През годините обяснение на тайнствената същност на любовните чувства са се опитвали да дадат сексолози, психолози, биолози, химици и теолози. По незнайна причина любовните чувства винаги се свързват със сърцето. За тяхното „обяснение” в публичното пространство дори твърдо се е закрепила фразата: „Не можеш да заповядаш на сърцето си”. В наши дни науката е категорична – в основата си тези чувства са свързани с протичането в човешкия мозък на сложни биохимични процеси, в които участват редица физиологично активни субстанции – хормони, невротрансмитери, ендорфини и сигнални молекули. Последните се синтезират от човешкия организъм в отговор на появилия се обект от противоположния пол. Трябва откровено да признаем, че

биохимията не е романтичен клон на науката,

но, за щастие, нашият мозък има удивителната способност да оцветява и облича в пищни одежди тези чувства, представяйки ги в съзнанието във вид, който прави незначително всичко друго в заобикалящия свят. Колкото и да е тъжно да констатираме това, най-вероятно мистерията на любовните чувства в значителна степен е свързана с... исконната потребност от продължението на рода. Неотдавна беше доказано, че любовните чувства у „слабия” пол като правило възникват по отношение на индивиди, чиято ДНК съществено се отличава от собствената, което би довело до създаване на здраво и силно поколение. 

Трябва да признаем, че всички явления, съпътстващи любовните преживявания – безумно биещото сърце, изпотените длани, учестеното дишане, подкосените крака, безсънието, емоционалният подем или неудържимата печал,  са резултат, следствие от поредица от биохимични процеси, протичащи с участието на гореизброените биологично активни вещества. Без всякакво съмнение основна роля в появата и развитието на любовните чувства играят хормоните - химичните депеши, които главният мозък разпраща в човешкото тяло чрез кръвния ток.

 Фенилетиленаминът

е хормон, който първи се синтезира в мозъка от аминокиселините фенилаланин и тирозин, след като стрелите на Амур застигнат своята жертва. Подхванат от кръвния ток този хормон стимулира отделянето на невротрансмитера адреналин, който способства за поява на познатите нервно-вегетативни явления – учестено дишане, главозамайване, сърцебиене, изпотяване и пр. По действието си фенилетиленаминът представлява естествен амфетамин, наркотик, който залива тялото преди първото докосване, преди първата целувка. Доказано е, че той буквално блокира логическите центрове на мислене в мозъка, поради което много от действията на влюбените въобще не намират логическо обяснение. Достигайки до всяка клетка на човешкото тяло този т.нар. „хормон на любовта” понася душата на крилете на блаженството и я оставя да се рее във висините, откъсвайки я задълго от реалния свят.

За оценка на достойнствата на противоположния пол (лице, фигура, одухотвореност и др.) са нужни едва 25 секунди, а за пламване на любовта от пръв поглед – само 90 секунди. След което вълните от фенилетиленамин заливат тялото, което попада в продължителен плен на хормоните. Както при всеки наркотик, опияняващото действие на фенилетиленаминът е непродължително – като правило до около 12 месеца. Организмът бързо привиква към неговото действие и започва да изпитва потребност от нови, по-високи дози от него. Ако те не постъпят, безумната страст постепенно изчезва, чувствата затихват. В редица случаи обаче този тъжен сценарий отсъства и възникналите чувствата задълго се запазват, нерядко - за цял живот. Причина за това са т.нар.

ендорфини – хормоните на радостта

Това са морфиноподобни ендогенни наркотични вещества, които действат успокоително, отпускащо, подобряват настроението, извикват чувство на уют и безопасност. Смята се, че ендорфините са хормоните на дългосрочните любовни отношения. Най-активен сред тези хормони е бета-ендорфинът, съставен от 31 аминокиселини, седем от които – незаменими. Синтезът на ендорфините протича в хипофизната жлеза, разбира се - при наличие на нужния набор от аминокиселини. Т.е. качеството на храната има пряко отношение и към продължителността на любовните чувства.

Окситоцинът – т.нар. хормон на нежността,

се отделя при непосредствения физически контакт – прегръдки, целувки и пр. Любопитно е, че при при страстната целувка, освен отделянето на окситоцин, участниците в процеса „изгарят” 26 ккал (109 kJ) и получават съответно 9 мг вода, 0,7 мг мазнини, 0,8 мг разнообразни органични вещества, 0,45 мг соли и... 250 бактерии. Строежът на този важен хормон е установен в средата на миналия век от американския биохимик Венсент дьо Виньо. Това е пептиден хормон, съставен от девет аминокиселини, две от които (левцин и изолевцин) – незаменими. Счита се, че окситоцинът играе съществена роля за изграждането на дълговременна емоционалната връзка между влюбените и възникването на душевен комфорт между тях. Любопитно е, че окситоцинът способства за възникването на емпатия – доверчивост и отстъпчивост. Опитно е доказано, че при вдишване на окситоцин около 80% от участниците в експеримента са склонни да дадат пари назаем на напълно непознат човек. Т.е. окситоцинът предразполага към доверие, без което е невъзможно де се изградят дълговременни любовни отношения. И нещо твърде интересно – нивото на окситоцин е отговорно за верността към партньора. Иначе казано и изневярата си има своето биохимично обяснение – „не аз, а ниското ниво на окситоцин е виновно”.

Обратно, високите нива на окситоцин способстват за моногамност и вярност към партньора. Този удивителен хормон се съдържа във фурмите. Т.е. ако искате верен партньор, заставяйте го да яде фурми! Ако е нужно – ежедневно! Окситоцинът се отделя в организма на майката при докосването на своята рожба. Той способства за отделянето на повече кърма в млечните жлези. За съжаление, при повишаването на нивото на окситоцин в организма се потиска синтезата на хормоните на страстта - адреналин, норадреналин и кортизол, което постепенно води до угасване на страстта и замяната ѝ с привързаност и душевна близост.

В човешкия организъм активно действа система за мотивация, свързана с две важни неща, които имат отношение към оцеляването и продължаването на рода - търсене на храна и подходящ сексуален партньор. Интересн факт е, че при наблюдение на снимката на любимия човек в мозъка се активират участъци, които се задействат при чувството на глад. Главен хормон в тази система е

допаминът

Т.е. от допаминова гледна точка любовните чувства са по-близки до глада, отколкото към секса. Допаминът извиква чувство на задоволство, удовлетворение и релаксация. За повечето хора храната е източник на удоволствие и удовлетворение. Причина за това е фактът, че при храненето се отделя въпросният хормон допамин, както и сродните хормони на удовоствието – норадреналин и серотонин. Някои специалисти наричат допамина „ловен хормон”, предвид на ролята му при настойчивостта, с която се преследва ловния трофей – обектът на любовните чувства.

Важна роля в избора на обекта на любовните чувства играят

феромоните

– летливи органични вещества, които се излъчват от всеки индидивид и носят съществена информация за неговата същност. Въз основа на тях, подсъзнателно, мозъкът взема решение дали да отприщи вълната от хормони или да остане безучастен и равнодушен. Например мъжката пот съдържа чудодейния феромон андростерон, който повишава неудържимо женското либидо, а женският организъм – т.нар. екзалтиди, които влудяват мъжкото въображение. Специфичното ухание на противоположния пол се възприема чрез т.нар. вомероназален орган, разположен в носната кухина, който има „пряка линия” с главния мозък. Как точно мозъкът взема решението „тя е”/„той е”, което като мълния поразява и подчинява цялото тяло, за сега на науката все още не е известно. Невероятна роля в развитието на любовните чувства и преживявания има и миниатюрната молекула на азотния оксид, който организмът синтезира от аминокиселината аргинин. Една от множеството негови роли е активното съдействие за еректилните способности на силния пол.

Със сигурност в близките години ще се появят специализирани атрактанти, които да извикват любовта на избрания партньор. Но дали с тази „синтетична”, „изкуствена” любов светът ще стане по-щастлив и по-прекрасен от сегашния?

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ