в-к Лечител
в-к Лечител
 

НА ИЗПИТ ПО ЧОВЕЧНОСТ

Брой: 22, 28 май 2020 - СТОМАШНИТЕ КИСЕЛИНИ

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ е написал Лев Толстой в „Ана Каренина“, но не е определил какво точно е щастието. Нито нещастието.

Щастливите хора си приличат. Поне нашата представа за тях. Към тях съдбата е била благосклонна. Успяват с лекота. Но... не са интересни. Колко романи знаете написани за безмерното щастие на главния герой? „Улица Консервна“, „Крадецът на книги“, „Война и мир“, „Игрите на глада“... Вечните истории са за хора, подложени на изпитания, хора, борещи се със съдбата. Те са интересните. Може би, защото щастието показва най-хубавия облик на хората, изглеждат някак нагласено, а нещастието разкрива и най-дълбоките им тайни, показва на какво всъщност хората са способни. По време на изпитание се разкрива истината. Вижда се кой какъв е. Кой е готов да предаде, за да се спаси. Кой е готов да убие? Кой истински обича и чия любов е всъщност лъжа.

Този принцип не важи само за романите. Важи навсякъде.

Изпитания дал Бог.

Да, вярно, че иска от нас „да обърнем и другата буза“ (в Новия завет) след удар, но прекалено често ни сблъсква с човеци, които изпитват границите на нашето търпение. Изпраща чуми, земетресения, зли свекърви, сметките за парното... Всякакви изпитания за човещината. Как да останем хора?

Как да останем хора по време на криза, по време на изпитание? Защото в момента ни се случва точно това. Ние сме на изпит по човечност. Дали ще останем същите? Дали ще се озлобим, дали у нас ще се пробуди гадината, егоистът, готов на всичко, за да бъде малко по-добре от съседа си? Какво ще става с нас, с начина ни на живот, когато всички стават все по-бедни, все по-нестабилни...? Човек за човека е вълк, когато е гладен. Когато в главата му чукат хиляди въпроси – какво ще прави утре? Как ще оцелее? Как, с какво ще си отгледа децата? Ще има ли работа? Неизвестността плаши, а страхът с лекота изменя психиката.

Още преди месеци, преди старта на пандемията (коронавируса) станах свидетел на мила семейна картинка. Съсухрена клета старица на спирката на тролей 5 в София, държеше за ръка дребно внуче. Явно го бе прибрала от Детска градина. Хлапето с невинна душица скачаше на място и опитваше да привлече вниманието на обезверената от живота баба с думите „Бабо, бабо, днес в детската ядохме макарони и спах“. А бабата го скастри „Какво ме интересува, че си спал. По-добре ми кажи какви пари си изкарал. Само тогава можеш да ми се хвалиш“. Знаете ли, че децата са дар? Че са нашият смисъл. Че обичта ни към тях е вградена в основния ни софтуер и всяко отклонение от това е бъг. Нито един ден с децата ни няма да се повтори. Всеки ни е безценен и тези малки същества запомнят всичко, което им кажем и го носят в себе си докато са живи. Ние изграждаме светогледа им от момента, в който им дадем имена. От стреса, от борбата... забравяме за красивите моменти в живота. Забравяме как всъщност трябва да общуваме един с друг. И в резултат се появяват тези токсични отношения, които наблюдавах аз на онази спирка на тролея. Тепърва ще гледам още подобни.

Пандемията носи достатъчна доза страх, тепърва се задава ударът на икономическата криза, която е родна сестра на пандемията... двете заедно носят на гърба си неизвестността. В страх и неизвестност тежко се живее.

Културата умира първа

Във всеки смисъл. Тя е сложно понятие в социологията. Културата на общуване се видоизменя. Културата като познания, интелект, порядки, морал и светоглед... също се почерня. В криза се купува хляб, не книги. Има степенуване на човешките нужди. На най-първото ниво е гладът. Човек трябва да се погрижи първо за първичните си потребности, а чак след това за възвишените си потребности като театър, кино, музика... На театър се ходи, ако останат пари.

Какво можем да направим? На пръв поглед нищо. Ще спазваме закона на страната. Така е редно. Макар законът постоянно да се мени...

Но можем да направим и следното. Да променим своя фокус. Да се фокусираме на определени места. Върху определени неща. В „Игрите на глада“ Катнис Евърдийн (главната героиня) запазва психиката си като се научава да дирижира своя фокус след преживяния ужас на войната. Тя играе простичка игра. Спомня си в детайли всичко добро сторено от хората. Всичкото добро, което е видяла. Повтаря си добрините на всички хора, преминали през живота й отново и отново... фокусира се върху добрината. Направете същото. Фокусирайте се върху доброто. Винаги го има. Мислете за това, че скоро всички ще знаем какво най-много обичаме от живота. Кои хора действително държат на нас. На кои ние истински държим. Фокусирайте се върху доброто, което хората правят. Ако се вгледате, ако потърсите, ще видите, че такова има. Сторете нещичко добро на някого, на непознат или на познат. Добро ще сторят и на вас. В кризата си проличава кой колко струва и кой какво заслужава. Останете хора и животът ще се погрижи достойно за вас.

 Мартина ЗИНОВИЕВА

 



Брой: 22, 28 май 2020
 
 
Продукти
 
Витатабс E50
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
Колоник плюс - силиций
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД