Биохимикът Брандън Ютрас от Техническия университет във Вирджиния откри клетъчния компонент, който допринася за развитието на Лаймския артрит – инвалидизиращо и изключително болезнено състояние, което е най-честият симптом на Лаймската болест в късен стадий.
Изследователят установил, че когато Лаймската бактерия Borrelia burgdorferi се размножава, тя изхвърля клетъчен компонент, наречен пептидогликан, който поражда уникален възпалителен отговор в тялото.
„Това откритие ще помогне на изследователите да подобрят диагностичните тестове и може да доведе до нови възможности за лечение за пациентите, страдащи от Лаймски артрит – казва Ютрас. – Това е значимо откритие и ние смятаме, че то дава важни насоки за много проявления на Лаймската болест, а не само за Лаймския артрит.“
Докладваните случаи на Лаймска болест, най-разпространеното векторно-предавано заболяване в САЩ, са се увеличи с над 6000% през последните 15 години в щата Вирджиния. Според Центровете за контрол на заболяванията (CDC) около 300 000 души годишно биват диагностирани с Лаймска болест в САЩ. И този брой се очаква да нарасне под влияние на климатичните промени.
Ютрас, асистент по биохимия в Колежа по селско стопанство и естествени науки, и преподавател в Института за естествени науки „Фралин“, провел изследването в сътрудничество с редица други учени и практикуващи лекари, в това число и Алън Стиър – докторът от Харвард, който първи идентифицира Лаймската болест през 70-те години на ХХ век.
Изследването може да предложи нов начин за диагностиране на Лаймската болест и Лаймския артрит при пациенти с неясни симптоми въз основа на наличието на клетъчния компонент пептидогликан в синовиалната течност („смазката“ на ставите).
Екипът открил, че пептидогликанът е основен допринасящ фактор за развитие на Лаймски артрит при пациенти с Лаймска болест в късен стадий. Той представлява съществен компонент на бактериалните клетъчни стени. Всички бактерии имат някаква форма на пептидогликан, но тази при Borrelia burgdorferi, бактерията причинител на Лаймската болест, притежава уникална химична структура. Когато бактериите се размножават, те изхвърлят пептидогликан в извънклетъчната среда, понеже в генома им липсват подходящите протеини за неговото рециклиране обратно в клетката.
„Ние можем в действителност да установим наличието на пептидогликан в синовиалната течност на засегнатите, възпалени стави на пациенти, които имат всички симптоми на Лаймски артрит, но вече нямат очевидната, активна инфекция“, казва Ютрас.
Пептидогликанът предизвиква възпалителна реакция и молекулата се задържа в синовиалната течност, което означава, че тялото ни продължава да реагира, без да предприема контраотговор.
Рецептори в нашата имунна система улавят бактериалните продукти и в зависимост от генетичната предразположеност могат да определят колко силно тялото на един човек реагира на пептидогликана.
Следващата фаза от изследването е да се използват методи за унищожаване на пептидогликана или предотвратяване на реакцията, което би могло да елиминира Лаймските симптоми. Според Ютрас и при двата варианта за терапия пациентите биха започнали да се възстановяват по-бързо.
Клиничните проби, които били включени в изследването, били получени от пациенти с потвърдена Лаймска болест съгласно насоките на CDC, но на практика никой от тях не се повлиявал от оралното и/или венозното лечение с антибиотици. Наличието на пептидогликан в синовиалната течност на тези пациенти може да обяснява защо някои хора имат симптоми на напреднала Лаймска болест в отсъствие на очевидна инфекция. В този случай обичайните антибиотични терапии вече не биха помогнали, но откритието може да проправи път за нови лечения.
Изследователи от лабораторията Jacobs-Wagner пречистили пептидогликана и отстранили всички други бактериални компоненти, задавайки въпроса дали пептидогликанът сам по себе си е в състояние да предизвика артрит при мишки.
В рамките на 24 часа след неговото инжектиране при животните се наблюдавало сериозно възпаление на ставите, което показва, че пептидогликанът може да причини артрит.
Ютрас продължава своето изследване върху пептидогликана, изучавайки по-пълно неговия химичен състав, за да определи как успява да се задържи в човешкото тяло. Това ще помогне да се разбере по-добре и как този бактериален продукт допринася за други прояви на Лаймската болест.
Превод от английски
Борислава СТАНКОВА
