„Има деца, които са нещастни, защото родителите им са разведени, и деца, които са нещастни, защото родителите им не са разведени“. Тази изключителна мисъл на писателят Ерих Кестнер, който знаем и от романа му „Двойната Лотхен“, ни кара да погледнем под различен ъгъл на детето и неговия най-интимен свят – семейството.
Изследвайки детския свят, д-р Рос Кембъл стига до извода, че
най-важната връзка в едно семейство е съпружеската
Тя се нарежда преди всички и характеризира степента на сигурност на детето, измества дори връзката родител-дете.
Много научни изследвания доказват ролята на семейството за детето от най-ранния до всички етапи от неговото развитие. В началото фамилията е единствената, а по-късно една от най-важните общности, в която то членува и се развива. Семейството е реално най-значимият фактор в живота и развитието на детето.
Същевременно именно в дома детето е най-уязвимо, защото изключва защитните си механизми. В близкото обкръжение то е открито и достъпно за чуждо въздействие.
Семейството има няколко основни функции – възпитателна, битово-стопанска, сексуална, духовна, на първичен социален контрол и на емоционална подкрепа. Когато обаче по една или друга причина семейството не функционира както трябва и в него липсва взаимодействие между съпрузите, бракът става формален или мъртъв и често се разпада.
Това явление се засилва и в световен мащаб се забелязва омаловажаване на брачната институция. Това става и поради фактът, че са все по-високи изискванията на човека към брачните взаимоотношения, хората са станали по-чувствителни и неудовлетворени от личните потребности, цели и очаквания.
Фамилните терапевти Ейдемилер и Юстицки са създатели на теорията за семейството като източник на психична травма. Според нея в центъра на всяка травма се намира определено емоционално състояние.
Емоцията е важна в организирането и интеграцията на психичните процеси. Травмиращи психиката не са всички силни отрицателни емоции, а само тези, които могат да станат причина за възникване на клинична патология. Такива състояния са: неудовлетвореност, потиснатост – субдепресивни състояния, тревога, страх, неувереност, безпомощност – състояния от фобийния кръг, емоционална напрегнатост и наличие на вътрешни конфликти.
Според специалистите семейството има водеща роля при възникване на психически нарушения. Здравата фамилна среда създава стабилна психическа устойчивост, която е като защита срещу негативните житейски ситуации.
Психологическият климат в дома е основен за цялостното развитие
и възпитание на децата. Малчуганът се чувства обичан, ценен и уверен, преоткрива света само в семейна атмосфера, изпълнена с обич и топлота, изпълнена с емоционална сигурност и разумна родителска любов.
Много често хората се самозалъгват, като твърдят, че бракът им е успешен, прикривайки негативните страни в семейните отношения и слугувайки на обществените предразсъдъци за престиж и фалшив морал. Така много мъртви бракове продължават да съществуват, въпреки че и двамата съпрузи не са доволни от отношенията и това рефлектира върху всички членове на семейството, най-вече върху децата.
Жалкото е, че формалната причина за запазването на статуквото и такива формални бракове е „щастието на децата“.
Но как се чувстват подрастващите в подобна среда? Често те растат в психотравмираща атмосфера, отчуждение, безотговорност и емоционална студенина, дори насилие. Тези деца нямат положителни образци на поведение и семейното напрежение ги прави тревожи, объркани, недоверчиви, прикрити или агресивни. Те са лишени от сигурност и психологическа подкрепа, така необходими за успешното им формиране като личности.
Всеобщо е мнението, че децата на разведени родители са по-рисков контингент за възникване на девиантни проблеми. Може и да е така, но то не произтича задължително от явлението „развод“, който трансформира реално семейството с двама родители в семейство с един родител. В развитите страни втората форма е много разпространена. Фактите показват, че много по-често деца с асоциално поведение растат в „нормални“ семейства и са задоволени материално.
Все по-често наблюдаваме в съвременното общество как се либерализират възгледите за развода и алтернативните семейства, приема се като нормално явление съществуването на повторни бракове.
Антоанета ТИТЯНОВА
