В тропическите дъждовни гори на Камерун, Конго, Габон, Нигерия и Екваториална Гвинея расте високото вечнозелено дърво йохимбе. Отварата и настойката от сивкаво-кафеникавата кора на това дърво отдавна се използва от местните жители като лекарство при кашлица, повишено кръвно налягане и проказа, а така също като свалящо температурата, обезболяващо и стимулиращо средство. Смята се също, че то стимулира потентността при мъжете и сексуалното влечение при жените. В края на XIX в. немски мисионери донесли чудотворната кора от Западна Африка в Европа, където йохимбе веднага се прочуло като
„дървото на любовта”
Изследователите бързо изяснили, че славата си на „любовен еликсир” йохимбе дължи на индолните алкалоиди, които в кората са около 6%. Най-активният от тях е йохимбинът, на него се падат от 12 до 15% от общото количество алкалоиди.
От 30-те години на миналия век пречистен хидрохлорид на йохимбина, а така също кора от йохимбе и екстракт от нея, активно се използвали за лечение на еректилна дисфункция (оказало се, че на женското либидо тези средства влияят слабо). Действието на тези препарати е основано на способността на йохимбина избирателно да блокира една от групите рецептори, реагиращи на адреналина и норадреналина, поради което се разширяват кръвоносните съдове на някои органи. В това число, с кръв се изпълва и кавернозното тяло в половия член. Но йохимбиновата блокада на тези адренорецептори води и до друг ефект: от нервните окончания се отделя излишния норадреналин, който свива съдовете. Поради това двойно действие на йохимбина неговото стимулиращо действие не продължава дълго. Налягането се покачва, и кръвта прилива към главата, отклонявайки се от мястото, към което мъжете биха искали да се насочи. Съдовете остават по-дълго разширени, ако се блокират адренорецепторите. С тях взаимодейства друг алкалоид в кората, коринатин, така че екстрактът от йохимбе в достатъчна доза може да усили ерекцията по-добре, отколкото чистият йохимбин.
Установено е, че ако йохимбинът в кората е много, е възможно предозиране, а ако е малко, кората няма да подейства. При това концентрацията на алкалоида в кръвта достига максимум час след приема. Като не усетят незабавен ефект, хората гълтат още, и тук отново е голяма вероятността от предозиране.
Не е чудно, че много специалисти се съмняват в безопасността на йохимбе, в това число и американското Управление за контрол на качеството на хранителните продукти и лекарствата (FDA). В Германия експертният съвет, оценяващ растителните медикаменти, не препоръчва използването на кора от йохимбе. В Канада, Австралия, Нидерландия и Великобритания добавките с йохимбин са забранени.
Съвсем друга е съдбата на очистеният хидрохлорид на йохимбина. Клинични изпитания потвърдили, че той действително може да помогне при еректилна дисфункция, особено ако тя има психогенни причини.
Но йохимбинът има и други традиционни сфери на приложение. Той се използва
при тревожност и депресия,
болки в гърдите и усложнения от диабет, за нормализация на кръвното налягане. Клиничните изпитания все още са недостатъчни, за да позволят на специалистите да потвърдят категорично ефективността на йохимбина в тези области. Въпреки това той не е изгубил своята популярност. Дори в страните, където повече не се произвеждат таблетки и капсули, алкалоидът присъства в състава на стотици хранителни добавки за подобряване на потенцията, повишаване на ефективността на тренировките, понижаване на теглото и изгаряне на мазнини. Изследване установило, че при жените триседмична употреба на този алкалоид (20 мг на ден), подкрепена с нискокалорична диета, съществено ускорила отслабването. А мъжете, употребяващи по 43 мг дневно, въобще не успели да отслабнат.
Съгласно други данни йохимбинът допринася за разтваряне на мазнините, и този ефект се усилва в съчетание с физическа активност. При професионални спортисти, играещи американски футбол, триседмичният курс с йохимбин (20 мг/ден) съществено понижил мастната маса, но не повлиял на ефективността на силовите тренировки и мускулния релеф.
Стефан ПЕЙЧЕВ