в-к Лечител
в-к Лечител
 

СИНИТЕ УСТНИ СИГНАЛИЗИРАТ ЗА ОПАСНИ БОЛЕСТИ

Брой: 14, 8 април 2021 - ГАСТРИТЪТ
Посиняването на устните, когато не е свързано с ядене на боровинки или други оцветяващи продукти – винаги е повод за тревога. В най-безобидния случай това говори, че организмът се е преохладил. Но най-често сините устни са повод за обръщане към лекар, защото много патологии, проявяващи се с този симптом, са опасни за живота.
Появата на синкав оттенък на кожата се нарича цианоза. Защо кожата променя цвета си? Както е известно, той се определя от разположените близо до повърхността малки кръвоносни съдове – капилярите. И тук може да се откроят два ключови фактора, влияещи на цвета на кожата.

Първият е скоростта на кръвотока. Кръвоносните съдове могат да бъдат разширени и изпълнени с бодро протичаща кръв, а могат да бъдат и стеснени, дори спазмирани – и тогава кръвотокът в тези капиляри е забавен, постъпването на свежа кръв с кислород се задържа, развива се недостиг на кислород в тъканите – и кожата първо побледнява, а след известно време посинява. Кръвотокът се забавя също при сгъстяване на кръвта.

Вторият фактор е цветът на самата кръв. При здравото малко дете кожата има жизнерадостен розов оттенък. При възрастните зачервяване на кожата може да се наблюдава при физически натоварвания, в сауна или при силно вълнение. Розов оттенък на кожата придава наситената с кислород кръв. А кръвта с повишено съдържание на въглероден диоксид придава на кожата синкав оттенък.

Съществуват състояния, когато у човека се развива така наречената периферна цианоза. При това посиняват връхчетата на пръстите на ръцете и краката, а кожата на пипане е студена.

Причина за тази разновидност на цианозата може да бъде например свиване на съдовете, което се развива при преохлаждане, различни вазомоторни нарушения, при нарушения на оттока на кръвта по вените (тромбози, флебити), поражения на артериите (атеросклероза, диабетна ангиопатия и др.).

Периферна цианоза

 се развива също на фона на повишена гъстота на кръвта – съдовете при това работят нормално, но кръвотока все едно се забавя. Накрая, намаление на скоростта на кръвотока се наблюдава при съкращаване на ударния обем на сърцето при сърдечна недостатъчност, стенози на клапаните на сърцето, кардиогенен шок и др.

А устните на човека обикновено посиняват при централна цианоза. При това посинялата кожа остава топла на пипане, а синкав оттенък се появява на лигавиците и на устните. Причина за централна цианоза вече не е скоростта на кръвотока, а състоянието на самата кръв, влияещо на нейния цвят.

Съществува прост тест за определяне на характера на цианозата, който може да се проведе, ако посинява месестата част на ушите. Ако при натиск в тази част на ушната раковина синкавият оттенък изчезва, това е периферна цианоза, а ако не – налице е централна цианоза.

Още от уроците по биология знаем, че за транспортирането на кислорода отговаря протеина хемоглобин, съдържащ желязо. Той представлява също пигмент, определящ цвета на кръвта.

В нашия организъм е нормално съществуването на хемоглобина в три физиологични форми: оксихемоглобин; дезоксихемоглобин; карбхемоглобин.

Ако се пропусне през разтвор на оксихемоглобин светлинен лъч, ще се окаже, че той поглъща излъчваните къси вълни, т. е. синята част на спектъра, и пропуска дългите вълни, т. е. червената част на спектъра. Ето защо кръвта, наситена с кислород, е яркочервена, и кожата, през която са осветени капилярите с протичащата по тях кръв, ще бъде розова или червена.

Дезоксихемоглобинът, напротив, поглъща интензивно дългите вълни и по-слабо – късите. Такава кръв придобива тъмночервен цвят и синкав оттенък. Във венозната кръв на дезоксихемоглобина се падат 35% от общото количество на този протеин.

И така, нормално в артериалната кръв 98% от хемоглобина се намира в окислена форма, във венозната кръв този показател се снижава до 60%, а останалото се пада на дезоксихемоглобина и малко (примерно 10-20%) – на карбхемоглобина. Т. е., колкото по-малко е оксихемоглобина в кръвта и колкото повече са другите негови форми, толкова по-синкава ще бъде кръвта. И именно такава кръв придава на устните характерния синкав оттенък.

Има някои заболявания и състояния, предизвикващи посиняване на устните.

Планинска болест

На големи височини (над 2400 метра над морското равнище) концентрацията на кислород във въздуха и налягането са понижени, съответно, развива се хипоксемия – понижено съдържание на кислород в кръвта. При леки форми на планинска болест могат да се наблюдават също главоболие и мускулни болки, повдигане и повръщане, задух при натоварване, отоци на крайниците и лицето, тахикардия.

Хронична обструктивна болест на белите дробове

Това е поражение на белодробните тъкани, което води до нарушаване на газовата обмяна и хипоксемия. В ранните стадии на болестта се наблюдава задух дори след незначителни натоварвания, постоянна кашлица (особено сутрин), чести остри респираторни заболявания. Едно от усложненията на хроничната обструктивна болест на белите дробове, развиващо се в резултат на нейното дълго протичане, е емфиземът – заболяване, при което се разрушават алвеолите на белите дробове.

Респираторно-синцитиален вирус

Това е твърде разпространен вирус, който поразява до 30% от населението в сезона на острите респираторни вирусни инфекции. А по данни на някои учени, сред децата до 2 години това е основната причина за заболеваемост от остри респираторни вирусни инфекции. За разлика от другите простудни вирусни инфекции, респираторно-синцитиалният вирус поразява не горните, а долните дихателни пътища, ограничавайки по този начин работата на белите дробове и пречейки на пълноценното постъпване на кислород в организма. Сред съпътстващите симптоми са повишена температура, кашлица, слабост, задух и др. В повечето случаи острата респираторна вирусна инфекция, предизвикана от респираторно-синцитиален вирус, преминава от само себе си, но при малките деца, старите хора, пациентите със заболявания на сърцето, белите дробове и отслабената имунна система инфекцията може да прогресира и да доведе до бронхиолит и други по-тежки патологии. Така че синият цвят на устните в този случай е сериозен повод за безпокойство и незабавни мерки.

Бронхиална астма

При това заболяване редица отключващи фактори (вируси, физическо натоварване, климатични промени, алергени, силни миризми или дим) задействат процеси, водещи до свиване на дихателните пътища. Като резултат, развива се недостиг на кислород. Сред допълнителните симптоми са суха кашлица, хрипове, затруднено дишане и задух.

Белодробен оток

За това състояние е характерно изпълването на белите дробове с течност, която пречи на газовата обмяна и постъпването на кислород в кръвта. Резултатът не е изненадващ – хипоксемия. Нерядко белодробен оток се развива на фона на заболявания на сърцето. Сред другите симптоми са задух при движение, затруднено дишане в легнало положение, увеличение на теглото, постоянна умора, отоци на долните крайници.

Аспирационна пневмония

Това е възпаление на белите дробове, което се развива в резултат на попадане в тях на храна, стомашен сок или слюнка при случайно вдишване. И в този случай белите дробове не могат да провеждат нормално обмяната на кислород с въглероден диоксид. Сред другите симптоми са повишена температура, кашлица, болки в гърдите и при преглъщане, задух, неприятна миризма от устата и прекомерно изпотяване.

Остър респираторен дистрес-синдром

При това бързо развиващо се възпаление на белите дробове настъпва събиране на течност в тях. Концентрацията на въглероден диоксид в кръвта бързо се повишава, което води до увреждане на други органи и тъкани. Сред останалите симптоми са понижение на артериалното налягане, задух и учестено дишане, температура, главоболие и мускулна слабост, тахикардия, обърканост на съзнанието, кожата и ноктите не посиняват, а по-скоро се обезцветяват. Това е застрашаващо живота състояние – човек има нужда от спешни реанимационни мероприятия.

Белодробна емболия

При това състояние бързата медицинска помощ е решаваща. Белодробна емболия се развива поради образуване на тромб в кръвоносните съдове, разнасящи кръв по белите дробове. Тромбът ограничава кръвотока и пречи на снабдяването с кислород на тъканите. Често белодробната емболия представлява усложнение на тромбозата на дълбоките вени на краката или таза. Сред допълнителните симптоми са задух, пронизваща болка в гърдите при вдишване, кашлица с кръв, тахикардия, световъртеж и припадъци.

 Владислав ПЕНЕВ

 



Брой: 14, 8 април 2021
 
 
Продукти
 
Вивания® Бюти Колаген
 
ЧАНКА ПИЕДРА - стоун брейкър
 
СЕЛЕКЮ (Seleq)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД