Зимната депресия и до днес остава загадка за тези, които я изучават. Причините, обуславящи възникването на сезонна меланхолия, могат да бъдат много. Единственото, в което учените са единодушни, това е, че при хората, страдащи от сезонно афективно разстройство, се наблюдава особена чувствителност към светлината, и по-точно, към нейния недостиг.

При много хора меланхоличното настроение възниква още през есента. Прохладата и влагата, които сменят лятната жега, подтикват към размисли, карат човека да се затвори в себе си. Но с унилото есенно настроение, по принцип, можем да се справим с помощта на малки радости и умение да откриваме

позитивните моменти в ежедневието

Достатъчно е човек да се увие в любимото одеяло, да почете хубава книга, или да посвети повече време на своето хоби или на спортни занимания, и тъгата бързо изчезва.

Що се отнася до зимната депресия, тук нещата са доста по-различни. Учените предполагат, че нейното възникване може да бъде свързано с няколко фактора, сред които и недостига на отрицателни йони във въздуха, нивото на хормоните и генетичните особености на човека. Но, като че ли, най-важно е това, че хората, страдащи от сезонно афективно разстройство, са особено чувствителни към светлината, и по-точно, към нейната липса.

Много научни изследвания потвърдили, че хората, на които зимата действа потискащо, се чувстват много по-добре, ако пребивават достатъчно дълго на ярка светлина.

На пръв поглед може да изглежда, че е много лесно да се помогне на страдащите от сезонна депресия – тъй като дните са станали по-къси, а слънцето е все по-оскъдно, значи цялата работа е в недостига на слънчева светлина. И ако се замени слънчевата светлина с ярко изкуствено осветление, то такива хора ще се чувстват много по-добре. На практика всичко се оказало много по-сложно. Важно е не само човек да попълва дефицита на слънчева светлина, но и да я получава в нужното време. И най-главното – организмът трябва да получава светлина в сутрешните часове.

Според някои учени сезонните афективни разстройства са свързани с

изменения в циркадния ритъм,

и по-точно, с „изместване на фазите”. Например часовникът на стената показва, че е време за ставане, но вътрешният часовник на организма ни казва, че времето за нощен отдих още не е свършило. Корекцията на циркадния ритъм на нашия организъм е възможна с помощта на ярка светлина сутрин.

Има учени, които смятат, че зимната депресия, свързана именно с биологични причини, а не с някакви други фактори, може да се победи чрез коригиране на дневния режим – достатъчно е да се става малко по-късно.

Както е известно, в северните региони през зимата светлият ден се съкращава до няколко часа, а отвъд полярния кръг слънцето въобще през зимата не се издига над хоризонта. При това положение, би трябвало жителите на тези райони поголовно да страдат от зимна депресия. Но не е така. Изследване, проведено сред жителите на Аляска, показало, че сезонни афективни разстройства се срещали само при 9% от населението. Тези цифри се различават малко от броя на страдащите от депресия хора, живеещи, да речем, някъде в района на Анкара или Баку.

Сътрудникът на медицинския център при Колумбийския университет в Ню Йорк Майкъл Терман се занимава с изучаване на сезонните афективни разстройства. Той има свое обяснение на факта, че зимната депресия се среща сред жителите на арктическия Север не по-често, отколкото в южните региони. Страдащите от сезонни афективни разстройства хора, по принцип, имат

генетична предразположеност към развитие на клинична депресия,

или имат повишена чувствителност към светлината. При повечето хора, живеещи в северните ширини, тези две генетични черти не се срещат. От друга страна, възможно е, тези, които имат такава генетична предразположеност, просто да не остават да живеят в крайните северни региони.

В същото време, дори сред тези хора, които са подложени на сезонни афективни разстройства, тези симптоми могат да не се проявяват в пълна сила. Ето защо, на пръв поглед, броят на тези хора, страдащи от депресия, може да изглежда не особено голям. Зимната депресия има цял спектър от прояви, включително такива, като трудно събуждане в сутрешните часове, пристъпи на умора през деня или склонност към преяждане. При това хората могат изобщо да не се оплакват от депресия.

Особено внимание заслужава фактът, че признаците на зимна депресия са много сходни със симптомите на авитаминоза.

Лошата концентрация върху определена дейност, нарушенията на съня, депресията, равнодушието и тъгата, ниското ниво на енергия, постоянната избухливост могат да свидетелстват за хиповитаминоза.

А британски учени от Университета в Южен Уелс открили, че появата на депресия през зимата зависи от... цвета на очите. Това показали, че резултатите от изследване, в което участвали 174 студенти и аспиранти от Южен Уелс и Кипър, публикувано в списание Health. Според една теория сезонната депресия се предизвиква от

дисбаланс на хормоните серотонин и мелатонин

в организма. Серотонинът кара хората да се чувстват по-енергични, докато в същото време мелатонинът, напротив, предизвиква сънливост.

Ето защо, когато дните стават по-кратки, на човек му се спи повече. Учените установили, че на сънливост повече са склонни хората с кафяви и зелени очи, а не синеоките. Причината за това е пигмента. Сивите и сините очи имат по-малко количество пигмент, те са по-чувствителни към светлината. Т. е. такива хора през есента и зимата отделят по-малко мелатонин – хормон на съня. А пък хората с тъмни очи имат нужда от повече светлина.

Има и други обяснения за това, защо възниква зимна депресия. Някои изследователи предполагат, че причина за нейната поява може да бъде излишъка от мелатонин, който, както е известно, се изработва на тъмно. Когато епифизата, намираща се в мозъка, започва да произвежда мелатонин, в човека възниква сънливо състояние. Известно е, че през зимата в животните се изработва мелатонин по-дълго време, отколкото през останалите сезони. Същото се случва и при хората, но само в тези, които страдат от сезонни афективни разстройства.

Тъй като изработката на мелатонин зависи от светлината, хората, в които нивото на този хормон е повишено, могат да почувстват подобрение на състоянието при светотерапия. За облекчаване на симптомите на сезонното афективно разстройство се използват и лекарствени препарати, действието на които е основано на ограничаване на постъпването на мелатонин в сутрешните часове.

Още един метод за лечение на зимната депресия е основан на йонната терапия. Работата е там, че наситеност на въздуха с отрицателно заредени йони има през пролетта - те са малко в зимния въздух. При йонотерапия поток отрицателно заредени йони се насочва към леглото на спящия човек. Ключово тук е това, че този йонен поток трябва да бъде с висока плътност – домашните йонизатори на въздуха не могат да се справят с тази задача.

На тези, които през зимата се чувстват твърде потиснати, психотерапевтите дават

редица съвети,

помагащи да се избегне сезонната депресия. Първо, следва да се обърне внимание на разпределението на задачите през деня, така че тяхното изпълнение да не пречи на осигуряването на достатъчно време за сън. Не бива да се забравя и за разходките на свеж въздух. А изследователи от Университета в щата Върмонт твърдят, че най-добрият начин за справяне със зимната депресия е съвсем прост: трябва да се веселите. Авторът на изследването Кели Рохан препоръчва да се смени самотата между четири стени с активни развлечения. Това е толкова ефективен метод, както широко разпространената светотерапия, която предполага ежедневни половинчасови сеанси за облъчване с флуоресцентна лампа за компенсиране на недостига на слънчева светлина в зимния период.

Както посочил Рохан, хората са склонни да ограничават пребиваването на студен въздух. И това е разбираемо: студът и тъмнината са достатъчни причини за пропускане на тренировки или отказ от срещи с приятели в полза на уютния диван пред телевизора. Но затворничеството в продължение на няколко месеца води до социална изолация, а тя, на свой ред, още повече задълбочава депресията.

Бел. ред. На стр. 23 ви очаква информация за СЕЛЕСАН® - уникална концентрирана антиоксидантна комбинация от много активни растителни съставки от природата.

 Иван ЙОРДАНОВ