в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЕНИГМИТЕ НА 4-ДНЕВНАТА РАБОТНА СЕДМИЦА

Брой: 45, 11 ноември 2021 - ВИТАМИНИТЕ И МИНЕРАЛИТЕ

Всъщност идеята е на повече от 90 години, когато известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че до 2030 г. хората ще работят само по 15 часа на седмица. Няколко години по-късно тогавашният вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън заявил, че очаква скоро преход към 4-дневна седмица. „Това не са мечти или хвалби, а прости прогнози на база печалбите, които постигаме.“

Идеята набира скорост отново в последните десетилетия, когато мениджърите, следящи промените в работната среда, нагласите и резултатите, установили, че хората им „прегарят“. Тогава започнали да правят нещо немислимо: наистина да „пускат“ преуморените си колеги да си ходят, като това не намалява пълната заплата. Третият почивен ден станал много популярен, особено когато съвременното високо технологично ниво увеличава производителността и ефективността, а изпълнението на задачите от разстояние е възможно в много сфери. В проучването „Да започнем отначало“ от 2020 г. по-гъвкавият работен график в бъдеще се подкрепя от три четвърти от анкетираните изпълнителни директори и главни мениджъри, които считат, че договорите на служителите трябва да се фокусират повече върху удовлетворяването на нуждите на бизнеса, а не върху отработените часове. Те също са на мнение, че работодателите трябва да преразгледат продължителността на работната седмица и броя на часовете.

В глобално проучване на Harvard Business Review през 2021 г. 89 на сто от анкетираните споделят, че техният професионален живот се влошава. В същото проучване 85 на сто от респондентите съобщават за по-ниски нива на благосъстояние, а 62 на сто признават, че са претърпели прегаряне по време на пандемията.

Съчетаването на стрес, преумора, прегаряне, с всички емоционални и психологически последствия от пандемията от коронавирус подтикна голяма корпорация за потребителски стоки в Нова Зеландия да провежда 12-месечен пробен период от по-кратка работна седмица. Испания стана една от първите страни в света, която изпробва 4-дневна работна седмица в пилотен проект, включващ няколко десетки компании. Преди тях Майкрософт Япония също прави този експеримент и установява, че производителността се е покачила с 40 на сто, а разходът за електричество е паднал с 23 на сто. Сред пробвалите е и една от най-модерните и динамични европейски държави – Финландия, а Исландия още преди няколко години обяви по-късата работна седмица за „небивал успех за хората и природната среда“.

През 2022 г. голяма компания за фондонабиране ще започне да тества със своите служители 4-дневната работна седмица. Когато пандемията започна, фирма в областта на социалните медии стартира подобна своя програма, като дава на служителите допълнителен почивен ден всяка седмица, без да намалява заплащането им. Компанията стартира експеримента уж на шега, но може никога да не се върне към пълната работна седмица.

Дебатът да се работи активно само 4 дни в седмицата е само една част от актуалните дискусии за бъдещето на бизнесите и работната среда. Компаниите подлагат на преоценка необходимостта от своите физически офис площи, докато светът се пренастройва към пост-пандемичната реалност. Някои трайно остават на отдалечен начин на работа, докато други са избрали гъвкави присъствени графици.

ПРЕДИМСТВАТА

Хората, които работят четири дни в седмицата, споделят, че са по-здрави, по-щастливи и са по-малко притиснати от липса време. Техните работодатели признават, че служителите са много по-съсредоточени и ефективни. Всъщност, когато служителите виждат, че работодателят им се грижи за тях, 94 на сто от тях се чувстват много по-оценени и благоразположени. Оптималното количество интензивно когнитивно работно време е не повече от четири часа дневно, показват замерванията.

По-концентрирани по време на работа: Андрю Барнс, собственик на кантора в сферата на юридическите и финансовите услуги, стартирал 4-дневна работна седмица през 2018 г. Служителите решили да изключват смартфоните си, да ползват звукоизолирани помещения и да съкратят работните срещи. Барнс установил, че макар че хората му работили по-кратко, прекарвали 35 на сто по-малко време, разглеждайки уебсайтове, които нямат общо с дейността им. Тъй като служителите имали възможност да отделят повече часове на домакинствата и личния си живот, не губели работното си време за тях.

По-дългите часове не означават по-високи резултати: Поддръжниците на по-кратките работни седмици казват, че настоящата работна среда се определя до голяма степен от дългите часове и това да си винаги на разположение, което не е най-добрият начин да се поддържа производителността.

Подобрено психично здраве: Хората, работили по-малко дни в седмицата, съобщават за редица положителни странични ефекти. Те спортували повече, завършили образователна степен, имали време за доброволчество и намирали начини за справяне с последиците от пандемията. Това от своя страна има нетно положително въздействие върху производителността на работниците в офиса.

Нивото на удовлетвореност от времето, изкарвано с любимите хора, се повишило: Родителите с малки деца се чувствали по-малко стресирани, защото имали повече часове за семействата си, което довело до по-балансиран живот. Грижещите се за възрастни родители също имали възможност по-пълноценно да помагат на своите близки.

Намаляване на глобалния въглероден отпечатък: Прогнозите сочат, че 4-дневна работна седмица ще намали въглеродните емисии в САЩ с 45 милиона тона – повече от общите излъчвани газове на щатите Орегон и Върмонт, взети заедно. Родителите също ще имат повече време да приготвят храна за семействата си, което води до по-здравословен и по-устойчив избор.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Противниците на по-кратката работна седмица също имат своите аргументи.

Разходите: В много страни по света (както и в България) служителите на пълен работен ден струват повече от годишната им заплата, тъй като работодателите покриват и разходи за социално и здравно осигуряване. Това може да доведе до невъзможност да бъдат наемани повече служители. Освен това в много страни работниците предпочитат да получават повече, отколкото да работят по-малко часове или дни в седмицата. В допитване от 2014 г. например приблизително половината от американските работници заявили, че биха работили още един ден в седмицата за допълнително заплащане от 20 на сто. Работниците на непълно работно време били още по-склонни да приемат подобно предложение.

Неравенство: Ако четиридневната работна седмица започне сериозно да набира сила, един от най-големите недостатъци може да бъде, че ще задълбочи съществуващото неравенство между високообразованите, полагащи интелектуален труд, и работниците в производството или селското стопанство, които получават заплати на база на часовете положен труд.

Не всички браншове могат да се включат: Някои изискват денонощно присъствие или специален график, което прави 4-дневната работна седмица трудна за изпълнение.

Начинанието е скъпоструващо: Противниците твърдят, че най-очевидният недостатък за работодателите е рискът от разходи, свързан с четиридневна работна седмица, особено ако служителите не отговарят напълно на изискванията на работата. В двугодишен пробен период в Швеция с намалена работна седмица (от 40 на 30 часа) се установила по-висока удовлетвореност сред работниците, но експериментът бил твърде скъп, за да продължи успешно.

Работниците ще работят така или иначе същите часове: Някои задачи просто отнемат определено време, за да се приключат, а някои дейности може да не са подходящи за съкратен срок. В един четиридневен експеримент за работна седмица във Франция те открили, че работниците в края на краищата работят същите часове, като преди. Единствената разлика била, че фирмата трябвало да плаща извънреден труд, което е допълнителен разход за компанията.

Трудно управление на екипите: Това може да бъде предизвикателство, особено ако бизнесът е денонощен. Ако почивните дни на служителите са разпръснати, може да бъде трудно да се организират екипни срещи и да се управляват проекти. Служителите също могат да се чувстват принудени да се включват в работата в почивните си дни, така че да не пропуснат нищо важно.

Идеята за 4-дневна работна седмица може да бъде полезна и за хората над 50-годишна възраст, които могат да заведат възрастен родител на лекар, да изкарат ден с внучето си или да се занимават с любимото си хоби. За хората в зряла възраст това е и време да помогнат на местната си общност, защото вече са постигнали своята финансова стабилност и могат да работят доброволно. Във всеки случай, дискусията за съкратеното работно време и в частните фирми, и в държавните институции, и в неправителствените организации тепърва предстои.

 

Бойка ВЕЛИНОВА

 



Брой: 45, 11 ноември 2021
 
 
Продукти
 
РелаксМедикс™
 
ПРОСТАМАКС (PROSTAMAX)
 
ХЕРИЦИУМ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД