Разбира се, те не правят това директно. Вирусите не поемат контрол върху нашата воля и не взимат решения от наше име. Честно казано, те го правят тихо и хитро. Защото, ако има едно нещо, което тези заразни, микроскопични същества искат най-много, то е да оживеят, да се размножават и да бъдат част от сложните екосистеми.
Един от начините за постигане на тази жизненоважна и доста амбициозна цел е промяната на поведението на съществото, което вирусите използват в името на разпространението на голямо количество свои частици. И така: много от симптомите, които ние изпитваме, когато боледуваме от грип, диария или даже обикновено простуда, се случват, когато инфекцията е в състояние да се разпространява на други здрави хора.
Например кихането – това е повече от естествен механизъм, който възниква, за да изхвърли нахлуващите микроорганизми от нашето тяло. Това, обаче, е и начин, чрез който вирусите „скачат” от един организъм на друг - стратегия, която работи ефективно в тяхна полза. Но има и още по-увлекателни (и тревожни) факти в това отношение.
Самата дума „вирус” вече ни плаши и в случая с днешната ситуация, породена от COVID-19, тя става все по-плашеща. Какво казват мъдрите хора,
най-лошите врагове са тези, които не можем да видим
Тези опасни противници се виждат само под микроскоп и притежават удивителни способности за разрушаване на здравето.
Но какво в действителност представляват тези същества? Просто казано, вирусите не са нищо друго, освен пакети с генетична информация. По същество, това са контейнери за съхранение, обвити в привлекателна протеинова капсула. Тяхната единствена цел е да проникнат в клетките на други организми, за да оживеят и да се размножават.
Когато се задава въпросът дали вирусите могат да контролират нашето поведение, първото, което трябва да се разбере за тях е, че те са по-умни, отколкото си мислим.
Разбира се, те нямат мозък, но вирусолозите ги описват като изключително умни създания. Те знаят как да попаднат в клетката, как да я направят уязвима и да я преобразуват, за да може да копира вирусните частици. Освен това,
вирусите променят и поведението на организмите,
които обитават.
В списание PLOS било публикувано изследване, което изучило един тип ротавирусна инфекция, чиито най-очевидни симптоми са повръщане и диария. Смята се, че повръщането е защитен механизъм, който организмът развива срещу болестта.
Известно е, че повръщане настъпва поради връзката между мозъка и червата, то възниква за отстраняване на лоша храна, опасен елемент или друг токсичен компонент от организма. В този случай серотонинът активира нервната система, за да може мозъкът да създава такова поведение и да извежда тези вредни елементи от организма.
По време на своето проучване, шведските изследователи открили, че ротавирусът контролирал механизмите на повръщане и диария, и правил това с точно определена цел: да разпространява вирусните частици и да заразява други хора.
Очевидно е, че вирусите могат да контролират нашето поведение. Да, те ни контролират, и тяхната стратегия се състои в това да превърнат нашите симптоми в механизми за заразяване, за да могат да се предават на други хора. Тяхната цел е да оживеят и да се размножават; да поемат контрол върху такива болестни прояви, като кихане, повръщане и диария
Но специалистите по поведенческа вирусология решили да отидат още по-далеч. Изследванията на учените от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, довели до още по-любопитна информация.
Някои вируси са в състояние напълно да изменят нашето поведение. Раздразнителността, породена от инфекцията, може да доведе до такива неща, като
безсъние и хиперактивност,
даже радикално може да измени поведението на човека.
Един от примерите за това е болестта на Кройцфелд-Якоб („луда крава”), при която животните страдат от такива проблеми, като прогресираща деменция, затруднено ходене, възбуда и промени на настроението. Друг пример е вирусът на болестта, причинявана от борнавирус, която била забелязана за пръв път при коне през 1766 г.
Но това заболяване засегнало и някои хора и довело до появата на клинични симптоми, които много приличат на шизофрения. Бесът, от друга страна, е още един пример как вирусът може да влияе върху поведението на животните.
Ивелин ПЕНКОВ
