в-к Лечител
в-к Лечител
 

СИНТЕТИЧНОТО МЕСО – ЕДНА ОТ НАДЕЖДИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Брой: 14, 8 април 2021 - ГАСТРИТЪТ
Един от най-сериозните проблеми, наред с енергийният, глобалното затопляне, недостигът на вода и демографският, пред които е изправено човечеството, е този, свързан с изхранването на неудържимо нарастващото население на планетата. След 30-40 години се очаква то да достигне десет милиарда, а към този момент най-употребяваните меса - говеждото и свинското, ще се превърнат в почти недостижим разкош. Според прогнозите на Световната здравна организация по това време планетата вече няма да бъде в състояние да осигури необходимата храна, вода и енергия за отглеждане на животните, поради което ще бъде невъзможно производството на достатъчно количество месо за покриване на нуждите на населението. Т.е. над планетата застрашително ще надвисне сянката на белтъчния глад с всички негативни последствия от това. Не по-оптимистична е и картината с осигуряването на другите главни хранителни вещества – въглехидратите и липидите. Добиваните количества житни и маслени култури ще се окажат напълно недостатъчни за осигуряване на нарасналите потребности, а увеличаването на производството им, поради недостиг на обработваеми площи и вода, ще е невъзможно...

Независимо от сериозната психическа бариера пред ентомофагията, тя определено се смята за едно от перспективните решения на проблема с недостига на протеини в хранителния режим на жителите на планетата. Количеството на насекомите и техните ларви, близо 2000 от които - едливи, съставлява около 90% от биомасата на земята. Срещу всеки земен жител противостои около 200 кг биомаса на летящи, подскачащи и хвърчащи създания, които съдържат ценни протеини, нерядко с по-високо качество от традиционните, използвани понастоящем от човека. За  изкуственото отглеждане на тези „стада” е нужно значително по-малко енергия, вода и хранителен ресурс в сравнение с традиционното животновъдство. „Приносът” към парниковия ефект на тези необичайни „стада” е незначителен в сравнение с традиционното животновъдство. Една млечна крава например, „произвежда” дневно  от 500 до 700 литра метан., т.е. 182 500 - 255 500 л. годишно. Годишното „производство”  на парникови газове – метан и въглероден диоксид, на една крава е еквивалентно на това на автомобил със 70 000 км пробег! По последни данни дялът на метана в глобалното затопляне на планетата съставлява около 30% от този на въглеродния диоксид, с тенденция за постоянно покачване. Количеството метан в атмосферата на планетата се оценява на над 6 милиарда тона! Според учени от университета в щата Колорадо (САЩ) добавянето на антибиотици към храната на животните, една постоянна практика, води до почти двойно увеличение на количеството на метана от техните екскременти. По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization, FAO) на планетата се отглеждат около 1,5 милиарда крави, които отделят около 18%  от наличните в атмосферата парникови газове. По този показател кравите сериозно изпреварват „приноса” на всички видове транспорт на земята.

Симптомите на

приближаващата се страховита продоволствена криза

са видими и в наши дни. Истинските храни останаха единствено в спомените на възрастното население на земята. Те постепенно и неудържимо се заменят от такива, съдържащи сурогати и последните достижения на синтетичната химия. Например, в огромната част от колбасите нахлу т.нар. механично отделено месо, в което, казват,  присъстват 20-30% от костната тъкан на пернати и свине. Според диетолозите неговата хранителна стойност е нищожна. Съгласно наличната информация повечето от любимите на народа малотрайни колбаси, както и кремвиршите, се произвеждат от механично отделено месо. Независимо от сериозното понижение на качеството и диетичната стойност на храните, тяхната цена главоломно нараства – от 1990 година основните храни (месо, житни култури, мляко и млечни продукти, яйца, захар и др.) са поскъпнали с цели 214%!

Известни надежди за преодоляване на проблема с недотига на протеини се възлагат на използването на водните обитатели (риби, ракообразни, мекотели), както и на растителни източници (соя, амарант, киноа и др.). Катастрофалното замърсяване на моретата и океаните и постоянно увеличаващия се улов поставя под съмнение дълговечното използване на водните ресурси, а липсата на обработваеми площи и вода свежда до минимум очакванията от земеделските култури. Използването на ГМО, водещо до чувствително повишаване на добивите на редица култури, се разглежда като едно от решенията, но срещу тях съществуват безброй възражения – къде обосновани, къде инспирирани от могъщите фирми-производители на препарати за растителна защита и торове, които биха претърпяли сериозни загуби.

През последните години сериозни надежди се възлагат на производството на „синтетично” месо, идеята за което принадлежи на Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (National Aeronautics and Space Administration, NASA) на САЩ във връзка с осигуряването на прехраната на космонавтите при бъдещите далечни космически експедиции.

Това месо се получава в биореактори и то никога не е било съставна част на жив организъм

Също така то определено няма нищо общо с имитациите на месо, получавани от растителни източници на протеини – соя или житни култури. Неговото производство се състои в изолирането на стволови клетки от мускулите на дадено животно и добавяне на протеини, които служат като източник (субстрат) за нарастване на количеството на биомасата в реактора. Съществуват два подхода в това производство – получаване на съвкупност от несвързани в мускулна тъкан клетки или формиране на структурирани мускулни влакна. Вторият подход е далеч по-труден и все още твърде далеч от разрешаване.

В интерес на историческата правда следва да признаем, че идеята за създаването на синтетично месо принадлежи на...Уинстън Чърчил, който още в далечната 1930 година казва: „След петдесет години няма да е нужно безсмислено да отглеждаме цели пилета, за да ядем само гърдите и крилете им, а в подходяща среда ще произвеждаме само тези части”.

През 1995 година методът за производство на синтетично месо е одобрен

от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (Food and Drug Administration, FDA) на САЩ, в резултат на което започват първите опити в тази връзка. Първият къс синтетично месо е получен от консорциума NSR/Touro Applied BioScience, ръководен от биоинженера Морис Бенджаминсон от колежа Touro в Ню Йорк, по поръчка на NASA. Учените поставили филе от златна рибка в среда, съдържаща наситена с хормони и хранителни вещества кръв на „неродени телета”, т.е. ембриони. За седмица късчето мъртва тъкан нараснало с цели 14%! Учените подправили с лимон, чесън и черен пипер своя продукт, изпържили го в зехтин и го предложили на колегите си от съседната лаборатория, които обаче категорично отказали да го дегустират. През август 2013 година в Лондон е представен първият хамбургер, съдържащ 140 грама синтетично култивирано месо, създадено от учени от Маастрихтския университет в Нидерландия, ръководени от професор Марк Пост. Пред журналисти и многобройни камери знаменитият хамбургер е приготвен от  шеф-готвачът Ричард Макгоун. По мнението на присъстващите видни диетолози и специалисти в областта на храните месото е твърде сухо и постно. Проектът е финансиран от съоснователя на Google Сергей Брин, който предоставил на учените субсидия от 250 000 евро.

Съществуват огромен брой проблеми за решаване във връзка с производството на синтетично месо – здравни, органолептични, екологични, психологически, икономически и т.н. При производството на синтетично месо се използват хормони и антибиотици, с оглед стимулиране на растежа и предотвратяване на микробиалната инфекция на получавания продукт. Според запознати органолептичните характеристики на това месо, въпреки старанията, са твърде далеч от тези на традиционните меса, поради което за неговото утвърждаване в хранителния режим на повечето хора е нужно не малко време и усилия. Това месо вече успя да получи нелицеприятното прозвище „франкенщайнско”. През 2008 година 1 г синтетично месо струва цели 4000 долара. Според професор Марк Пост в близките години цената на килограм такова месо ще достигне около 50 евро, с тенденция за непрекъснато понижение. За съжаление, такава е нерадостната картина на бъдещето – синтетично месо, насекоми и лаври, недостиг на вода и основни храни, глобално затопляне и свързани с това климатични промени... А в наши дни и страховита пандемия. Ще има ли човечеството интелектуалния и икономически потенциал да се справи с тези предизвикателства? На фона на всичко това изглежда като истинско безумие галопиращата надпревара в създаването на многобройни средства за разрушаване и убиване, за което се влагат колосални средства и огромен интелектуален ресурс.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 14, 8 април 2021
 
 
Продукти
 
Витатабс E50
 
МЕЙТАКЕ
 
Витатабс холин
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД