Черният дроб на пациентите, страдащи от чернодробни заболявания, не очиства организма от шлаките и токсините. Поради това възникват психологически, двигателни и неврокогнитивни разстройства, които се наричат с един термин – чернодробна енцефалопатия.
Амонякът е едно от веществата, играещи ключова роля в развитието на нарушения в мозъка. Той се образува, когато се разрушават протеините. Част от амоняка постъпва в мозъка, където се превръща в глутамин и се използва за производството на невромедиатори. Останалата част се филтрира в черния дроб и се извежда от организма с урината. При нарушаване на функциите на черния дроб в организма се образува излишък на амоняк и той изцяло постъпва в мозъка. Това може да доведе до появата на оток на главния мозък и чернодробна енцефалопатия. Учените добре познават този процес. Но има два въпроса, на които все още няма отговор. Въвлечени ли са други вещества в развитието на чернодробната енцефалопатия? И колко време ще е нужно на болния черен дроб, за де се „добере” до мозъка?
За да отговорят на тези въпроси, изследователите наблюдавали мишки с хронично заболяване на черния дроб в продължение на осем седмици. Основавайки се на по-ранни изследвания, медиците предполагали, че ще видят някакви изменения в главния мозък на гризачите примерно след осем седмици. Но специалистите били удивени, когато здравето на мишките започнало видимо да се влошава още след две седмици. Външните признаци на чернодробно заболяване, такива като жълтеница, лош апетит и асцит, се появили между четвъртата и шестата седмица. Именно тогава учените забелязали, че паралелно със скока на амоняка настъпило силно намаляване на витамин С и креатина. Тези данни свидетелстват за това, че неврологичните признаци на хроничното чернодробно заболяване могат да бъдат открити дълго преди появата на каквито и да било симптоми с помощта на спектроскопия.
Изследователите се запитали също, могат ли лекарите да предотвратят или най-малкото да ограничат свързаното с черния дроб увреждане на главния мозък при пациентите, предписвайки им добавки с витамин С и креатин. Това ще стане ясно в скоро време: учените вече започнали аналогичен експеримент с участието на хора.
Междувременно американски учени открили, че черният дроб и мозъкът се конкурират за определен протеин и при хората със затлъстяване черният дроб побеждава в тази борба. Което, разбира се, означава лоши новини за мозъка и за организма като цяло.
При хората с абдоминално затлъстяване 3 пъти по-често се развиват деменция и проблеми с паметта и най-накрая учените изяснили с какво е свързан този ефект.
По всяка вероятност черният дроб и хипокампа (участък в мозъка, отговарящ за паметта) се нуждаят за нормално функциониране от един и същ протеин, наречен PPAR-алфа. Черният дроб използва този протеин, за да изгаря мазнините, а хипокампът – за регулация на процеса на запомняне.
При хората с абдоминално затлъстяване черният дроб се сблъсква с многобройни проблеми: мазнините са толкова много, че запасите от PPAR-алфа се оказват недостатъчни. Ето защо черният дроб, изразходвайки ги, започва да „краде” от другите органи, в това число и от мозъка. Хипокампът, лишен от необходимото молекулярно подхранване, отговаря по закономерен начин: с влошаване на паметта.
Това не е първото изследване, в което се изучавала връзката между затлъстяването и висшите неврологични функции. Още през 2010 г. учени от Бостънския университет публикували статия, от която следвало, че прекомерното количество абдоминална мазнина води до намаляване на функционалната площ на кората в големите мозъчни полукълба. Но тогава учените не могли да обяснят патофизиологичния механизъм, лежащ в основата на този процес.
Захари НИКОЛОВ
