Брой: 45, 7 ноември 2019 - ТОКСИНИТЕ

В края на октомври се проведе IX Национален конгрес по интервенционална кардиология. По традиция той събра доказани специалисти от всички сфери на кардиологията. На конгреса бяха представени резултати и данни за опита на кардиолози от България и света. Дискутираха се както постигнати резултати, така и конкретни техники, използвани от специалистите у нас. За целта бяха представени случаи на живо от болници в София, Хасково, Пловдив и Варна.

Акцент в лекциите и дискусиите бяха високорисковите пациенти, които не подлежат на друга опция за лечение, освен с методите на интервенционалната кардиология, тъй като риска от операция при тях е безкрайно висок. Това са пациенти, които имат комплексни заболявания като лявокамерна дисфункция, тежки съдови или клапни заболявания, белодробна недостатъчност, нестабилна хемодинамика и ритъмни нарушения, слаба циркулация на кръвта. „Комплексните болни, които са докладвани за високорискови и които досега не можеха да получат лечение чрез хирургична намеса, все по-често получават животоспасяващо лечение с методите на инвазивната кардиология“, каза д-р Валери Гелев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология. Според изнесените данни на конгреса интервенцията значително подобрява качеството им на живот и затова е оправдана. Тези манипулации се извършват от мултидисциплинарен екип, състоящ се от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента. Отскоро тези процедури вече се дефинират като определен подход към тази група пациенти.

Статистиката в САЩ показва, че пациентите с висок риск, които са дефинирани като комплексни, се увеличават. „В болницата в Кливланд, в която аз практикувам и е един от големите медицински центрове в щата Охайо, около 30% от пациентите ни спадат към тази група“, сподели опита си д-р Наир Рави, който беше сред лекторите на конгреса. Характерното при тези пациенти е, че в повечето случаи при тях се налагат по-сложни и дълги процедури, използването на по-специфични устройства, стентове и пр., което оскъпява процедурата.

Проф. д-р Диана Трендафилова представи резултати от извършени ендоваскуларни процедури за замяна на клапа на сърцето (TAVI) от всички катеризационни в България. Според статистиката за период от 6 години, откакто тази методика се прилага у нас, са извършени около 500 процедури с над 99% успеваемост. „За съжаление, 70% от индикираните за транскатетърна клапна аблация не я получават, поради невъзможност за реимбурсация от НЗОК“, каза проф. д-р Иво Петров. Здравната каса може да поеме 250 пациенти за година, а според изследване, направено в България, броят на нуждаещите се е около 1600. Въпреки това, според д-р Гелев, към момента е постигнат добър механизъм, по който се одобряват пациентите, нуждаещи се от тази манипулация.