в-к Лечител
в-к Лечител
 

КАК ДА ПРЕДПАЗИМ ПСИХИКАТА СИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА

Брой: 7, 18 февруари 2021 - МЕЛАТОНИНЪТ

д-р Стела ДИМИТРОВА,
психиатър в УМБАЛ „Александровска”

 • Старите хора отдавна са разбрали, че здравето е щастие и щастието е здраве. Много болести са от нерви. Съветът на повечето лекари е „не се ядосвайте“. Да, но през 2020 г. бе трудно да не се ядосваш. Много хора останаха с поразклатена психика. Кои са психичните заболявания, които се отключват от стрес? Биполярно разстройство? Шизофрения? Други?

- Най-често от стрес се отключват тревожните разстройства като в това число влиза и паническото разстройство. Ако обаче има предистория за психично заболяване, е твърде възможно то отново да се обостри при наличието на хроничен стрес. Изминалата 2020 г. беше стресова за всички ни, но някак си като че ли хората, страдащи от психични разстройства, бяха по-отговорни и повече спазваха мерките от здравите. Дори симптомите на някои (например тези с обсесивно-компулсивно разстройство) сякаш се подобриха, защото вече имаха повече съмишленици по отношение на много стриктната лична хигиена и постоянната дезинфекция. Разбира се, имаше и много пациенти, които се влошиха, както и такива, които се разболяваха за първи път. Тревожните разстройства като цяло са най-често срещаните в общата популация, но повечето се овладяват в извънболничните условия.

• Кои са всички рискови фактори за отключване на психическо заболяване?

- Рисковите фактори за отключването на психично разстройство са много като сред най-често срещаните са безсънието, наличието на хроничен стрес, влошените междуличностни отношения. Скъсеният сън за повече от 2-3 нощи вече трябва да ни алармира, че нещо ни се случва. Особено опасно е безсънието за пациентите с биполярно разстройство и хронична депресия. През изминалата 2020 г. много хора изгубиха работата си като се случва и цели семейства да останат без препитание, което също е много рисков момент. Социалната изолация е не на последно място като рисков фактор. Тя може да доведе до задълбочаване на така наречената негативна симптоматика при пациентите с хронична психоза – пълно отдръпване от обществения живот, пълна загуба на елементарни социални умения. Не е по-безобидна и за останалите, тъй като хората си остават вкъщи и започват да размишляват постоянно върху наболелите проблеми и се загубва разнообразието от нормалното ежедневие. В един момент започват да се влошават и отношенията в семейството, тъй като хората вече са изнервени.

• Вярно ли е, че има генетична предразположеност? Психично болна майка ще има ли деца със същите отклонения? Защо?

- Да, вярно е, че има генетична предразположеност, но в никакъв случай не е задължително психично болна майка да роди деца с психични разстройства. Това е така, защото за възникването, развитието и изхода от дадено психично заболяване зависи от няколко фактора, които действат съвкупно. Важна е биологията на човека, т.е. генетичният материал, който носи. Пациентка с биполярно разстройство е по-възможно да роди дете с някакво психично разстройство отколкото пациентка с шизофрения. Зависи, разбира се, и от генетичния фонд на рода, т.е повече болни родственици - съответно по-голям риск. Друг важен фактор е социумът на човека – средата, в която живее, т.е. работата, семейството, отношенията с близките, колегите, нивото на интелектуално функциониране преди да се разболее и т.н.

• Ако веднъж човек отключи психично заболяване, то за цял живот ли е? Възможно ли е той да се излекува напълно някой ден? И как?

- Не е задължително веднъж отключено психично разстройство да продължава цял живот, нито дори цял живот човекът да пие лекарства. Особено при тревожните разстройства след проведено правилно, навременно и с достатъчна продължителност лечение е напълно възможно пълно излекуване, без да се повтори никога повече през живота такъв епизод. Разбира се, риск винаги има, защото, както вече казах, голяма част от хората са изложени на хроничен стрес и други рискови фактори. Дори при пациенти, прекарали психотичен епизод, е възможно да е единствен в живота им. След прекарано остро състояние съветвам всичките си пациенти да си намерят психиатър, с когото да се консултират извън болницата, тъй като в болнични условия се започва началното лечение, т.е. да се напаснат точните медикаменти. Ролята на амбулаторните психиатри е да следят пациента след изписването – как се справя с ежедневието, пречат ли медикаментите на работата му, имат ли странични ефекти и т.н. Той определя колко време и как да се приемат лекарствата. По негова преценка в определен момент дори да се спре медикаментозната терапия, както и може да прецени дали има нужда от психолог.

• Кои са най-често срещаните психични заболявания на българите и защо според Вас?

- При българите, както и при останалите народи, най-често срещаните заболявания са тревожните разстройства. Според мен недостигът на финанси на по-голямата част от хората, загубата на вяра в управляващите и не на последно място израстването на децата в тази консуматорска среда са много ключови за възникването на психични разстройства.

• Какви са най-новите медикаменти, терапии в лечението на най-често срещаните психични болести у нас и имат ли те странични ефекти?

- Лечението на тревожните разстройства може да е с монотерапия (само с антидепресанти), но по-често е комбинация от няколко медикамента, тъй като в психиатрията няма универсално лекарство, което да е за всичко, а трябва да се лекуват симптомите. В последните години вече има нови класове антидепресанти, които са с по-малко странични ефекти. Сред най-често срещаните нежелани реакции са сухота в устата, изпотяване и увеличаване на апетита и теглото, но при контрол над храненето и малко по-усилена физическа активност качването на килограми може да е минимално. След спирането им тези реакции изчезват. Приема на антидепресанти не води до зависимост - казвам го, защото това е много често задаван въпрос от пациентите. Истина е, че при извеждането на тези медикаменти може да има известно неразположение, което отминава в рамките на няколко дни. Отнемането им става постепенно под контрола на психиатър извън болница. Обикновено след това лечението продължава още известно време с медикаменти, които наричаме стабилизатори на настроението. Те се използват и като превенция от рецидив. Те също може след определен период да бъдат спрени. Нерядко освен медикаментозната терапия съветваме пациентите да се обърнат и към психолог, който може да ги научи как да се справят с някои от симптомите. Изключително важна е и подкрепата от най-близките.

• Забелязвате ли някакви тенденции относно „психиката на нацията ни“ през последните години и какви са те?

- В съвремието децата непрекъснато се съревновават с връстниците си като това нерядко се подклажда и от родителите, както и че трябва различните да бъдат изолирани. Именно тези „странни“ и „различни“ деца често стават обект на подигравки и тормоз от останалите, а това ги прави по-уязвими. Най-лошото е, че те, израствайки по този начин, често предават този модел и на децата си и така се завърта един порочен кръг. Много от децата също израстват ненаучени на морални ценности и неуважавайки, както самото образование, така и хората, които се опитват да им предадат тези знания. А всички знаем, че знанието е сила. Още от малка майка ми ме учеше на две поговорки: „Който се учи, той ще сполучи“ и „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Следвам тези нейни съвети и до днес, както и всичко останало, на което ме е учила.

 Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА



Брой: 7, 18 февруари 2021
 
 
Продукти
 
РЕЙШИ
 
РЕДАСИН® СТРОНГ
 
СЕРРАФЛЕКС®
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД