За какво служи обонянието на човека?
Мирисните молекули, които проникват в носните кухини снабдяват организма с информация за околната среда. Тя съдържа много функции, от които човекът се възползва: идентифициране на хранителните продукти, осигурява чувствено удоволствие (миризма на цветя и парфюми), предупреждава за опасности (развалена храна, химически препарати) и редица други.
Как се възприема миризмата?
Представете си, че пред вас стои чашка с топло кафе. Над нея витае пара. Ароматът й съдържа около 800 химични мирисни молекули, способни да стигнат до мирисната мукоза (лигавица). Милионите неврони, които се намират тук, имат специални приспособления. Краят на всеки от тях е снабден с няколко дендрити, които имат мирисни рецептори. Изпарените молекули от кафето се свързват с тях. Тази връзка предизвиква верижна реакция в невроните и се получава нервен сигнал. След откриването на първите мирисни рецептори от американските изследователи Линда Бък и Ричърд Аксел, учените доказаха, че всеки мирисен неврон притежава само един тип рецептори, а всеки рецептор може да се свържи с различни мирисни молекули и че всека от тях се разпознава от много рецептори.
Предвижването на нервните сигнали от мукозата до мозъка преминава през една междинна нервна структура, която е разположен в основата на мозъка.
Кое прави една молекула миризлива?
Този въпрос няма окончателен и пълен отговор. Но все пак… Две различни по структура молекули могат да имат сходна миризма. Обратно, две молекули, имайки близка структура, могат да носят различни миризми. Случва се и положението едната да носи миризма, а другата нищо. Известни са физични фактори, които отнемат и най-малкия шанс на мирисната молекула да влезе в мукозата.
Защо обонянието на човека е по-слабо от това на кучето
Първо, защото органът на човека е по-слабо развит (общо около 5 квадратни сантиметра срещу 200 квадратни сантиметра на лабрадора). Значи 15 пъти по-малко мирисни клетки. След това, защото репертоарът на мирисните рецепори е по-беден при човека. Неотдавна изследователите установиха, че човекът разполага с 906 гена, които кодират мирисни рецептори, а кучето 1122. Една част от гените не функционират: при човека са 60%, при кучето 28%. През 2003 г. израелски екип, ръководен от Дорон Лансет, сравнява чрез секвестиране последователността на 50 гена от човек и толкова от различни маймуни, и намира, че 54% от гените на човека са претърпели мутации, които кодират нещо, но не и рецептори, срещу 28-36% при маймуните.
Защо има добри и лоши миризми?
И тук причините остават неизяснени. Понякога миризмата се дължи на концентрацията на мирисните молекули. Например, химичният елемент индол, разтворен в малка концентрация, излъчва миризма, близка до миризмата на жасмин, а във висока концентрация - миризма на фекалии. Това се дължи вероятно на факта, че структурата на мирисните рецептори е дотолкова променлива, че варира под действието на високата концентрация на мирисната молекула. Друга вероятност е нарушението на взаимоотношението между мозъчните мирисни структури и амигдалата, която играе ключова роля в емоциите.
Кои са причините за загуба на обонянието?
Първата причина за спадане на мириса е запушване на респираторните пътища, резултат на хрема или алергии. Под действието на възпаление мукозата набъбва, в нейните гънки се оформят сраствания, които водят до деструкция на мирисните нерви. Инхалацията на химични продукти (никотин, органични разтворители, пестициди и други) могат също да увредят тези неврони. Обаче уврежданията не са фатални, защото са възстановими.
Отношението мирис – вкус
Някои смятат, че мирисът и вкусът вървят заедно. Грешка! Разликата между вкуса и мириса се осъществява на базата на две различни системи с различно възприемане. Вкусът се осъществява чрез физически контакт с източника на вкусовите композиции, докато миризмата се получава от молекули, изхождащи от обектите чрез въздуха. Но това не пречи на двете системи да си взаимодействат. Макар вкусовата и мирисната системи да са различни, те комуникират.
проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ и Иван ЙОРДАНОВ
