Владимир Пенев – актьор:
Това заболяване ми е донесло много болка. Остави ме без баща още на 4-месечна възраст, а 50 г. по-късно загубих и сестра си. Заради отговорността към детето на сестра ми, което остана кръгъл сирак на 15 г., към близките ми и към себе си, реших да започна да контролирам тази болест. Спрях пушенето, започнах да правя профилактични прегледи всяка година. Искам да посъветвам хората да бъдат умни и да не се страхуват да ходят редовно на прегледи, за да имат шанса за по-добър живот.
Проф. Асен Дудов – началник Клиника по медицинска Онкология в „Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ Младост“:
Белодробният рак е един от най-добрите имитатори. Той няма специфични симптоми и това прави откриването му много трудно. Понякога може да наподобява дори ендокринно заболяване. Негов симптом може да е например повишаването и задържането на висока кръвна захар при хора без диабет. Затова, при повява на оплаквания като продължителен дискомфорт в гръдния кош или упорита кашлица, трябва да се потърси лекар. Хора, чиито родители, братя или сестри, са боледували от рак на белия дроб, трябва да имат повишено внимание. Кръв при изкашляне или болка при определени пози в леглото, също могат да бъдат симптоми, но вече късни. Годишно у нас с рак на белия дроб се диагностират между 4200-4300 души. Повечето от тях в напредналите етапи на болестта. Сред причините за белодробния рак са работа в рискова среда, тютюнопушенето, замърсеният въздух. Някои изследвания сочат, че тютюневите изделия причиняват повече от 20 процента от случаите на рак на белия дроб. Но мръсният въздух също оказва огромно влияние. Затова трябва да изискваме измервателните агенции да ни казват не само стойностите на замърсеност на въздуха, но и каква е степента на канцерогенна опасност, каквито измерители има в ЕС. И в тези много трудни от логистична гледна точка времена, моят съвет е пациентите директно, ако имат съмнение за онкологично заболяване, да се обръщат към онкологичните центрове. Там могат да бъдат диагностирани и насочвани към най-подходящите изследвания. Не е мястото в интернет да се търсят симптомите за рак на белия дроб.
Ракът на белия дроб е най-честото онкологично заболяване в целия Западен свят. Новорегистрираните пациенти с тази диагноза вече са равни на общия брой на пациентите с рак на гърдата и дебелото черво. И колкото по-дълга е продължителността на живота, толкова повече се увелича риска хората да се сблъскат с тази диагноза. Според някои изследвания на всеки втори му предстои да срещне болестта, а на всеки пети да си отиде от нея. Ракът на белия дроб се изравни и започва да надхвърля темповете на заболеваемост и смъртност от съдовите болести. В същото време Европа дава огромен финансов ресурс за борба с това заболяване. Само за една година за диагностика и лечение в ЕС отиват повече от 97 милиарда евро!
Вижте как стана с COVID! Така както за една година се намери ваксина, да се намери трайно решение и на този проблем. Да, наистина, това са много скъпи терапии. Но те излизат още по-скъпо, когато диагнозата е поставена по-късно и още по-страшното е, че колкото по-късно започне лечението, толкова по-малки са възможностите за излекуване и дълготраен контрол върху болестта.
Песимизмът на лекарите по отношение на белодробния рак, който беше характерен преди години, се пречупи с навлизането на иновативните терапии – вече и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго, с добро качество на живот. Тези терапии позволяват на пациентите да бъдат сред нас, все едно нямат болестта. Иновативното лечение е и част от приоритетите в Европейския план за борба с рака.
Д-р Красимир Койнов, началник на Отделението по медицинска онкология в болница „Сердика“:
Рисковата възраст за белодробния рак е между 55 и 80 г. В диагностиката най-масово се прилага фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този метод не е приложим, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В определени случаи е възможна само класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти вече не подлежат на операция, а в четвърти заболяването е с метастази. Двете нови лекарствени направления в лечението на метастатичните злокачествени заболявания са таргетната терапия и имунотерапията. Таргетната терапия навлезе преди 15 г. и се основава на откриване на генетични промени в туморните клетки, които играят ключова роля в процеса. С тяхното блокиране спира и развитието на тумора. В последните години таргетите, за които има лекарства в САЩ, вече са 10 – обхващат около ј от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се прилага и у нас от 5 г. Действа на принципа на освобождаване на блокирания от тумора имунитет и така косвено дава възможност на имунната система да се бори с рака. Първият въведен имунотерапевтичен агент в България вече е регистриран при 17 злокачествени заболявания. С имунотерапия около 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 г., сочат данните от 5-годишно клинично проучване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а днес може би сбъдва мечтата ни да хронифицираме раковия процес. За да бъде това лечение ефективно обаче, заболяването трябва да се открие максимално рано.
Проф. Димитър Костадинов, началник на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница „Св. София“:
Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в рамките на 10-12 дни, трябва първо се търси тумор, после да продължи лечението. За уточняване на диагнозата все още на места се прави рентгенография, но по-правилно е да се използва компютърна томография. Деликатният момент е пациентът да бъде насочен към специализиран център с обучени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с вземане на биопсия. Като рискови региони за белодробен рак се възприемат Бургас, Русе, Габрово, Видин, където традиционно има повишена заболеваемост.
Ако се стигне до нов локдаун заради COVID и отново бъдат преустановени дейностите по лечение на белодробните болести, това ще доведе до ново забавяне на лечението на злокачествените белодробни заболявания. От друга страна, заради COVID се правят повече изследвания със скенер на белия дроб и това спомогна карциномите да се отриват в начален етап.
Проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по патология в УМБАЛ „Александровска:
Имунохистохимията като метод доказва специфични белтъци за видовете карциноми, наречени биомаркери, от които зависи да се определи най-подходящото лечение за дадения пациент на принципа „Един пациент – една болест“. Тези изследвания обаче не се плащат от здравната каса, а не са по силите на повечето пациенти. Засега в много случаи ги поемат фармацевтичните компании.
Яна ИВАНОВА
