Изследователи от университета Конкордия в Монреал, Канада установиха, че този хормон намалява бъбречните кисти при плодови мушици. Това откритие може да се отрази върху лечението на някои болести на бъбреците и да намали потребността от бъбречни трансплантации.
В доклад, който беше публикуван в сп. Molecules, авторите пишат, че мелатонинът намалява кистите в бъбречните тубули (каналчета) на дрозофилите. Такива тубули има и при бозайниците, в това число хората, където те се наричат нефрони.
Изследователите се надяват, че техните открития могат да намерят приложение за лечението на пациенти, страдащи от автозомно-доминантна поликистозна бъбречна болест (АДПББ). Тя представлява генетично хронично и прогресивно заболяване, което се характеризира с растеж на десетки кисти в нефроните. То е нелечимо и засяга приблизително 12,5 млн. души по света.
Понеже при гръбначните животни нефроните са вградени в друга тъкан, учените експериментирали с обикновени плодови мушици. Така наречените дрозофили запазват много от компонентите на бъбречните пътища, които се откриват при гръбначните, и имат анатомично изолирани бъбречни тубули, които изследователите отделили чрез микродисекция, за да направят биохимичен и молекулярен анализ.
Те отгледали мушици с мутация, която предизвиква кисти на бъбреците при всички живи същества – от дрозофили и жаби до мишки и хора. В течение на 18 дни изследователите давали мелатонин на 50 дрозофили и етанол на други 50 в контролна група, след което извършили дисекция и преброили кистите. Резултатите показали, че дрозофилите, третирани с мелатонин, имали много по-малко на брой и по-дребни кисти от тези в контролната група.
Авторите смятат, че мелатонинът има голям потенциал като лечение на бъбречната поликистоза, тъй като е напълно нетоксичен и притежава някои от свойствата на антираковите и противовъзпалителните вещества.
„Знаем от онкологията, че мелатонинът има два ефекта, когато се прилага съвместно с химиотерапията – казва Киара Гамбери, асистент по биология и един от авторите на изследването. – Първо, той действа като помощна терапия, увеличавайки ефикасността на химиотерапията срещу раковите клетки. И второ, изглежда предпазва здравите клетки от токсичността на химиотерапията. Надяваме се, че мелатонинът може да има подобен положителен ефект и при съвместна употреба с медикаменти срещу АДПББ като толваптан, който може да уврежда черния дроб.“
Елица ТАНЧЕВА и Станислав ТОДОРОВ
