Около 10% от случаите на коронарна болест на сърцето, които се диагностират в рамките на десет години след края на средната възраст, биха могли да се избегнат, като се предотврати дефицитът на желязо. Това показа изследване, което беше публикувано в ESC Heart Failure, списание на Европейското дружество по кардиология (ESC).
„Това беше наблюдателно изследване и ние не можем да заключим, че дефицитът на желязо причинява сърдечни болести – каза авторът д-р Бенедикт Шраге от Университетския сърдечно-съдов център в Хамбург, Германия. - Нарастват обаче доказателствата за това, че има връзка, и тези открития дават основа за по-нататъшни проучвания за потвърждаване на резултатите.“
Предишни изследвания демонстрираха, че при пациенти със сърдечно-съдови болести като сърдечна недостатъчност дефицитът на желязо е свързан с по-лоши изходи, в това число хоспитализации и смърт. Венозното лечение с желязо подобрявало симптомите, функционалния капацитет и качеството на живота на пациенти със сърдечна недостатъчност и железен дефицит при изпитването FAIR-HF. На базата на тези резултати въпросното изпитване проучва въздействието на интравенозния прием на желязо върху риска от смърт при хората със сърдечна недостатъчност.
Новото изследване имало за цел да открие дали връзката между железния дефицит и споменатите по-горе изходи се наблюдава и при населението като цяло. То обхванало 12 164 европейци на средна възраст 59 години, 55% от които били жени. При първоначалния преглед били оценени сърдечно-съдовите рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, диабет и холестерол посредством клинична оценка, включваща и кръвни проби.
Участниците били класифицирани като страдащи или не от дефицит на желязо съгласно две дефиниции: 1) абсолютен дефицит на желязо, който включва само количеството складирано желязо (феритин); и 2) функционален дефицит на желязо, който включва складираното желязо (феритин) и желязото в циркулация за употреба от тялото (трансферин).
Д-р Шраге обяснява: „Абсолютният железен дефицит е традиционният начин за оценка на статуса на желязото, но той пропуска циркулиращото желязо. Функционалният дефицит е по-точен, защото включва и двете мерки, и открива хората с достатъчни запаси, но недостатъчно желязо в обръщение за правилното функциониране на тялото.“
Изследователите проследили връзката между железния дефицит при участниците и инцидентната коронарна болест на сърцето, инсулта, сърдечно-съдовата смъртност и смъртността от всякакви причини след корекции за възраст, пол, тютюнопушене, холестерол, кръвно налягане, диабет, индекс на телесната маса и наличие на възпаление.
При старта на проучването 60% от участниците имали абсолютен дефицит на желязо, а 64% - функционален. По време на средния период на проследяване от 13,3 години били регистрирани 2212 смъртни случая (18,2%). От тях 573 (4,7%) души починали от сърдечно-съдова болест, а инцидентна коронарна болест на сърцето и инсулт били диагностирани съответно при 1033 (8,5%) и 766 души (6,3%).
Функционалният железен дефицит бил свързан с 24% по-висок риск от коронарна болест на сърцето, 26% по-висок риск от сърдечно-съдова смъртност и 12% по-висок риск от смъртност по всякакви причини, сравнено с липсата на функционален дефицит. Абсолютният железен дефицит бил свързан с 20% по-висок риск от коронарна болест на сърцето в сравнение с липсата на абсолютен дефицит, но не и със смъртност. Нямало връзка между статуса на желязото и честотата на инсултите.
Изследователите изчислили, че за 10-годишен период 5,4% от всички смъртни случаи, 11,7% от тези вследствие на сърдечно-съдови болести и 10,7% от новодиагностираните случаи на коронарна болест на сърцето могат да бъдат отдадени на функционалния дефицит на желязо.
„Този анализ предполага, че ако в началото липсваше железен дефицит, около 5% от всички смъртни случаи, 12% от тези в резултат на сърдечно-съдови болести и 11% от новодиагностираните случаи на коронарна болест на сърцето не биха настъпили през следващите 10 години“, казва д-р Шраге.
Изследването демонстрирало също, че дефицитът на желязо е силно разпространен при това население на средна възраст, с близо две трети от хората страдащи от функционален железен дефицит. Тези хора са по-застрашени от развитие на сърдечни заболявания, както и от смърт през следващите 13 години.
Д-р Шраге отбелязва, че в бъдеще тези връзки трябва да бъдат проучени и при по-млади групи население извън Европа. Ако се потвърдят, следващата стъпка ще бъде провеждането на рандомизирано изпитване върху ефекта от лечението на железния дефицит при населението като цяло.
Дима КОЛАРОВА
