Обикновено свързваме вирусите с болести. Но нашите тела са пълни както с бактерии, така и с вируси, които постоянно се размножават и взаимодействат помежду си в стомашно-чревния ни тракт. Макар че знаем от десетилетия, че чревните бактерии при малките деца са жизненоважни за предпазването им от хронични заболявания в по-късна възраст, знанията ни за многото вируси в червата ни са минимални.
Преди няколко години това подтикнало професора от Копенхагенския университет Денис Сандрис Нилсен да проучи по-задълбочено този въпрос. В резултат на това екип изследователи от COPSAC и Катедрата по хранителни науки на UCPH прекарал 5 години в изучаване и описване на съдържанието на пелените на 647 здрави бебета на 1-годишна възраст.
„Открихме изключителен брой неизвестни вируси в изпражненията на тези бебета. Не само хиляди нови видове вируси, но, за наша изненада, те представляваха над 200 все още неописани вирусни семейства. Това значи, че от ранна възраст здравите деца имат извънредно многообразие от чревни вируси, което вероятно оказва важно влияние върху това, дали ще развият различни заболявания по-късно през живота“, казва професор Нилсен.
Изследователите открили и описали общо 10 000 вида вируси в изпражненията на децата. Тези вируси принадлежат към 248 различни вирусни семейства, едва 16 от които са известни от по-рано. Учените кръстили останалите 232 вирусни семейства на децата, които участвали в изследването. В резултат на това новооткритите семейства вируси имат имена като Sylvesterviridae, Rigmorviridae и Tristanviridae.
Бактериалните вируси са наши съюзници. „За първи път се прави такъв системен обзор на вирусното многообразие в червата. Той дава напълно нова основа за откриване на важната роля на вирусите за развитието на нашия микробиом и имунна система. Хипотезата ни е, че тъй като имунната система все още не се е научила да отделя зърното от плявата на 1-годишна възраст, се заражда извънредно голямо видово богатство на чревни вируси, което вероятно е необходимо за предпазването от хронични заболявания като астма и диабет по-късно през живота“, казва Шираз Шах, първи автор и старши изследовател в COPSAC.
90% от вирусите, открити при изследването, са бактериални вируси – известни като бактериофаги. Те използват бактерии за гостоприемници и не атакуват собствените клетки на децата, което значи, че не причиняват болести. Хипотезата е, че бактериофагите са като цяло наши съюзници:
„Ние изхождаме от предположението, че бактериофагите са до голяма степен отговорни за оформянето на бактериалните общности и тяхната функция в нашата чревна система. Някои бактериофаги могат да придават на своята бактерия гостоприемник свойства, които я правят по-конкурентна, като интегрират собствения си геном в този на бактерията. Когато това стане, бактериофагът може да увеличи способността на бактерията да абсорбира например различни въглехидрати, позволявайки й да метаболизира повече неща – обяснява Денис Сандрис Нилсен. – Освен това изглежда бактериофагите помагат за поддържане баланса на чревния микробиом, като контролират отделните бактериални популации, което гарантира, че няма да има твърде голямо количество само от един вид бактерия в екосистемата. Това е малко като лъвовете и популациите на газелите в саваната.“
Шираз Шах добавя: „По-рано изследователската общност се фокусираше предимно върху ролята на бактериите във връзка със здравето и болестите. Но вирусите са третият крак на столчето и ние трябва да научим повече за тях. Вирусите, бактериите и имунната система най-вероятно си взаимодействат и си влияят взаимно в рамките на някакъв вид равновесие. Всеки дисбаланс в тази връзка навярно повишава риска от хронични болести.“

...

Елица ТАНЧЕВА