Според резултатите от ново изследване на учени от Мелбърнския университет за хората над 40 години е по-добре да работят не повече от три дни в седмицата. Австралийските изследователи включили в своето проучване 7,5 хиляди доброволци, от които 3,5 хиляди били жени.
Учените се интересували преди всичко от когнитивните функции на тези хора – памет, абстрактно мислене и взимане на решения. Целта била да се оцени тяхната ефективност на работното място.
Изследването показало, че всички показатели за ефективността на участниците се подобрили след съкращаване на продължителността на работната седмица до 25 часа, но рязко се влошили след удължаване на работната седмица до 55 часа.
Данните показват, че основни причини за това станали такива фактори като нивото на стрес и умората.
Професор Колин Маккензи, един от водещите автори на изследването, дори посочил, че продължителността на работната седмица трябва да бъде пряко свързана с нивото на интелектуалната стимулация.
Да, работата е основен стимулатор за мозъчната дейност, но тя може да бъде и основна причина за стрес и умора. Учените стигнали до извода, че именно работата влияе най-силно на повечето когнитивни функции.
Емпиричните данни показват, че мъжете на средна възраст имат нарушения на когнитивните функции, ако им се налага да работят повече от 30 часа седмично.
Професор Маккензи твърди, че активната работа до 40 часа в седмицата не потиска сама по себе си когнитивните функции при мъжете, но не позволява да се проявят позитивните ефекти от трудовата дейност в максимална степен.
Остава неясно защо по-дългата от 30 часа работна седмица въздейства негативно на мозъка на човека. Професор Маккензи твърди, че е много важно да се обръща максимално внимание на позитивните аспекти на работата и да се намалява въздействието на такива стресови фактори като свръхсрочната или спешна работа.
Известно е, че броят на отпуските, които хората си взимат през годината, има пряко въздействие върху качеството на тяхната работа.
Нещо повече, от данните на новото изследване следва, че намерението на австралийското правителство да гарантира пълна заетост до настъпването на 67 години ще доведе до снижаване на производителността на труда и няма да има икономическите и социални ползи, на които разчитали властите.
Междувременно друго изследване показало, че работната седмица с продължителност над 55 часа може да предизвика развитие на предсърдно мъждене, едно от най-разпространените видове нарушения на сърдечния ритъм, което може да доведе до инсулт. Резултатите от изследването, проведено от международен научен екип под ръководството на Мика Кивимаки от Университетския колеж в Лондон, били публикувани в European Heart Journal.
Учените анализирали здравословното състояние на почти 85 хиляди работници (средната възраст на участниците била 43,4 години). Нито един от тях не страдал от аритмия в началото на експеримента.
Авторите анализирали данните от електрокардиограмите, историите на заболяванията, информацията за изразходваните лекарства и свидетелствата за смърт. Участниците били наблюдавани средно десет години.
Учените регистрирали малко над 1000 случая на развитие на предсърдно мъждене.
С отчитане на такива фактори, като пол, социално и икономическо състояние, се оказало, че тези, които работили повече от 55 часа седмично (примерно 5% от всички участници), имали 1,5 пъти по-висок риск от развитие на аритмия, отколкото хората, които работили 35-40 часа седмично (около 63% от участниците).
В девет от десет случаи предсърдно мъждене се развивало при тези, които до началото на изследването никога не били страдали от каквито и да било сърдечно-съдови заболявания. Това накарало учените да предположат, че дългите работни часове могат да допринасят за развитие на сърдечни проблеми.
Станислав ТОДОРОВ
