Едно малко изследване, в което доброволци си водили дневник, показало, че трима от десет човека кихат по-често от веднъж в денонощието, но по-рядко от четири пъти. Както твърдят специалистите, кихането се състои от три фази: дълбоко вдишване, след това задържане на дишането и рязко силно свиване на всички дихателни мускули, което води до рязко издишване през затворения ларинкс. Смята се, че по този начин носът се очиства от прах и микроби, но невинаги. Понякога кихането може да бъде следствие от раздразване на нервните окончания в други отдели, например в чревната лигавица или кожата. Някои кихат от слънчеви лъчи, сексуална възбуда или след обилен обяд. Вероятно, техните нервни влакна са така преплетени, че в дихателния център на мозъка постъпва лъжлив сигнал за тревога. А неотдавна учени открили в хора, кихащи като реакция на светлина, особени варианти на някои гени. Наистина, все едно остава неясно как именно влияят тези гени.

Известен е случай, когато девойка кихала по едно и също време, като по часовник. Медиците, които я наблюдавали, предположили, че така нейният организъм реагирал на смяната на деня и нощта. А преди пет години в САЩ много шум вдигнала историята за Катлийн, която кихала по 12 хиляди пъти на ден – почти без спиране. Такова нещо се среща изключително рядко. Смята се, че причината е в главата, и обикновено кихането изчезва от само себе си. Но най-малко веднъж за щастлив край помогнало лекарство – антипсихотичния препарат галоперидол, което косвено потвърждава предположението за психичните корени на това разстройство. С други думи, кихането не е толкова просто, както изглежда.

Една от

най-удивителните истории, свързани с кихането,

станала с мъж, който бил на 35 години, когато кихнал с всички сили. По-рано той не се оплаквал от своето здраве, но в този момент усетил силна болка в шията от лявата страна. След час му станало по-лошо: половината му тяло изтръпнало и отслабнало. Събуждайки се на следващия ден, мъжът обърнал внимание на странно усещане в дясното стъпало, което постепенно се разпространило до горната част на тялото. И като бонус – на него подозрително не му се ходило до тоалетната.

В болницата измерили кръвното налягане на мъжа: то се оказало повишено, въпреки че скоро след това се понижило. Лекарят установил, че в областта под шията е изчезнала чувствителността, левите ръка и крак сякаш „омекнали” и изгубили всякакви сили, рефлексите отслабнали. Пациентът бил настанен в болницата, след пет дни малко му олекнало. Но дори девет седмици по-късно той не могъл да се оправи окончателно.

Тази история изглежда като измислица, но е доказан научен факт. Изглежда, кихайки, мъжът, чието име било запазено в тайна, засегнал своята артерия. В шийния отдел на гръбнака настъпил кръвоизлив, т. е. нарушил се кръвотокът. Поради това пострадали нервите, а след това се появила болка и други симптоми. Защо станало така, лекарите не могли да кажат. Може би причината била в това, че лявата гръбначна артерия на мъжа била по-малка, отколкото дясната. Само по себе си това не е страшно, но силното кихане може да изиграе съдбоносна роля.

За сметка на повишеното вътречерепно налягане при силно кихане може да настъпи разрив на

аневризъм,

който вече е съществувал – съдът се е спукал, кръвта е навлязла в мозъчната тъкан, възникнал е хеморагичен инсулт. По думите на медиците, това е напълно реален сценарий и наистина се случва, но за целта почти винаги трябва да има вече съществуваща патология.

Веднъж 15-годишно момче играело баскетбол и получило удар с коляно в окото. Болката била силна, но нищо особено не последвало. А след няколко часа то кихнало и веднага почувствало как кожата около удареното око се подула.

На следващия ден отокът не спаднал и юношата се отправил в болницата. Там му направили компютърна томограма – на снимката се виждало счупване на очната орбита и орбитален емфизем. Звучи страшно, но не се наложило момчето да бъде хоспитализирано. След няколкоседмично лечение с антибиотици и спрей против отоци юношата напълно оздравял.

При друг случай жена кихнала, чула звън в ушите, почувствала световъртежи

оглушала с едното ухо

В този момент тя била на 25 години, но не потърсила веднага лекарска помощ. Когато все пак отишла на доктор, той прегледал средното ухо и открил, че намиращата се там най-малка костица в човешкия организъм, дълга само 2-3 мм, била счупена на парчета. Това довело до загуба на слуха.

Защо тази костица се счупила, не станало ясно. Възможно е при кихането налягането на гръбначномозъчната течност да е подскочило, после се е повишило налягането на течността в ухото и костта не е издържала. А може и жената да е кихнала със затворена уста. Поради това рязко се увеличава налягането на въздуха, който се насочва във вътрешното ухо и е способен да повреди костицата и тъпанчевата ципа. Както и да е, лекарят сложил стоманена пластинка, и след половин годишна болното ухо чувало почти толкова добре, както и здравото.

По думите на специалистите, проблемите в средното ухо са най-разпространеното усложнение след неудачно кихане. Наистина, по принцип, не настъпва счупване, а отит – възпаление, което се лекува по-лесно. Най-често отити поразяват децата.

Кихайки неправилно, човек може да получи най-различни травми. Продължителното кихане може да завърши с инфаркт на миокарда, а британската преса преди няколко години съобщила за 17-годишен юноша, който кихнал шест пъти един след друг и умрял от мозъчен кръвоизлив. Имало е случаи, когато хора, кихайки, са увреждали своя хранопровод с парчета храна.

Какво следва да се прави при усещане за наближаващо кихане?

При настъпване на подобен порив, постарайте се да предупредите околните, отдалечете се и се обърнете с гръб.

Стегнете тялото така, че да намалите силата на изригващия въздушен „вулкан”.

Не набирайте твърде много въздух в първата фаза на кихането.

Не е нужно да се киха с плътно затворени уста и нос.

Устата следва да се прикрива с ръкава, а още по-добре с еднократна хартиена кърпичка, която трябва веднага да се изхвърли. Ако за целта се използва дланта на ръката, на нея ще попаднат капчици с бактерии и вируси. Ако след това се докосне дръжката на вратата, бутона на асансьора, чужда ръка, тези повърхности ще се окажат заразени и някой може да се инфектира. Във времето на пандемията от COVID-19 спазването на това правило е особено важно.

Някои успяват да пресекат кихането, разтривайки носа или издишайки със сила през него. Но заради новия коронавирус това не бива да се прави: на ръката (или в носа) може да има вирусни частици. При това, на вас ви се е приискало да кихнете не просто така: организмът се опитва да се очисти. По-добре е все пак да се кихне. Както и да го направите, после си измийте ръцете със сапун или ги почистите с дезинфектант.

 Иван ПЕТРОВ