в-к Лечител
в-к Лечител
 

Крипторхизмът – една от най-честите причини за мъжки стерилитет

Брой: 21, 25 май 2023 - ЙОДНИЯТ ДЕФИЦИТ
Д-р Стоян ПЕЕВ е специалист уролог (работи и с деца) в София с над 20 години опит. През 2001 г. започва работа като лекар ординатор в Център за Спешна медицинска помощ в София, а 6 месеца по-късно и работа в Секцията по спешна и детска урология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, София. От 2007 г. е детски уролог към същото звено в болницата. Към момента е част и от екипа специалисти на ДКЦ 5 София – Студентска поликлиника „София“ и Поликлиника „България“.
 Владее английски, френски и руски език. Има множество специализации и квалификации в чужбина – Словения, Испания и Франция. Той е автор на десетки научни публикации и активен участник в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.

   Здравейте, д-р Пеев. Какво представлява крипторхизмът?

– По време на вътреутробното развитие на плода тестисите се сформират в коремната кухина и постепенно се спускат през ингвиналния канал до скроталната торбичка, като непосредствено преди раждането те трябва да са на нормалното си място. Криптохизмът представлява  липсата на единия или и на двата тестиса в скротума и е най-често срещаното вродено състояние на мъжката полова система. Честотата му варира и зависи от гестационната възраст на детето, като засяга 1,0-4,6% от новородените в термин и 1,1-45% от недоносените момчета.

   Какво е лечението? И на каква възраст трябва да се извърши?

– При деца, родени с крипторхизъм, спонтанно спускане на тестисите в скроталната торбичка може да се очаква до 6-тия месец, ето защо е необходимо обсъждането на започване на лечение след тази възраст. Всяко едно лечение, водещо до финално скротално позициониране на тестисите, трябва да бъде завършено до дванадесетия месец от раждането или най-късно до осемнадесетия. Преди време се използваше медикаментозна (хормонална) терапия, при която резултатите са неубедителни и тя вече не се препоръчва. Лечението на недесцендиралия тестис е хирургично. Оперативната интервенция се нарича орхидопексия. При нея задържаният тестис се локализира, освобождава се от околните тъкани и семенната връв се отделя от херниалния сак, който се лигира. Внимателно, без да се нарани дуктус деференс и кръвоносните съдове, се стреми да се достигне адекватна дължина на кордона и тестисът се пексира (фиксира) в съответната скротална половина. Според разположението на тестиса операцията бива отворена, лапароскопска или комбинирана. Периодът за възстановяване е около 1 месец. Едно дете, подложено на оперативно лечение за крипторхизъм, трябва да бъде проследено от специалист дълго време след хирургичната интервенция. Ето затова профилактичните прегледи до навлизане в пубертета са силно препоръчителни, с което се постига ранно установяване на евентуални усложнения от първичното заболяване и е възможно да се предприемат адекватни и навременни мерки за лечение.

   Може ли един мъж да остане стерилен, ако крипторхизмът не се отстрани?

– Двете основни причини за провеждане на навременно лечение на крипторхичния тестис са рисковете от стерилитет и образуването на рак. Ненормалното разположение на тестиса (т.е. извън скротума) и по-високата температура на тялото потискат развитието на тестиса, което по-късно би увредило нормалната сперматогенеза. Доказано е, че температурата в скротума е с около 2-4 градуса по-ниска. Установено е, че след 18-я месец на детето, ако тестисът не е на нормалното си място, след това ежегодно с 10% намалява възможността за качествена оплодителната способност. Това означава почти сигурен стерилитет, ако имаме случай с двустранен крипторхизъм при момче над 12 години. Другата опасност за задържания тестис е рискът за развитие на злокачествено образувание, който е завишен няколко пъти в сравнение с общата популация.

   Този проблем има ли генетична обосновка?

– Точната причина за задържания тестис не е известна. Комбинация от генетични причини, здравето на майката и други фактори на околната среда може да наруши хормоните, физическите промени и нервната активност, които влияят върху развитието на тестисите. Крипторхизмът е често срещана вродена аномалия, която показва фамилно групиране и повишено разпространение при роднини от първа степен, което предполага, че генетичните фактори допринасят за етиологията. Мутациите в гена на андрогенния рецептор (AR) са честа причина за развитие на крипторхизъм. Така, че ако бащата е имал този проблем, съществува възможност това състояние да се прояви и при сина му.

   Какви са другите проблеми с тестисите, които застрашават здравето?

– Най-честите проблеми с тестисите, които могат да застрашат нашето здраве, са: исхемия (торзио на тестиса или епидидима, торзио на апендиксите им), травма (контузия на тестиса, хематоцеле, руптура на тестиса), инфекции (остър епидидимит, орхиепидидимит, орхит) и други вродени или придобити заболявания (хидро- и варикоцеле). Тези състояния се обединяват под определението остър скротум. Всяко болезнено неясно състояние на скротума и тестиса, съчетано с подуване, оток и/или зачервяване на кожата изисква незабавното му диагностиране. Прецизната анамнеза, клиничният преглед, както използването на ултразвук с доплер са в основата на бързото и точно поставяне на диагноза. Лечението зависи от диагнозата – хирургично в спешен порядък или консервативно.  

Торзио на тестиса или апендиксите е една от най-честите причини за остър скротум при деца. При него се получава усукване на тестиса около семенната връв на 360 до 720 градуса. Това води до прекъсване на кървотока – венозен и артериален, а при забавяне на хирургичното лечение до некроза и загуба на органа. Клинично заболяването започва остро с внезапна, силна болка в едната скротална половина. Болката започва спонтанно, много често и по време на сън. Торзио на апендикса на тестиса е с подобна локална симптоматика, но с по-слаб интензитет.

Хематоцелето представлява събиране на кръв в пространството между обвивките на тестиса. То най-често се дължи на травма в тази област, но може да бъде и в последствие на нарушение на кръвосъсирването. Лечението е хирургично.

Епидидимитът, орхитът и орхиепидидимитът са възпаления на тестиси и надсеменника, които настъпват остро или подостро, с по-слабо изразена в началото болка, с доминиране на отока и зачервяването. Неспецифичните епидидимити и орхиепидидимити възникват по-често при полово активни младежи. В детската възраст обикновено съществуват анамнестични или клинични данни за малформация на урогениталната система (неврогенен пикочен мехур, везико-уретеро-ренален рефлукс, мегауретери), хронична уроинфекция. При палпация, която е болезнена, тестисът заема правилно положение в скротума. В началото могат да се опипат уплътнени и уголемени различни елементи на епидидима. Кремастерният рефлекс е запазен, а при повдигане на тестиса към тялото болката намалява или изчезва (Симптом на Прен). Лечението основно е консервативно с антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, локални компреси с риванол и постелен режим. Специфичните епидидимити са редки в детската възраст, хематогенни, с фистули по задната странна на скротума при напреднал стадий. Оформени абсцеси при двата вида орхиепидидимити са индикация за оперативно лечение.

Изолираният орхит (възпаление само на тестиса) се явява при вирусни инфекции (рубеола, коксаки-еховируси), едностранно или двустранно. Най-често възниква като усложнение на епидемичния паротит при момчета в пубертетна възраст, 8-10-ти ден от началото на заболяването. Съпроводен е с изразена обща симптоматика; главоболие, температура, гадене и коремни болки. Не изисква хирургично лечение.

 

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА



Брой: 21, 25 май 2023
 
 
Продукти
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
Витатабс E50
 
Витатабс Мега В
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД