Повечето съвременни европейци от всеки пол и възраст дори след болезнена раздяла с бившите партньори се стараят да останат в добри отношения. Външно те се опитват да се държат с експартньорите си сдържано и спокойно, но какви чувства възникват в тях, остава само да се досещаме. Именно поради това психолози от Станфордския университет провели мащабно изследване, в което участвали 890 мъже и жени на възраст от 27 до 47 години. В специални анкети те отговорили на въпроси, засягащи раздялите с любимите хора. Така също изпитваните оценявали своята собствена реакция при скъсването на отношенията. Сред различните аспекти, които вълнували учените, били откриването на предполагаемите причини за прекъсване на отношенията, установяването на психологическия статус на един или друг партньор и еднократните сексуални контакти между партньорите след раздялата.
Психолозите изяснили, че определящ фактор по въпроса за това как човек преживява раздялата, е неговата собствена позиция. В това отношение участниците в експеримента се разделили практически по равно. Едни смятали себе си за своего рода „жертва на обстоятелствата”, представителите на другата половина анкетирани били убедени, че „сами са виновни за всичко”. Но сред едните и другите до 67% от общия брой на участниците се оказали такива, които, независимо от собствената категоричност, встъпили в еднократни или временни сексуални отношения с бившите си партньори. „Жертвите на обстоятелствата” заявили, че по този начин са получили негласно признание от бившия партньор, че не е бил прав, а „виновниците” за раздялата по такъв начин се опитвали да „минимизират” нанесените психологически щети. При това, в двете групи доброволците признали, че след половия акт на тях действително им „олекнало”. Тези участници в проучването – до 30%, които посочили, че не са имали сексуален контакт с бившите партньори, обяснили, че понякога им се отдавало трудно, но следвали препоръките на своя психолог.
Действително, семейните психотерапевти в повечето случаи не съветват хората, които преживяват раздяла с партньора, да встъпват дори в еднократни сексуални отношения. Човек трябва да продължи напред, да търси своята нова любов и да се постарае да забрави за миналото. Така твърдяла и американската психоложка Мадлен Мейсън Ронтри докато не взела участие в изследване, в качеството на специалист. Тя, заедно с група колеги от Университета в Детройт, провела онлайн-допитване сред 113 американци, които неотдавна се разделили със своите партньори. Психолозите търсили у тях съвсем не причината за раздялата, а изключително наличието на желание за сексуални контакти с бившите, а така също се опитвали да установят психологическия статус в участниците след раздялата и случилия се секс.
Университетските изследователи отбелязали, че независимо от знанията на хората за това, че интимният контакт с бившия партньор е нежелателен, 79 американци от 113 все едно решили да осъществят такъв, а 11 дълго мислили за това, особено тогава, когато чувствали, че им е „тъжно и самотно, а това все пак е близък човек”. Психолозите потвърждават, че физическото привличане при бившите съпрузи нерядко се запазва дори в тези случаи, когато вече емоционално хората са далеч един от друг. И дори ако някой искрено смята, че сексът с бившия партньор е път за никъде, тъй като това предполага възстановяване на отношенията, често той греши. Специалистите под ръководството на Мадлен Мейсън Ронтри изяснили, че еднократното сексуално разреждане с някога любимия партньор може да не бъде чак толкова вредно, и това далеч невинаги е история за възстановяване на връзка. Нещо повече, сексът с бившия съпруг често може да бъде полезен от гледна точка на поставянето на точка на всичко. По този начин чрез последната интимна близост с бившия партньор човек слага символичен „кръст” на отношенията и това му позволява психологически да гледа с оптимизъм в бъдещето.
Станислав ТОДОРОВ
