в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЛЕКАРСТВАТА НЕУСЕТНО ПРОМЕНЯТ ЛИЧНОСТТА НИ

Брой: 7, 18 февруари 2021 - МЕЛАТОНИНЪТ
Оказва се, че редица обикновени лекарства влияят не само на нашия организъм, но и на това, как работи мозъкът ни. Изследователите свързват тяхното действие с агресивно поведение на пътя, с патологично увлечение по хазартни игри, със заплетени случаи на мошеничество. Някои от фармацевтичните препарати ни правят раздразнителни и изнервени, други могат дори да влияят на нашите отношения с хората.

В продължение на години Беатрис Голомб, ръководител на научен колектив в Калифорнийския университет в Сан Диего, събира разкази на пациенти от САЩ – за разпаднали се бракове, разрушени кариери, за удивително голям брой мъже, които били на границата на това да убият собствената си жена.

И почти във всеки от тези случаи страховитите симптоми се появявали след като

хората започвали да приемат статини

И веднага изчезвали, когато преставали да приемат такива лекарства. Един мъж дори пет пъти спирал и отново започвал, докато не разбрал, че именно статините са причина за това, което се случвало с него. (Бел. ред. Ако решите да избегнете статините, на стр. 23 може да прочетете за ХолеСтоп и да се възползвате от неговите качества без никакви странични ефекти.)

По думите на доктор Голомб, всичко това е доста типично: според нейния опит повечето пациенти не могат да осъзнаят промените, които настъпват в техния характер, да не говорим за евентуалното свързване на тези изменения с лекарството, което са започнали да приемат.

В някои случаи това се установява твърде късно: с изследователите се свързали много роднини на такива хора, включително учен с международна известност и бивш редактор в юридическо списание, които се самоубили.

Всички знаем, че психоделиците изкривяват съзнанието. Но, както се оказва, обикновените лекарства също са способни на това.

От парацетамола до хистаминните препарати, от антидепресантите до статините и лекарствата за астма - те, както показват все повече нови изследвания, могат да ни направят прекалено импулсивни, избухливи или неспокойни.

Те могат да понижават нивото на съчувствие към непознати хора и дори да манипулират основополагащи аспекти на нашия характер, на нашата личност – например това до каква степен сме невротични. При повечето хора такива промени са едва забележими. Но при някои могат да бъдат значителни.

През 2011 г. един французин, баща на две деца, дал под съд фармацевтичната компания GlaxoSmithKline, твърдейки, че

лекарството, което приемал за синдрома на Паркинсон, го е превърнало в хазартен играч

и страстен любител на еднополовия секс, и че именно то е причината за неговото рисковано поведение.

През 2015 г. мъж, преследващ в интернет млади девойки, прибягнал до подобна линия на защита: той твърдял, че лекарство за борба със затлъстяването е понижило неговата способност да контролира своите импулси и желания.

Все повече стават случаите в съдебната практика, когато престъпници се опитват да представят като причина за това, което са извършили, приеманите от тях седативни средства или антидепресанти.

Ако в тези твърдения има истина, последствията могат да бъдат много сериозни. Списъкът с потенциални виновници включва в себе си някои от най-широко употребяваните в света лекарствени средства. Това означава, че ако дори при отделния човек влиянието на тези препарати е незначително, в масов аспект те изменят личността на милиони хора.

Изследванията на това влияние придобиват все по-голямо значение. Нашият свят страда от прекомерната употреба на лекарства. Само в САЩ всяка година се закупуват до 49 хиляди тона парацетамол, а средният американец за една година употребява рецептурни лекарства на стойност 1200 долара.

С остаряването на населението на планетата нашето увлечение по лекарствата все повече ще излиза изпод контрол. Например, още днес във Великобритания един от всеки десет възрастни над 65 години ежеседмично приема осем различни лекарства.

Как всички тези препарати влияят на нашия мозък? И не е ли време да се изписват на опаковките предупредителни надписи?

Доктор Голомб смята, че връзката между приема на статини и измененията в характера би могла да бъде открита още преди две десетилетия, след серия плашещи открития, говорещи за това, че хората с понижено ниво на холестерол с по-голяма вероятност умират от насилствена смърт.

Изследвания на маймуни, които били поставени на диета с нисък холестерол, показали, че това водело до по-голяма агресивност. Учените дори описали потенциалния механизъм на това явление: снижаването на холестерола при животните, съдейки по всичко, влияе на нивото на серотонина, важен невромедиатор, „хормон на настроението”, който участва в регулирането на поведението.

Дори мухите дрозофили започват да се бият, ако се промени тяхното ниво на серотонин. И на хората това влияе по не особено добър начин – изследванията свързват това със склонност към насилие, импулсивност, самоубийства и убийства.

Ако статините влияят на работата на мозъка на човека, това вероятно е пряко следствие от тяхната способност да понижават нивото на холестерола.

През последните години са се появили много нови свидетелства за това. Резултатите от няколко изследвания потвърдили хипотезата за

потенциалната връзка между раздразнителността и приема на статини –

в това число и в хода на проведени от Голомб (с участието на повече от 1000 души) рандомизирани контролирани изследвания.

Проучванията на Голомб показали, че лекарството повишавало агресията при жените в постменопауза, но, по странен начин, изобщо не се отразявало на поведението на мъжете.

През 2018 г. едно изследване открило сходен ефект при рибите – изглежда, механизмът, свързващ нивото на холестерол и агресията, съществува от милиони години.

Голомб продължава да е убедена, че пониженият холестерол и, като следствие, статините, могат да предизвикат изменения в поведението както на жените, така и на мъжете, но дълбочината на влиянието може силно да се различава при отделните хора.

Но най-неприятното откритие, направено от доктор Голомб - това съвсем не е възможното въздействие на обикновените лекарства върху нашата личност. Това е общото отсъствие на интерес към такова въздействие.

„Акцентира се върху това, което лекарите могат лесно да проверят”, обяснила тя. По нейните думи, в продължение на дълго време изследванията на страничните действия на статините били съсредоточени върху мускулите и черния дроб, защото всякакви проблеми с тези органи могат да се открият с помощта на стандартни кръвни анализи.

Изследователят от Университета в Охайо Доминик Мишковски също забелязал това: „Ние знаем много за физиологичното въздействие на лекарствата - посочил той, - но не разбираме как те влияят на поведението на човека”.

Изследванията на Мишковски открили

зловещи странични ефекти от приема на парацетамол

Учените отдавна знаели, че този препарат намалява физическата болка, снижавайки активността в някои участъци на мозъка, които играят важна роля в нашите емоции. Тези области участват в създаването на усещането за междуличностни и социални проблеми, и парацетамолът по удивителен начин може да облекчи психологическата болка, например, ако човек бил отхвърлен.

Неотдавнашни изследвания показали още едно интересно нещо: в нашия мозък центровете на болката са едновременно центрове на емпатията, съпреживяването на емоционалното състояние на друг човек. Проведените от Мишковски експерименти показали, че парацетамолът съществено понижава нашата способност да се радваме за другите – замислете се сега как това лекарство може да влияе ежедневно на формирането на отношенията при милиони хора в целия свят. Емпатията определя не само това, че вие сте добър човек или че плачете, когато гледате тъжен филм. Тази емоция има много практически плюсове, сред които – по-стабилни отношения с любимия човек, по-приспособени за живота деца, по-успешна кариера. Някои учени дори предположили, че емпатията е причина за успеха на човека като биологичен вид.

Всичко това неволно ни кара да се замислим какви последствия за цялото човечество ще има снижаването на способността за изпитване на емпатия.

Формално парацетамолът не променя нашия характер, тъй като ефектът от неговия прием се запазва в продължение само на няколко часа и малко хора го приемат постоянно. Но, както подчертал Мишковски, ние трябва да бъдем информирани за това, как ни влияе лекарството, което ще ни помогне да взимаме правилни решения по повод на неговата употреба.

За да сведем до минимум всякакви нежелателни последствия и максимално да използваме възможностите на поразителното количество лекарства, които приемаме всеки ден, трябва да знаем повече за тях, подчертават изследователите. Защото днес, твърдят учените, до голяма степен остава загадка как именно те влияят на отделните хора и на цялото общество като цяло.

 Огнян СТАВРЕВ

 



Брой: 7, 18 февруари 2021
 
 
Продукти
 
ВИТАТАБС® Актив В натурал
 
Крем за околоочния контур с Ройбос
 
ХЪНИ БУШ (HONEYBUSH)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД