Известно е, че някои хора, предимно жени, след като си поплачат, се успокояват, а техния пулс се забавя и влиза в нормалните граници. Има напълно научно обяснение.
Изследване, проведено от група учени от Университета в Куинсланд, Австралия, имало за цел да изясни влиянието на плача върху организма, в частност, честотата на сърцебиене и дишане.
За експеримента били избрани 197 жени. Смята се, че жените сравнително лесно се разплакват и правят това много по-често отколкото мъжете, които много рядко си позволяват да пуснат някоя издайническа сълза. Разбира се, жените също са различни. Нима бихме могли да пропуснем сълзите в очите на експанзивната Тереза Мей, бивш министър-председател на Великобритания, по време на някои нейни изявления. Но, кой знае, плаче ли някога Урсула фон дер Лайен, бившия министър на отбраната на Германия и избрана наскоро за шеф на Еврокомисията? Впрочем, безпристрастната статистика отдавна е връчила палмата на първенството в областта на плача на жените.
Жените, които се съгласили да участват в австралийското изследване, 17 минути гледали видео, по-често тъжно, макар че имало и неутрални сюжети. Тъжните сюжети били гледани от 132 участнички в изследването. 71 от тях плакали. Останалите били външно спокойни. Експериментът продължил с изпитание с физически стрес. В ролята на стресов фактор била използвана ледена вода, в която участничките в изследването трябвало да потопят ръката си и да я държат толкова дълго, колкото могат. При това се измервали честотата на дишане, сърдечните удари и нивото на стресовия хормон в кръвта кортизол.
Резултатите показали: жените, които плакали, имали най-стабилна честота на дишането в сравнение с тези, които не преживявали такива тъжни емоции или не показвали своите вътрешни преживявания.
Освен това, честотата на сърцебиене се понижила непосредствено преди началото на плача и се нормализирала след настъпване на успокоение. Това забелязали и самите участнички в опита.
Учените не открили каквито и да било съществени изменения в нивото на кортизола, съхранила се стресовата устойчивост към ледената вода.
Изследването позволило да се направят някои изводи, от които главният се състои в това, че плачът има важна роля в поддържането на биологичната хомеостаза (процеса на поддържане на стабилна вътрешна среда, в това число артериалното налягане и честотата на сърдечните удари).
Според учените полза и облекчение може да донесе само искреният плач. В други случаи (при критично отношение към него от самия плачещ или околните) плачът може да причини само вреда. Остава само да се изясни – дали е искрен плачът, породен от спомените, останали в паметта от книгите, филмите и друга информация. Макар че, защо не? Във всеки случай, човек е способен да се ориентира в своите преживявания и реакциите, които те пораждат, и може да ги използва с полза за себе си.
Делян ВАСИЛЕВ
