Голям е приносът в статистиката на плажните опасности на патогенните грам-отрицателни бактерии от рода на легионелите, който включва такива знаменитости, като Legionella pneumophilia и Legionella longbeachae, и още до 50 вида по-малко известни красавци. Повечето от тях живеят в прясна вода при температура около 37 градуса по Целзий.
Болестта на легионерите получила своето название в чест на първия документиран случая на масово заболяване, станал в САЩ през 1976 г. Тогава в основата на трагичния случай, предизвикал голям шум, била мръсната вентилационна система в хотела, където били настанени участниците в конгрес на Американския легион – организация на ветераните от армията на САЩ. Заболели 211 човека, 35 от тях починали. Но ако вие не сте ветерани от американската армия и не заседавате с бойните си другари в занемарен провинциален хотел, а се отправяте за слънчев загар в приказна страна?
Къде може да срещнете легионели по време на мечтания отпуск?
Там, където сигурно изобщо не очаквате: в джакузито, под горещия душ и басейна с отопление. От водата бактериите попадат в частиците водна пара, които ние, релаксирайки, вдишваме. Идеята да се търсят легионели в курортните зони е доста нова, тези изследвания едва набират скорост и постепенно провокират повишено обществено внимание.
Наблюдения, започнали през 2005 г., показали една интересна особеност. Честотата на заболеваемост от легионелоза при пътешествениците е по-висока, отколкото при хората, които не променят своето местонахождение. Ако, например, вземем САЩ, то за две години всеки четвърти от заболелите от легионерска болест е бил турист или е пътешествал от щат в щат. Втори и трети по броя на заболелите били домовете за възрастни хора и болниците. Ежегодно в САЩ се хоспитализират от 8000 до 18000 човека с това заболяване.
Приблизително такива са данните и в другите региони. Анализ на около 700 случая на заболяване в Италия, Испания и Франция показал, че около 80% от заболяванията от легионелоза са свързани с посещението на хотели. Водата в Южна Италия от случайно избрани плажни душове се оказала заразена в 7 от 36 случая. L. pneumophilia е най-разпространената разновидност на бактерията. Но ако в домовете за възрастни хора и болниците това е опортюнистична инфекция, на която са подложени слабите или вече болните, то в хотелите заболяват хората, които не са се аклиматизирали, отслабените от прекомерната употреба на алкохол или съпътстващи инфекции курортисти.
При заболяване вие, по правило, имате два варианта. Ако ви провърви и ви сполети меката форма на болестта, тогава ви очаква просто инфекция на гръдния кош, получила названието понтиакска треска. Тя минава от само себе си след 2-4 дни, без да избуява до пневмония и имайки симптомите на бързо протичаща остра респираторна вирусна инфекция. По-тежката форма на инфекцията е известна именно като болест на легионерите. По своето протичане тя повече прилича на пневмония с всички произтичащи последствия. Времето е достатъчно, за да сте се отправили вече към дома – инкубационният период до 10 дни се сменя от температура до 40 градуса по Целзий, мощна диария, болки в мускулите и суха увеличаваща се кашлица. След това се появяват болки в гърдите и остра дихателна недостатъчност, често изискваща респираторна подкрепа. Легионелите имат огромен тъмен потенциал за нанасяне на максимални щети на организма.
Бактерията, попадайки в белите дробове, се поглъща от макрофагите, опитващи да я унищожат, но уви, именно това е нейната цел. С растежа и размножението си бактерията произвежда около 300 токсини, което е твърде много дори за кутията на Пандора. Заради тях, освен пораженията на белите дробове, у болните започва изключително тежка интоксикация на целия организъм. С всички страховити последствия: диария, повръщане, гърчове, инфекциозно-токсичен шок, бъбречна недостатъчност. Легионелата има толкова висок потенциал за развитие на текущите 10% смъртност, че от нея отдавна се интересуват военните – изкуствено създадени щамове на L. pneumophilia претендират за 100% смъртност, и остава само да се надяваме, че те никога няма да напуснат лабораториите.
Но, да речем, че няма да плуваме в зле поддържани и редовно дезинфекцирани басейни, а ще се къпем в морето, солено, чисто и...
Да, ама там ни дебнат други опасности.
Сърбежът на плувеца, или церкариалният дерматит,
е нещо, за което си струва да си спомним в момента на радостно салто в близката вълна. На практика кожният обрив е само тънък намек за много по-големи проблеми във вид на някои паразити, повече характерни за птиците и някои животни.
Всъщност, церкариалният дерматит би трябвало да се нарича сърбеж от ларвите, тъй като церкариите са една от формите на съществуване на паразитните плоски червеи. Но церкариален дерматит не звучи толкова страшно, както ларви на плоски червеи под кожата!
Церкариалният дерматит може да бъде заслуга на няколко вида шистозоми. Във всички случаи става дума за птичи паразити от род Trichobilharzia spp. Но това могат да бъдат и шистозоми на бозайници, например Heterobilharzia americana или Schistosomatium spp. Всичко това работи винаги еднакво, а човек влиза в паразитната верига на размножаване като „бонус”.
Възрастните паразити от вида T. regenti обитават и се чифтосват в носната лигавица на водоплаващите птици, десетки видове на които обитават цялата планета, във всички типове водоеми – това са и патиците, и лебедите, и гъските. Паразитите произвеждат своите яйца направо в лигавицата на патешкия „нос”. Лишената от уста, но доста пъргава личинка, заедно със сополите по време на хранене и пиене попада по-дълбоко в тъканите на патицата, или се озовава навън. Във втория случай, попадайки във водата, тези ларви веднага се заемат с търсене на нов гостоприемен домакин. Обикновено това са няколко вида охлюви. Вътре в тях прелестните ларви еволюират в церкарии.
Узрелите, свежи и бодри церкарии се сбогуват с охлюва и се отправят в търсене на краен стопанин със симпатичен клюн в качеството на бъдещ дом. По идея, след проникване в кожата на домакина, те трябва да се трансформират и да се отправят в търсене на периферните нерви, за да се доберат по тях до гръбначния мозък, а после и до миниатюрния патешки мозък, разположен твърде близо до клюна. Тук, в носната кухина, всичко започва отначало.
Ако вместо милите патешки лапи церкариите срещнат вашите мазолести стъпала, които сте потопили във водоема, плашейки рибите и надявайки се да намерите сили за унилата есен, церкариите ще се настанят в епитела, попадайки в капана на вашия имунитет. Бидейки блокирани в горните слоеве на кожата, на тях няма да им остане нищо друго, освен да умрат, а вие само ще увенчаете техните последни мигове с трескаво почесване.
Такъв дерматит, или сърбеж на плувеца, се среща в целия свят и е особено актуален през лятото.
В повечето случаи сърбежът на плувеца не изисква медицинска помощ, тъй като личинките умират, и вашето тяло ги утилизира. Но има и неща, далеч по-опасни от патешките истории.
...

Ивелин ПЕНКОВ