При липсата на одобрени лечения за COVID-19 антималарийното средство хидроксихлорохин се очерта като потенциална терапия за свързаната с болестта пневмония, самостоятелно или в комбинация с антибиотика азитромицин.
В доклад, който беше публикуван на 1 май в сп. JAMA Cardiology, екип фармацевти и клиницисти от Медицинския център „Дяконеса Бет Израел“ (BIDMC) в Бостън представиха доказателства, че при пациентите, лекувани от COVID-19 с хидроксихлорохин, има повишен риск от електрични промени на сърцето и сърдечни аритмии. А комбинацията от хидроксихлорохин и азитромицин била свързана с още по-големи изменения.
„Макар че хидроксихлорохинът и азитромицинът като цяло са добре понасяни медикаменти, повишената им употреба в контекста на COVID-19 вероятно ще увеличи честотата на неблагоприятните лекарствени събития – каза първият автор Николас Меркуро, фармацевт специалист по инфекциозните болести. – Това е особено обезпокоително, като се има предвид, че пациентите с придружаващи сърдечни заболявания изглежда са непропорционално засегнати от COVID-19 и че самият вирус може да уврежда сърцето.“
Хидроксихлорохинът и азитромицинът поотделно могат да предизвикват електрическо нарушение в сърцето, известно като удължаване на QTc интервала, за което свидетелства увеличеното разстояние между определени пикове на електрокардиограмата. Това удължаване означава, че на сърдечния мускул е необходимо от порядъка на милисекунди повече време от нормалното да се презареди между отделните удари. Забавянето може да предизвика сърдечни аритмии, които от своя страна увеличават вероятността от сърдечен арест, инсулт или смърт.
При своето ретроспективно наблюдение Меркуро и колегите му оценили 90 пациенти на зряла възраст с COVID-19, хоспитализирани в BIDMC през периода между 1 март и 7 април 2020 година, и приемали хидроксихлорохин в продължение на минимум един ден. Над половината от тези пациенти страдали и от високо кръвно налягане, а повече от 30% били диабетици.
Седем пациенти (19%), които получавали само хидроксихлорохин, развили удължаване на QTc с 500 или повече милисекунди, а трима – с 60 или повече милисекунди.
„При нашето изследване пациентите, които бяха хоспитализирани и лекувани с хидроксихлорохин за COVID-19, често получаваха удължаване на QTc и неблагоприятни лекарствени ефекти – отбеляза първият съавтор д-р Кристина Йен. – Един участник, който приемаше комбинацията от медикаменти, получи потенциално летален тип тахикардия, наречен torsades de pointes, за който, доколкото знаем, досега не е съобщавано другаде в рецензираната литература за COVID-19.“
През 2003 година предварителни данни предположиха, че хидроксихлорохинът може да е ефективен срещу SARS-CoV-1 – смъртоносен, но трудно предаващ се респираторен вирус, свързан със сегашния коронавирус, който причинява COVID-19. Неотдавна малко изследване на пациенти с COVID-19 показа ползи при тях от антималарийния медикамент. Последващите проучвания обаче не успяха да потвърдят което е да е от тези две открития. В светлината на новите данни изследователите от BIDMC настояват за предпазливост и внимателна преценка преди евентуалното прилагане на хидроксихлорохин като лечение за COVID-19.
„При обмисляне на употребата на хидроксихлорохин, особено в комбинация с азитромицин, клиницистите трябва да премерват внимателно ползите и рисковете, и да следят отблизо QTc, особено предвид съпътстващите болести на пациентите и употреба на медикаменти – каза старшият автор Хауърд Голд, специалист по инфекциозни заболявания в BIDMC и асистент по медицина в Харвардското медицинско училище. – На базата на настоящите ни знания хидроксихлорохинът за лечение на COVID-19 навярно трябва да бъде ограничен само в рамките на клинични изпитвания.“
Превод от английски
Калина КАМЕНОВА
