в-к Лечител
в-к Лечител
 

Нов метод за диагностиране на мъжкото безплодие?

Брой: 2, 9 януари 2020 - СТУДЪТ

Може да отнеме година или повече на проби и грешки, за да се определи дали един мъж страда от безплодие. Но ново изследване на Майкъл Скинър, репродуктивен биолог от Вашингтонския щатски университет, би могло да промени това.

Заедно с международен екип от сътрудници той установил, че към ДНК на сперматозоидите на страдащите от безплодие мъже има прикрепени разпознаваеми съвкупности от епигенетични молекули или биомаркери, които не присъстват при фертилните мъже.

Учените идентифицирали и епигенетични биомаркери при безплодните мъже, които реагирали на хормонална терапия за лечение на състоянието им, различни от тези при мъжете, които не се повлиявали от нея.

Техните изследвания може да предложат на лекарите надежден метод за скрининг на мъжкото безплодие и прогнозиране кои варианти на лечение биха били най-добри за пациентите.

Това от своя страна би спестило на двойките, в които мъжът е неспособен да зачене деца по естествен път, продължителното време, което в повечето случаи им се налага да чакат, преди да бъдат насочени към специалист по репродуктивна медицина.

Понастоящем основният метод за диагностиране на мъжкото безплодие включва оценка на количеството и мотилитета на спермата. Той обаче винаги е имал ограничен успех за разграничаването на фертилните мъже от нефертилните.

„Мъжкото безплодие се увеличава в световен мащаб и е признато, че играе ключова роля за репродуктивното здраве и болести – посочва Скинър. – Да разполагаме с диагностика, която ни казва веднага, че пациентът е безплоден и тези и тези варианти за лечение ще действат при него, би било изключително полезно.“

При около 20% от мъжете, на които се налага да прибегнат до ин витро оплождане, за да имат деца, причината за безплодието е неизвестна. Обикновено те биват поставени на режим, по време на който се опитват да заченат дете с партньорката си, в продължение на година или повече, преди да бъдат одобрени за ин витро.

Скинър и сътрудниците му искали да видят дали биха могли да разработят диагностика, която да елиминира този период на несигурност. От предишни изследвания знаели, че има възможна връзка между мъжкото безплодие и измененията в групи метилови молекули, залепени за ДНК на сперматозоидите, които регулират функцията на определени гени.

Екипът използвал напреднали техники за молекулярен анализ, за да провери дали могат да се разпознават надеждно тези изменения, или биомаркери, в метиловите групи, прикрепени към ДНК на сперматозоидите както при фертилните, така и при безплодните мъже, които се съгласили да участват в изследването.

Те установили, че всички нефертилни мъже притежават конкретен биомаркер, който при фертилните липсвал. Учените идентифицирали и друг биомаркер при участниците в първата група, който би могъл да се използва за определянето на това, кой би реагирал на лечение с хормонална терапия.

В момента изследователите подготвят много по-голямо клинично изпитване за тестване на метода си с оглед на потенциално приложение в практиката.

В дългосрочен план изследването би могло да има значими последици за лечението не само на безплодието, но и на широк кръг други заболявания, които биха могли да се диагностират и лекуват на базата на епигенетиката.

„Заинтересовани сме да изследваме подобна диагностика за определяне как пациентите с артрит и невродегенеративни заболявания като аутизъм ще реагират на различни лечения – казва Скинър. – В областта на терапевтиката, където много от наличните медикаменти работят само за малка част от пациентите, това би могло да спести време, средства и да допринесе за много по-добро управление на здравеопазването.“

Елица ТАНЧЕВА


Брой: 2, 9 януари 2020
 
 
Продукти
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Витатабс® С дуо – липозомен витамин С 400 mg
 
Вивания® Бюти Колаген
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД