Трябваше да минат две-три десетилетия, докато лесно запомнящото се понятие (заради фонетичната му близост с „алкохолизъм“) придобие известност и у нас, но за проявите му като психологически проблем - а според специалисти работохолизмът е такъв - се заговори през последните години. Може да се допусне, че освен от социализма, българинът е бил „предпазван“ и от стародавния народен опит, акумулиран в поговорката: „От много работа не се богатее, а се гърбавее“, но така или иначе, проявите на явлението са факт вече и у нас.

Нека веднага уточним, че то не бива да се приравнява с представите ни за трудолюбие, защото работливият човек работи, за да живее, а не живее, за да работи. Нека не го бъркаме и с работния стрес, предизвикван от многобройни легални и нелегални форми на експлоатация. Не, работохолизмът е по-скоро самоексплоатация, вдъхновено от някакъв личен стремеж самонатоварване на работното място. Ако честно анализираме основните

ХАРАКТЕРИСТИКИ

от профила на работохолиците, ще установим, че можем да ги открием сред приятелите или колегите си, да ги имаме в семейството си или самите ние да се окажем с тази диагноза. Според Американската психологическа асоциация, работохоликът може да бъде разпознат по четири главни симптома, които обикновено се проявяват комплексно:

• вътрешна самопринуда за работа;

• постоянно обмисляне на работни проблеми в извънработно време;

• работа свръх установените норми, за сметка на участие в другите сфери на личния и обществения живот;

• занемарен емоционален живот, нарушени семейни контакти, отсъствие на приятелски кръг.

В такава една ситуация работата се явява не просто елемент от живота на човека, а неговият смисъл, докато всичко друго - семейство, развлечения, любовни връзки, приятелства, ваканции ... - се оказват странични и дори досадни ангажименти. Останал без работа, работохоликът става меланхоличен, преследва го неясно чувство за вина, за безполезност, и като наркоман има нужда от нова доза професионални задачи, неспособен нито да се заеме с нещо друго, нито да почива пълноценно. Той общува само с колеги или ако се срещне с други хора, говори главно за работата си, не посещава партита, скучае по време на семейните почивки (ако си ги позволи!), не играе с децата си, разтоварващите занимания го натоварват, не се разделя със своя лаптоп и телефона, не чете друго, освен професионална литература... - изобщо съзнателно бяга от всичко, което може да го отклони от работните му задължения, за да избяга ... от другите си житейски задължения.

Специалистите-психолози не са на едно мнение за

ПРИЧИНИТЕ

подтикващи работници, служители и ръководители към работохолизъм. Едни допускат, че те основно са финансови: хора, притиснати от парични неволи, си налагат да работят извънредно или да поемат втора работа и с времето постепенно се откъсват от приятелската си и/или семейната среда, подчинявайки живота си на претрупания си график, а здравето си - на парите. И веднъж принудително попаднали в затворения цикъл „от работа - вкъщи, от вкъщи - на работа“, продължават да се движат по същия омагьосан маршрут дори и тогава, когато икономически вече са се стабилизирали. Както се е изразил Джордж Уотсън, английски математик: „В миналото хората са работили здраво, за да спечелят за препитанието си или защото са ги заставяли. Днес това се превърна просто във вреден навик“.

Опонентите на икономическата хипотеза припомнят, че сред най-засегнатите от проблема са компютърни програмисти, IT-специалисти, бизнесмени, предприемачи, юристи, финансисти, счетоводители, икономисти, лекари, актьори, педагози - все добре платени професионалисти. Изключвайки финансовите мотиви, те разглеждат трудохолизма като признак за психологическо неблагополучие: зад работния си щит на свръхзаетост и претовареност, човек се опитва съзнателно или несъзнателно да прикрие неспособността си да се справи с неуредиците в личния си живот, с битовизмите, с неумението си да общува, със семейните, често - и със здравните си проблеми. И това - до степен на зависимост, на надмощие на работните ангажименти над всичко и всички в живота му.

Съществува и теория, че работохоликът изпитва страх от неуспеха, бои се да не бъде обвинен в некомпетентност, мързел или недобросъвестност - боязън, която не го напуска нито на работа, нито където и да било другаде, ни денем, ни нощем. Това мнение, което всъщност приближава темата до понятието „работен стрес“, се опира на проучвания, според които в предприятия с авторитарен и груб стил на ръководство или където се прилага постоянен и строг контрол, се създава благоприятна среда за работохолизма.

Някои изследователи предпочитат да разширят кръга на причините, като извеждат 4 групи най-разпространени фактора: страх от самотата; ниска самооценка; неумение за общуване; семейни проблеми.

А има и тълкуване, което вероятно би допаднало на повечето работохолици и сякаш е формулирано от самите тях: за тези хора работата е най-значимото (или единственото) средство за самореализация, просто защото тя им доставя огромно удоволствие: вършейки я, изпитват несравнимо с нищо друго удовлетворение от своя живот, чувстват се щастливи с професионалния си избор и значими като личности. Ще излезе, че това са щастливците, последвали съвета на мъдреца, който беше казал: „Избери си работа по сърце и няма да ти се налага и ден да работиш“.

Само че именно такива хора често стават лесна плячка на работохолизма, защото обикновено биват обсебени от убеждението, че никой друг не може по-добре от тях да се справи с дадена задача. И, поемайки все повече и повече задачи, постепенно подчиняват живота си само и единствено на работата.

Независимо от различния си подход за причините, специалистите по проблема са обединени около констатациите за

ПОСЛЕДСТВИЯТА

от работохолизма. В първоначалния си стадий той се разпознава трудно: човекът е съвестен, отговорен и трудолюбив работник/служител/ръководител, от какъвто би имал полза всеки работодател. Затова бива хвален, поощряван, награждаван. И товарен. За да заслужи поредна порция одобрение, той поема допълнителни задачи и отговорности, удължава работното си време и, самозаблуден в своята незаменимост, се товари до свръхпретоварване. Незабележимо, а с времето все по-забележимо, влошава качеството си на работа, става раздразнителен и сприхав, не се сработва със съекипниците си, заради постоянното си отсъствие от дома се отдалечава от семейството си и губи неговата подкрепа, здравето му се подкопава...

В друг текст от това фолио ще прочетете самопризнанията на някои прочути милиардери работохолици от нашата епоха, а тук ще споменем за резултати от изследвания по проблема на някои американски институти. В почти 300 такива проучвания се установява, че практиките на работохолизъм са не по-малко смъртоносни от пасивното пушене например. Нарушеният цикъл работа-почивка разстройва съня, води до постоянно нервно напрежение и изтощение, главоболие, повишено артериалното налягане и риск от инфаркти и инсулти, раздразнителност, неврози, хроничен стрес и последващите го психични заболявания. Заседналата продължителна работа на компютъра или в офиса предразполага към затлъстяване, наднормено тегло, проблеми с храносмилането, хроничен запек, стомашна язва и към зависимости като тютюнопушенето и алкохола.  (Бел. ред. На стр. 23 ще прочетете за 4 прекрасни природни продукта на „Лечител“ - Витасел® ашваганда (екстрактът от ашваганда допринася за издържливостта на стрес, нормалното функциониране на нервната система, паметта, щитовидната жлеза и контрола на телесното тегло), ДИНАФОРС® екстра стронг (екстрактът от златен корен има силно тонизиращо действие), Комплекс за храносмилане Кубирол и Мелатонин форт (мелатонинът спомага за ускоряване процеса на заспиване). На предпоследната страница ви очакват и талони за намаление. Можете да се възползвате във всеки магазин или дрогерия „Лечител“.)

В емоционален план пък работохоликът губи много личностни качества, които нарушават общуването му не само с колеги, а и с децата му и другите членове на семейството. На практика той не участва в решаването на домашните проблеми, както и във възпитанието на наследниците си, предоставяйки им за следване своя лош родителски модел на поведение. Проучване на повече от 1000 жени, проведено от медицинския университет „Дюк“ в Дърам, САЩ, показало, че браковете, в които поне единият партньор е работохолик, приключват три пъти по-често с развод.

Както и при други форми на психологическа зависимост,

ТЕРАПИЯТА

се усложнява от омаловажаването и дори отричането на проблема от страна на потърпевшите. В някои азиатски страни дори се предприемат мерки на държавно ниво, за справяне с работохолизма, който цари в много фирми. В Япония например, правителството е призовало ръководителите на компаниите да не разрешават на сътрудниците си да работят извънредно, както и веднъж годишно да ги заставят да използват полагащите им се 18 дни отпуск (статистиката показва, че японецът използва средно едва 8-9 дни). Някои големи японски предприятия са забранили работата в извънработно време, а в здравното министерство на Южна Корея, точно в 6 часа вечерта принудително се изключва електричеството, за да бъдат накарани служителите да напуснат офисите.

Проблемът е остър и за много европейски страни. В Германия работохолиците наброяват над 200 000 души, в Швейцария - над 115 000. По аналогия с „Анонимни алкохолици“, в много европейски страни са създадени дружества на анонимните работохолици („Лудите труженици“ ги наричат швейцарците), някои от които действат от 30-35 години. На провежданите сбирки членовете им доверяват своите проблеми, а лекари, психолози и бизнес-треньори ги обучават как да общуват с хора извън професионалния си кръг, насърчават ги да развиват интереси, несвързани с тяхната работа. В „хартата“ на тези общества могат да се прочетат трогателни изповеди: „Ние признаваме, че нашата тяга към работа има патологичен характер. ... Ние забравихме за своите близки, нанасяйки им непоправими вреди. Сега се задължаваме да им върнем топлината и любовта, която им дължим...“.

Психологически сайтове описват и автотерапии с приложими и безвредни съвети, които не пречи да се опитат. Например:

•  Напишете в едното поле на лист хартия ползите, които имате от работата си (пари, удовлетворение, тежест в обществото, добро самочувствие...), а насреща - всичко, от което ви лишава тя (свободно време за децата, семейството, приятелите, свободно време за хоби, за спорт...). Анализирайте безпристрастно отговорите.

•  В почивните дни изключвайте служебния телефон и не поглеждайте електронната си поща.

•  Опитайте се да оставяте мислите за работата на работното си място.

•  Преди да приемете нова задача, помислете дали тя няма „да обърне лодката”.

•  Научете се да се доверявате на сътрудниците си и да им прехвърляте част от служебния си товар.

Психолози твърдят, че подобен автотренинг може да измъкне отчаяните работяги от трудовата им обсесия (мания), стига навреме да осъзнаят, че работят по грешния начин. Навреме, а не със закъснение! Така че ако се питате, дали не се заплитате в мрежата на „зарибените“, направете си един откровен автотест. Виждате го в карето на стр. 12.

Емилия ДИМОВА