Оказва се, че по сладникавата миризма може да се предположи заболяване на черния дроб. Своеобразен „аромат” имат и болните с хронични заболявания на белите дробове. Улавяйки го, може да се заподозре, че това не е просто леко протичащ бронхит, а по-сериозен проблем.
Да усещат миризмата на болестите не е професионална деформация на медиците. Наистина, в съвременната медицинска литература този въпрос обикновено не се разглежда. Но старите книги по медицина, особено от края на XIX в., са пълни със сведения за това как миришат смъртта, скрофулозата, какъв е ароматът на тифа и т.н. Уви, днес тези знания са почти изгубени.
Всъщност, повечето лекари смятат, че няма нужда от диагностика по миризмата – на смяна на чувствителния нос на доктора са дошли високите медицински технологии. Въпреки това и във века на компютърната и магнитно-резонансната томография, има лекари, които придават голямо значение на миризмите.
Миризмата на тялото, твърдят медиците, е индивидуална и уникална за всеки човек. А този аромат и болестните състояния, които го провокират, са неделими понятия.
Ако човек не се е подложил на повишени натоварвания, не е изпитвал стрес, а в менюто му има само полезни продукти, но тялото изведнъж е започнало да мирише различно, това е повод за тревога.
Специфичната неприятна миризма не е толкова безобидна, както може да изглежда на пръв поглед. Та нали човек представлява сложна биохимична фабрика. В процеса на жизнената дейност, организмът синтезира или поглъща разнообразни миризливи вещества. А тъй като болестта променя нормалния ход на работата на тази „фабрика”, често се променя и миризмата, излъчвана от болния човек.
Всяка аномална промяна в органите и системите на организма незабавно води до това, че съставът на потта също се изменя. Повърхността на кожата се заселва от други бактерии, чиито колонии изместват предишните сапрофити, а, следователно, продуктите от тяхната жизнена дейност миришат по-различен начин.
Но, както предупреждават медиците, не бива да се изпада в крайност и да се придава на миризмата твърде голямо диагностично значение – та нали това все пак е субективно усещане. Разбира се, няма да бъде правилно и да се игнорира миризмата, когато тя изпълнява сигнализираща роля.
За какво говорят миризмите?
По думите на специалистите, за острия перитонит е характерен сладникаво-мускусния аромат. Дифтеритът прави миризмата на потта сладникава, дори карамелена, с неприятна нотка на разлагане. Скрофулозата се отличава с устойчива миризма на вкисната бира, скарлатината излъчва приятна нотка на прясно изпечен хляб. Морбили мирише на гнила слама, а кожните обриви, предизвикани от прекомерно потене, могат да излъчват дори аромат на цветя.
Образуванията, без разлика дали са злокачествени или доброкачествени, са съпровождани от неприятна ацетонова миризма, която е невъзможно да се отстрани с помощта на контрастен душ или дезодорант. Същият проблем, впрочем, е характерен за хората с обширни поражения на черния дроб.
За саркома е свойствен ароматът на разлагаща се риба. Нарушенията на обмяната на веществата и проблемите с работата на стомашно-чревния тракт също се отличават с рибна миризма, аромат на гнили водорасли или развалени яйца. Тялото започва да излъчва зловоние на развалено месо при ракови заболявания на пикочните органи.
Миризмата на риба може да говори за наличие на триметиламинурия. Това рядко заболяване се появява, когато организмът натрупва газ триметиламин и от човека започва да излиза силна миризма на сурова или дори гнила риба. Никакви други симптоми няма, но това може да доведе до там, че човек завинаги се затваря в дома си или отива да живее на необитаем остров. Впрочем, самият болен може въобще да не чувства тази миризма.
При бъбречна недостатъчност и инфекции на пикочните пътища потта започва да мирише на котешка урина. Това е характерен признак на пиелонефрит и нефрит.
Туберкулозата и захарният диабет миришат на оцет. За жените такава миризма трябва да бъде стимул за незабавна среща с мамолог. Нейната причина е рак на гърдата или мастопатия.
Неприятната миризма на мокра козина говори за проблеми с перисталтиката и процеса на храносмилане. Но в дадения случай, както обясняват лекарите, всичко е далеч по-безобидно, достатъчно е да се изключат от менюто лютивите и пушени продукти.
На амоняк мирише потта на хората с патологии на отделителната система, а така също при незадържане на урина. Терпентин можем да надушим при проблеми на храносмилането, когато стомахът не е в състояние да усвоява продукти с високо съдържание на мазнини.
Потта при захарен диабет може да притежава ярко изразена миризма на прясно сено, това е специфична девиация на оцетния оттенък.
Оказва се, че и шизофренията има свой „фирмен” аромат. Това заболяване има много форми. Някои от тях са свързани с обмяната на веществата и имат своя миризма. Например това може да бъде аромат на сено или на презрели плодове.
проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ и Иван ЙОРДАНОВ
