Флавоноидите, от които в наши дни са идентифицирани над 6 500 съединения, в голямата си част са оцветени в различни нюанси и правят растителния свят около нас много по-живописен и по-жизнерадостен. Тяхното откритие е дело на американския физиолог от унгарски произход Алберт фон Сент-Дьорди, откривател и на един от най-важните витамини – витамин С. В началото на XX век със своите сътрудници той изолира от лимоните и червените чушки субстанция, която съвместно с витамин С способствала за излекуване на скорбута и за подобряване на проницаемостта и понижение на чупливостта на капилярите, за намаление на коагулацията на кръвта, повишаване на еластичността на еритроцитите и пр. За своите забележителни открития през 1937 година ученият е удостоен с Нобелова награда.
На откритата високоефективна субстанция Сент-Дьорди дал названието витамин Р (от англиската дума Permeability – проницаемост). По-нататъшните изследвания обаче показват, че „витамин Р” всъщност не е индивидуално вещество, а представлява група от близки по химичен състав и строеж съединения. Последните получиха наименованието флавоноиди (от латинската дума flavus – жълт). Това название се обяснява с факта, че първите открити представители на тези вещества са жълто оцветени. Всъщност по-късно се оказа, че редица флавоноиди имат друга окраска, а някои са безцветни, но независимо от това наименованието на тези вещества се запазва до наши дни.
Интересът към флавоноидите нарасна невероятно в края на миналия век след откриване на редица техни уникални свойства – антиоксидантни, антибактериални и антивирусни, противовъзпалителни, хелатиращи (свързване и инактивиране на тежките метали) и т.н. Изключителен интерес предизвика тяхната способност да
инактивират свободните радикали
– активните форми на кислорода. В средата на миналото столетие американският биохимик Денхам Харман лансира теория, съгласно която тези изключително агресивни и реактивоспособни частици нанясят непоправими вреди на човешкия организъм, разрушавайки важни негови структурни елементи – протеини, липиди, клетъчни мембрани, молекулите на ДНК, редица ензими и пр. Според американския учен свободните радикали са основната причина за стареенето на клетките и на организма като цяло, както и за развитието на цял „букет” от патологии.
През последните години в научните среди изключителен ажиотаж предизвикаха изследванията на американски учени, ръководени от д-р Андреа Досеф от университета в Охайо, които установиха наличието на мощно антиканцерогенно действие на един от флавоноидите – апигенина. Известно е, че раковите клетки не се подчиняват на т.нар. лимит на Хайфлик. Съгласно представите, развити от американския професор Леонард Хайфлик, нормалните клетки в човешкия организъм са способни на 50 плюс минус 10 деления, след което се задийства заложения в тях механизъм на самоунищожение – апоптоза. Раковите клетки обаче са се изхитрили да блокират този смъртоносен механизъм, осигурявайки си безсмъртие и благоденствие до изчерпване на жизнения ресурс на организма. Според американската изследователка д-р Досеф апигенинът притежава уникалната способност да препрограмира раковите клетки, отнемайки им тази „привилегия” и превръщайки ги в нормални „смъртни” такива, които неизменно следват протокола, заложен от природата. Наред с това апигенинът потиска ангиогенезата на раковите клетки (образуването на капиляри на тяхната повърхност), лишавайки ги от кръвоснабдяване и жизнен ресурс. Множество последвали изследвания доказаха безспорната ефективност на апигенина срещу левкемията и срещу редица форми на рака - на гърдата, белите дробове, панкреаса, простатата, яйчниците, щитовидната жлеза, кожата и т.н. Доказана е и също така неговата способност да прави раковите клетки по-уязвими на химиотерапията. Според мнението д-р Майкъл Пепеленбош от университета в Грьонинген (Нидерландия) съществува голяма вероятност апигенинът да се окаже чудотворният лек срещу левкемията. Съществува информация, че той има превантивно действие срещу развитието на кожни онкологични заболявания, предизвикани от ултравиолетовите лъчи.
По-нататъшните задълбочени изследвания върху физиологичното действие на този флавоноид в човешкия организъм доказаха, че той
взаимодейства с около 160 активни протеина,
благодарение на което проявява изключително широка палитра от благотворни ефекти. Освен характерните за останалите флавоноиди въздействия – антибактериално, антивирусно, антиалергично, противовъзпалително и спазмолитично, той способства за понижаване на нивото на „лошия” (LDL) холестерол, както и това на глюкозата в кръвния ток. (Бел. ред. РЕДАСИН® СТРОНГ подпомага поддържането на нормални нива на холестерол в кръвта. Ще го намерите във всички магазини и дрогерии „Лечител“. На стр. 23 ви очаква и талон за намаление.)
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
