Берил Мархам, първата кенийска жена пилот някога казала: „Никога не се обръщайте. Ако ви се струва, че в миналото е било по-добре, в действителност то вече е мъртво. То изглежда безопасно, отвоювано от времето, но докато се взирате назад, бъдещето така и ще остане само мечта”.

Права ли е била смелата африканка? Винаги ли миналото ни дърпа назад, или можем да се научим да извличаме полза от него?

Всички от време на време се отдаваме на спомени, особено ако те са приятни, ярки, успокояващи. Но се случва и така, че миналото ни поглъща, и ние се поддаваме на безсмислени фантазии, стремейки се да се върнем назад и да изменим отдавна отминалото, особено ако опитът е бил травмиращ.

Такива мечти са обречени, защото в това отношение сме безсилни. Както е известно, времето не може да се обърне назад. Когато всичко вече е казано, не е ли по-добре да се признае, че сме направили всичко, което сме могли?

Това, което се е случило, не може да се промени. Но ние винаги имаме избор. Разбира се, може да се продължи с живота в миналото, отчаяно превъртайки в ума си събитията и безкрайно обмисляйки, какво е трябвало да направим по друг начин. Но това няма да ни помогне. И дори може да навреди. Да живееш в миналото означава да се откажеш от настоящето и бъдещето. Безкрайните въпроси от рода на „какво щеше да стане, ако...” просто убиват нашето време, енергия и емоции. На практика, съществуването в миналото ни отдалечава от постигането на поставените цели.

Добре е, че имаме възможност да се учим от своя опит. Тогава има шанс да избегнем предишните грешки, вземайки решения и правейки избор в настоящето. Когато оставим миналото назад, ние го приемаме такова, каквото е, и сме готови да пуснем това, което е било.

Ето няколко начина за раздяла с миналото, препоръчвани от психолозите

Съзнателно решение за оставяне на миналото зад гърба

На пръв поглед това твърдение е очевидно. На практика далеч не всичко е толкова лесно. Да вземеш осъзнато решение означава да си дадеш сметка за това, какво се е случило с теб, и да разбереш, как това ти е повлияло. Това означава да се претеглят всички варианти и, осмисляйки опита, да се върви по-нататък.

Поемане на пълна отговорност

Само от вас зависи ще съумеете ли да се обърнете към бъдещето или ще продължите да се оглеждате назад. Това е ваш избор, ваша отговорност.

Запитайте се: какво или кой ви задържа в миналото и защо? Какво чувствате, отказвайки да се разделите със старите обиди и разочарования? Нима е по-лесно да се живее в спомените за миналото, във фантазии за това, което е било, отколкото човек да се сблъска с реалността?

Кога се чувствате в безопасност? Ако действате шаблонно и постъпвате така, както винаги, или когато се стараете да осмислите ситуацията и да изясните какви действия изисква тя от вас? Не си ли измисляте причини, за да не се връщате в реалността?

С други думи, съществуванието в миналото ви отделя от постигането на целите. Може би, вие се опитвате да отричате болката и празнината, която чувствате заради преживените травми.

Какво ще се случи с вас, ако пуснете миналото? Вашата честност към самия себе си ще ви се отблагодари стократно. Мъката, загубата, злобата, разочарованието ще утихнат, ако съумеете да видите ситуацията по-ясно и реално.

Приемане на миналото такова, каквото е

Този процес може да се сравни с преживяване на мъка. Обикновено за такава печал говорят, когато става дума за загуба на близък човек. Но нали се случва, че загубата на миналото предизвиква истинска скръб, и ние тъгуваме, оплаквайки тази загуба.

Отрицание, гняв, депресия, приемане... Преди да стигнете до последния стадий, ще се наложи да преминете през останалите. Ще трябва да признаете, че миналото е такова, каквото е. Не такова, каквото ви се иска. Че то вече няма значение. Когато приемете реалността, вие откривате за себе си нови възможности, перспективи и разширявате своето съзнание.

Съставяне на план за близкото бъдеще

Определете кое е най-главното за вас тук и сега. И се движете напред. Дори ако нямате понятие какво ще е вашето бъдеще, ще стигнете там, където поискате, ако направите дори най-малка крачка. Възможно е да преразгледате своите приоритети. Ето защо е нужно да се предвидят различни възможности и перспективи.

Опитайте нещо ново и излезте от зоната на комфорт. Има значение само това, че правите опити, крачки, дори ако те ви водят не в определената от вас посока. Ако не виждате ясно пътя, по който бихте искали да вървите, не е страшно. Прокарайте още един.

Определете в какво сте силни

Кое е най-доброто у вас? Какви таланти и способности притежавате? В какво може да се промените за добро? Започнете от малкото, главното е да го направите. Какво може да промените точно сега? Какво може да предприемете незабавно?

Вместо вечно да поставяте другите над себе си, а техните желания – по-високо от собствените, по-добре определете какво ви е нужно именно на вас, за да бъдете щастливи. Заобиколете се с хора, които споделят вашите интереси, разбират ви такива, каквито сте, подкрепят ви и ви ободряват.

Простете на себе си и на другите

Прощавайки, вие приемате своите постъпки, преставате да се обвинявате. Всички ние понякога се обиждаме на другите, умишлено или случайно. Но ако влачиш тази вина след себе си цял живот, няма да стигнеш далеч. Зациклянето на миналите постъпки, събития и емоции не ни позволява да се отпуснем, да погледнем на света с оптимизъм, не ни дава възможност да се отнесем по-добре към себе си и към другите.

Вместо да губите океан от енергия и безкрайно време в търсене на отговори на въпроси, на които е невъзможно да се отговори, и в опити да се да се поправи това, което вече не може да се поправи, много по-полезно би било да простите на себе си и на другите постъпките и мислите и да започнете нов етап от живота си.

Може би вие сте направили всичко, което сте могли, но това се е оказало недостатъчно. Или обстоятелствата са стекли не така, както ви се е искало. Или сте преценили невярно ситуацията и човека, доверили сте се на този, на когото не бива да се има доверие.

Стига сте обвинявали себе си за всичко на света – правете си изводи и продължавайте напред.

Извличане на урок от миналото

Всичко, което преживяваме в живота, ни учи на нещо ново за нас самите и за света. Иронията се състои в това, че събитията и отношенията, които са ни донесли най-много болка, всъщност ни преподават най-ценни уроци. Страхът, болката, разочарованието и тъгата се преживяват трудно. Когато нещо не върви, ние се чувстваме измамени, безпомощни, отхвърлени. Губим вяра в себе си и близките. Почвата ни се изплъзва изпод краката и ни се струва, че повече не контролираме нашата съдба.

Но ако вие сте готови да се учите, мъчителният опит може да ви даде безценни знания. Ако имате достатъчно търпение и внимание, ще разберете, че възможностите са много и за развитието не съществуват никакви предели. Винаги може да се направи по-добър избор, да се намерят по-добри варианти и да се живее такъв живот, какъвто вие искате.

 Борислав СТОЙКОВ