От години учените се опитват да разрешат една медицинска загадка: защо диабетиците имат повишен риск от някои форми на рак? Сега изследователи докладват за едно възможно обяснение. Те откриха, че ДНК претърпява по-голямо увреждане и се регенерира по-рядко, когато нивата на кръвната захар са високи, което допринася за покачване на риска от рак.
„Отдавна е известно, че хората с диабет имат до 2,5 пъти по-голям риск от определени видове рак – казва Джон Термини, който представи изследването на Есенната национална среща изложение на Американското химично дружество. Тези видове включват рак на яйчниците, гърдата, бъбреците и други. – С увеличаване разпространението на диабета това на рака също вероятно ще се повишава.“
Учените предполагаха, че този засилен риск от рак при диабетиците е вследствие на хормонално нарушение.
„При хората с диабет от втори тип инсулинът не доставя ефективно глюкозата до клетките – обяснява Термини. – Затова панкреасът произвежда все повече и повече инсулин, и болните развиват така наречената хиперинсулинемия.“
Освен, че контролира нивата на кръвната захар, хормонът инсулин може да стимулира и клетъчен растеж, който е възможно да доведе до рак. Освен това повечето хора с диабет от втори тип са с наднормено тегло и прекомерната им мастна тъкан произвежда по-големи количества адипокини в сравнение с тези при хората с нормално тегло. Тези хормони стимулират хронично възпаление, което е свързано с рака. „Най-разпространеното схващане е, че увеличеният риск от рак идва от хормоните – казва Термини. – Това навярно е причината отчасти, но до момента няма много солидни доказателства.“
Термини, който работи в City of Hope, изследователски и лечебен център за рак и диабет, имал друга идея. Той се питал дали повишените равнища на кръвната захар не биха могли да увреждат ДНК, правейки генома нестабилен, което би предизвикало рак. Така че той и колегите му потърсили специфичен тип увреждане под формата на химично модифицирани ДНК бази, известни като адукти, в тъканни култури и при гризачи с диабет. И те действително открили ДНК адукт, наречен N2-(карбоксиетил)-2’- деоксигуанозин, или CEdG, който се срещал по-често при засегнатите от диабет, отколкото при нормалните клетки или мишки. Нещо повече, високите нива на глюкозата възпрепятствали клетъчния процес за коригирането му. „Излагането на високи нива на глюкозата води както до ДНК адукти, така и до потискане на тяхната корекция, което в комбинация би могло да причини геномна нестабилност и рак“, казва Термини.
Наскоро той и екипът му завършиха клинично изследване, което измерваше нивата на CEdG и съответстващия му адукт в РНК, CEG, при хора с диабет от втори тип. Както и мишките, те имали значително по-високи нива и на двата в сравнение с хората без болестта.
Но изследователите не спрели дотук. Те искали да установят молекулярните причини за неспособността на клетките да коригират адекватно адуктите. Екипът идентифицирал два протеина, които изглежда са свързани с това: транскрипционния фактор HIF1α и сигналния протеин mTORC1, и двата демонстриращи понижена активност при диабет. HIF1α активира няколко гена, играещи роля в процеса на възстановяването. „Открихме, че ако стабилизираме HIF1α във високоглюкозна среда, увеличаваме регенерирането на ДНК и намаляваме увреждането й – казва Термини. – А mTORC1 в действителност контролира HIF1α, така че ако стимулирате mTORC1, стимулирате и HIF1α.“
Според учения вече съществуват няколко лекарства, които стимулират HIF1α или mTORC1. Изследователите планират да проучат дали те ще намалят риска от рак при животни с диабет, и ако това се окаже така, ще ги тестват и при хора. Термини отбелязва, че метформинът, разпространен медикамент срещу диабет, помагащ за понижаване на кръвната захар, също стимулира възстановяването на ДНК. „Възнамеряваме да тестваме метформина в комбинация с лекарства, които конкретно стабилизират HIF1α или увеличават mTORC1 сигнализирането при животни с диабет – казва той. А междувременно един по-непосредствен начин диабетиците да намалят риска си от рак би бил да контролират по-добре кръвната си захар. – Това звучи като толкова лесно решение, но е изключително трудно за повечето хора да поддържат добър гликемичен контрол“, завършва Термини.
Бел. ред. ГлюкоБаланс е екстракт от гимнема - „разрушителят на захарта“. Той съдейства за по-плавните промени в нивата на кръвната захар и за намаляване на свързаното с тях чувство на умора. Талон за намаление – отворете на стр. 23.
Превод от английски
Калина КАМЕНОВА
