Съвместното прозяване, както е известно, не е просто съвпадение. Щателното изучаване на този въпрос показало, че 40-60% от хората, които виждат прозяващи се герои по телевизията или просто слушат разговор за прозяване, неволно се стремят да се „присъединят”. Психолозите отдавна си задавали въпроса за причините за подобно заразително прозяване. Стивън Плейтек от Университета „Дрексел“ във Филаделфия и негови колеги от Университета на щата Ню Йорк в Олбани, се постарали да обяснят в серия експерименти, защо някои хора са възприемчиви към чуждите прозявки, а други – не.
Изтънчените и склонни към самоанализ хора са повече подложени на прозяване, а хората, невъзприемчиви към прозявките, едновременно са и по-твърди по характер. Психологически тестове показали, че „щастливците”, които не се поддават на подобна „зараза”, често не забелязват и проявената по отношение на другите хора нетактичност и дори обиди, те не разбират, че това може да причини болка на някого. Хората, склонни към дълбок самоанализ или просто по-чувствителни, с по-голяма вероятност са склонни към „заразяване” от чуждото прозяване.
Основната причина за прозяване, обаче, все още остава неизяснена. Разпространената гледната точка, че човек започва да се прозява в лошо проветрявано помещение при недостиг на кислород, неотдавна била опровергана от учените. Експерименти показали, че хората, на които се предоставят повече кислород или въглероден диоксид, се прозяват еднакво. Според Роналд Бенинджър, който изучава прозяването в Университета "Темпъл" във Филаделфия, това е начин да се поддържа активността на разбудения мозък в ситуации, когато сънят е нежелан. Това обяснява, защо ние се прозяваме по-често рано сутрин и тогава, когато се борим със съня през нощта.
Както показали многобройни изследвания, при сънливост, умора, скука в главния мозък се наблюдава затормозяване. Дишането става не толкова дълбоко, поради което в кръвта се натрупват въглеродна киселина и други продукти на обмяната на веществата. Това провокира прозявка. По време на дълбоко бавно вдишване кръвта се обогатява с кислород. А напрежението на мускулите на устната кухина, лицето, шията, участващи в акта на прозяване, допринася за увеличаване на скоростта на кръвотока в съдовете на главата. Подобрява се кръвоснабдяването на мозъка и процесите на обмяна в тях протичат по-активно.
По този начин, прозяването активизира, наистина, за кратко, дейността на главния мозък. При прозяване най-много се напрягат челюстните мускули, а те оказват пряко въздействие върху зрението. Прозяването е много полезно за хората, които страдат от бруксизъм, скърцане със зъбите.
Експертът по креативност от Германия Мартин Клафек твърди, че нашият мозък има нужда от пауза на всеки 90 минути. Той препоръчва: затворете очи, подишайте свеж въздух или интензивно се прозявайте.
Според Клафек, прозяването по време на работа е полезно за мозъка и продуктивността.
Когато служителят се прозява или за кратко затваря очи на работното място, това често води до критика и неразбиране от страна на ръководството. Началниците изискват от своите служители творчески решения. Хората се опитват да проявят творчески подход, работейки още повече, без да се откъсват от компютъра. Но това е контрапродуктивно.
Примерно след 90 минути човешкият мозък се нуждае от прекъсване, за да получи допълнителна информация или за развиване на собствени идеи. Ако вие не правите паузи, производителността на вашия мозък и, следователно, вашата способност за творчество, ще се понижат.
Бел. ред. На следващата страница можете да разгледате Фосфохолин Актив Мемори. Ще го откриете във всички магазини и дрогерии „Лечител“. Можете да си го закупите с намаление срещу талон от стр 23.
Станислав ТОДОРОВ
