември 2021 - ВИТАМИНИТЕ И МИНЕРАЛИТЕ

Гледайки вашето спящо бебе да се усмихва или мръщи, вие се питате какво ли става в главата му. Може ли да се каже, че новороденото сънува? Най-големите специалисти по съня и сънуването – педиатърът Мишел Жуве и д-р Мари Жозеф Шаламел, са на мнение, че по време на съня се стимулира хормона на растежа.

Сънуването заема около 100 минути сън при възрастния и 480 минути при новороденото, т.е. 50-60 на сто от продължителността на неговия сън. Всъщност бебето спи средно по 16 часа дневно. Тези минути играят основна роля в първите години на човешкия живот. Те продължават да програмират без съмнение най-изтънчените реакции на нашето будно съзнание, според Мишел Жуве, който е и автор на книгата „Сънят и сънуването“.

През 1958 г. случайността позволила на Франсоа Мишел и на Жуве, изучавайки механизмите на придобиване на опит при котки, да открият, че сънуването не е нито сън, нито будно състояние, а задължително трето състояние на мозъка. През 1959 г. те откриват т.нар. „парадоксален сън“ – времето, през което сънуваме.

„При зародиша и при новороденото говорим за оживен, а не за парадоксален сън. При това те имат големи физически сходства (очни движения, мимики, усмивки и т.н.). Не може да се твърди със сигурност, че зародишът сънува. Несъмнено той притежава един раздвижен сън, еквивалент на парадоксалния – т.е. на сънуването при възрастните, и тази фаза от съня е абсолютно необходима за изграждането на детския мозък. Преди шестия месец цикълът на сън при новороденото е кратък – от 50 до 60 минути. То се събужда и заспива във фазата на оживения сън. На една година се появява парадоксалният сън и заспиването е подобно на това при възрастните – бавен сън. От 2-годишна възраст количеството на парадоксалния сън при децата е много близък до този на възрастните според невробиолога д-р Шаламел. Той дълго време изучава усмивките по време на сън, наблюдавайки голям брой бебета.

„Получените резултати доказват, че има много тясна връзка между оживения сън и усмивката. Могат да се наброят между 32 и 44 усмивки в течение на 100 минути оживен сън при новороденото. При това усмивката е същата, както бъдещата „социална усмивка“. Тя трае между 1 и 5 секунди и поставя в действие същите лицеви мускули.“

Но усмивката не е единствената мимика, която се наблюдава при спящото новородено бебе: радост, мъка, страх, отвращение, изненада и още яд са изображенията, които могат да се видят в течение на този фамозен сън, наречен оживен. Според учените сънуването е под генетичния контрол на мозъка. То принадлежи на наследствените белези на всяка личност и не се повлиява от средата, културата, установените привички и навици.

Тази нова теория е резултат от наблюденията върху еднояйчни близнаци, които са показали едновременност в очните движения по време на парадоксалния сън, т.е. имат едно и също сънуване – нещо, което не е типично при двуяйчните близнаци.

Впрочем това е генетичната памет, която изглежда се проявява по време на сънуването. Когато детето пълзи или суче по време на оживения сън, става дума несъмнено за генетично програмирани действия. Така се формират психологическите различия между индивидите по време на парадоксалния сън.

Установено е, че сънуването играе важна роля в живота на детето. По време на сънуването се стимулира продукцията на хормона на растежа. Затова, ако детето трябва да става рано, твърде важно е да си ляга навреме – категорични са специалистите.

Има връзка между сънуването и паметта

Според д-р Жуве сънят е възможно да играе консолидираща роля за паметта. Ето защо е препоръчително да заучим един урок по-скоро преди да си легнем, отколкото сутринта. Но заучаването по време на сън, което някои проповядват, е пълна измама, защото е доказано, че когато спим, сме неспособни да възприемаме информация отвън.

Сънищата възникват през първата година от живота и децата въобще не са в състояние да ги разкажат преди навършване на 2 годинки. Разказите за сънищата са рядкост преди 3-годишна възраст и до 7 години са много различни от тези на възрастните. Всъщност, за да сънува в смисъла, който влагат възрастните, детето би трябвало да притежава едно мисловно ниво, което да му позволява достъп до символното мислене. Началото на тази фаза се проявява не по-рано от 18 месеца. Малкото трябва да може да изразява своя сън чрез езика.

През 1977 г. американецът Дейвид Фолк анализира около 800 сънища на 26 деца в продължение на 5 години, като ги събужда по време на парадоксалния им сън. Той доказва, че преди 5 години само 1/3 от децата, дори по-малко, си спомнят какво са сънували. Картините на сънищата са били статични и са представлявали предимно животни. Той забелязал, че детето почти никога не участва в своя сън, а е само страничен наблюдател, докато сънят на възрастните е твърде емоционален и егоистичен. Едно малко момиченце, разпитано за своите емоции, споделя: “Аз не мисля, не изпитвам нищо, аз съм много заета с картините“. Тъкмо обратно – разказаното на сутринта е много по-емоционално обагрено. Между 5 и 7-годишна възраст участието на детето е далеч по-активно, но съдържанието на съня остава твърде повлияно от събитията през деня. Неслучайно кошмарите са резултат от някой страшен филм или действително разтърсващо събитие. За да осигурят спокойствие на децата си, родителите трябва да им пестят такива сътресения.

 Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА



Брой: 45, 11 ноември 2021
 
 
Продукти
 
Витатабс К2 + D3
 
КОРДИЦЕПС
 
Ливерин®
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД