Антибиотичната резистентност не се разпространява само където и когато се употребяват големи количества антибиотици, заключиха изследователи след серия лабораторни опити. Затова само намаляването на използването на медикаментите не е достатъчно за ограничаване на резистентността, а трябва да се комбинира с мерки за предотвратяване на инфектирането с резистентни микроорганизми.
Бактериите стават все по-резистентни към разпространените антибиотици. Често за това допринасят гени за резистентност, които могат просто да прескачат от една популация бактерии към друга. Общоприето допускане е, че тези гени се разпространяват предимно, когато се приемат антибиотици – хипотеза, подкрепена от теорията на Дарвин: само в случаи, когато се употребяват антибиотици, една резистентна бактерия има предимство пред останалите. В среда без антибиотици резистентните бактерии нямат предимство. Това обяснява защо здравните специалисти са загрижени относно прекомерното използване на антибиотици и призовават за повече ограничения върху употребата им.
Но сега екип изследователи под ръководството на учени от ETH Цюрих (Швейцарския федерален институт по технологии) и Базелския университет, откриха допълнителен, неизвестен досега механизъм, разпространяващ резистентността сред чревните бактерии, който не е зависим от използването на антибиотици. „Ограничаването на употребата на антибиотици е важно и действително е правилното нещо, но само тази мярка не е достатъчна за предотвратяване разпространението на резистентността – казва Медерик Диард. – Ако искате да овладеете разпространението на гените за резистентност, трябва да започнете със самите резистентни микроорганизми и да попречите на тяхното разпространение, например чрез по-ефикасни мерки за хигиена или имунизации.“
Съчетание на два механизма за резистентност
Персистентните бактерии, наричани още персистери, са отговорни за новооткрития разпространяващ резистентността механизъм. От известно време учените знаят, че точно както и бактериите, които са носители на гени за резистентност, персистерите могат да устояват на лечение с антибиотици. Те изпадат във временно латентно състояние и могат да ограничат метаболизма си до минимум, което пречи на антибиотиците да ги унищожат. В случая със салмонелата бактериите стават латентни, когато проникнат от вътрешността на червата в телесните тъкани. Щом нахлуят в тъканите, персистерите могат да живеят там незабелязано с месеци, преди да се събудят от спящото си състояние. Ако условията са благоприятни за оцеляването на бактериите, инфекцията може да пламне отново.
Дори ако персистерите не предизвикат нова инфекция, те пак могат да окажат неблагоприятен ефект, казват учените. При салмонелата често се среща съчетаване на двата механизма за резистентност – персистери, които носят в себе си малки ДНК молекули (плазмиди), съдържащи гени за резистентност.
Резервоар за генетична информация
При опити с мишки изследователите демонстрираха, че латентна салмонела в червата може да предаде гените си за резистентност на други отделни бактерии от същия или дори от други видове, като например ешерихия коли от нормалната чревна флора. Техните опити показаха, че персистерите са много ефикасни в споделянето на своите гени за резистентност, веднага щом се събудят от сънното си състояние и срещнат други бактерии, които са податливи на генен трансфер. „Като експлоатират персистентната бактерия гостоприемник, плазмидите носители на резистентност могат да оцелеят продължителен период в един микроорганизъм, преди да се прехвърлят към други бактерии. Това ускорява тяхното разпространение“, обяснява професорът по микробиология Волф-Дитрих Харт от ЕТН. Важно е да се отбележи, че този трансфер се случва, независимо дали са налице антибиотици.
Сега изследователите искат да вземат своите открития при мишки и да ги проучат по-детайлно при добитък, който често страда от инфекции със салмонела, например прасета. Те планират също да изследват дали е възможно да се контролира разпространението на резистентността при такива животни с пробиотици или имунизации срещу салмонела.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
