Дейността на човешкия мозък по време на сън не е изучена докрай. Неслучайно лунатизмът е признат за едно от най-загадъчните явления. Но лунатиците или сомнамбулите не само ходят насън и разговарят. Някои от тях се отдават на интимни преживявания, а на следващата сутрин не помнят нищо. Такъв вид лунатизъм се нарича сексомния.
По данни от последни канадски изследвания всеки 12-и човек в света проявява сексуална активност по време на сън и страда от една или друга форма на „любовен лунатизъм”. Негови жертви могат да станат и мъже, и жени.
Ако вие спите сами или вашият партньор по някакви причини не иска да ви травмира и не споделя за спонтанния нощен секс, определянето на сексомнията е много трудно. Но съществуват косвени признаци, които могат да ви помогнат да разберете, че сте възможна жертва на „любовен лунатизъм”.
Преди всичко, страдащите от сексомния хора се оплакват от умора сутрин. Така твърди доктор Ана Чанг от Канада, занимаваща се с изучаване на работата на главния мозък по време на сън. Разбира се, причина за сутрешна умора могат да бъдат и други фактори като напрегната работа или семейни неприятности. Но ако вие често се чувствате зле сутрин, така, сякаш предната вечер сте спортували до пълно изтощение, това е косвен признак за „любовен лунатизъм”.
Още един тревожен сигнал е честото безсъние, колкото и парадоксално да звучи. Обърнете внимание, ако сте сполетяни от ярки еротични картини, щом само главата ви се озове върху възглавницата – това може да ви накара да се въртите в леглото до сутринта, без да успеете да заспите. Знак е за проява на „любовния лунатизъм”.
И, накрая, спомнете си колко често виждате, че се занимавате с интимни ласки с някого по време на сън. Ако вашите еротични сънища са максимално реалистични, всичко става „като в живота”, или имате богато въображение - в една или друга степен сте станали жертва на сексомния.
Причините за развитие на въпросното разстройство не са изучени докрай, но има предположения, че сексомнията възниква в резултат на потискане на агресията, силно желание и вътрешна забрана на проявите на емоции, възникнали вероятно още в детството поради строго възпитание.
Първата научна публикация, посветена на „любовния лунатизъм”, се появила през 1996 г. Авторите Колин Шапиро и Ник Траджанович, учени от Университета в Торонто, предположили, че неконтролируемото желание за секс по време на сън е един от видовете парасомния.
Може ли да се смята „любовният лунатизъм” за сериозен проблем? На този въпрос изчерпателен отговор дала доктор Чанг. „Докато ситуацията не е преминала в областта на юриспруденцията и докато вашият партньор не възразява – това не е проблем”, заявила тя.
Решението дали да потърсите помощ от специалист или не е само ваше. Ако се страхувате, че сексомнията може да стане източник на неприятности за вас или може да предизвика дискомфорт на вашия партньор, по-добре е да посетите психиатър и да обсъдите с него възможните пътища за решаване на проблема.
Станислав ТОДОРОВ
