Наистина ли алергията обикновено започва в детството?
Прието е да се смята, че алергията е детска история. Т.е., ако човек е алергик, то у него задължително ще има някакви прояви в детска възраст, дори ако не са толкова силни, както в по-зрелите години. В действителност това не е така, защото алергия определено може да се развие и по-късно. По данни на Американския колеж по алергия, астма и имунология, почти при половината възрастни с хранителна алергия тя се е появила, когато са били в зряла възраст. Обикновено това става в периода от 20 до 30 години, но напълно може да се случи и по-късно.
При това алергията, като стана дума за детството, може да има генетичен компонент. Изследвания показали, че съществуват минимум десет генетични маркера, свързани с алергичните заболявания. Според учените те играят роля в поне 25% от всички диагностирани алергии.
Алергията към прашец и хранителната алергия - това различни неща ли са?
Да, те са различни, но това не означава, че изобщо не са свързани. Полинозата, известна и като сенна хрема, алергичен ринит, или казано по-просто - алергия към прашец - това е една от най-разпространените алергични реакции. Любопитен факт: сеното изобщо не е рисков фактор, но през XIX в., когато състоянието започнало да се изучава активно, лекарите смятали, че пациентите реагират така на прясно окосената трева.
Има цял списък с плодове, зеленчуци и ядки, които могат да предизвикат алергична реакция. Например хората с алергия към прашец от бреза трябва да бъдат особено внимателни с нектарините, доматите и орехите, с алергия към прашеца от елша – трябва да внимават с ябълките, вишните, бадемите, а алергията към амброзията изисква бдителност при консумацията на банани, пъпеши, краставици и тиквички. Излиза, че, макар и такива хора да не страдат от хранителна алергия в буквалния смисъл на думата, те все пак имат определени ограничения в храненето.
Може ли алергията просто да изчезне?
В действителност алергията може да се „надрасне”. По думите на експерти от американската клиника Мейо, при 60-80% от малките деца алергията към мляко и яйца изчезва от само себе си примерно към 16-годишна възраст. Изследвания въобще показали, че алергичната сенсибилизация, чувствителността към едни или други алергени, е толкова по-висока, колкото сме по-малки. Това например се отнася за алергията към праховите кърлежи и котките.
От друга страна, известно е, че 85% от децата, страдащи от атопичен дерматит (екзема), макар и да се оправят към подрастваща възраст, често имат суха и раздразнена кожа и проблеми с някои козметични средства. А 40% от младите хора с диагноза „алергичен ринит” и след навършване на 20 години се сблъскват със симптомите.
Трудно ли е да се различи алергията от простудата?
Въпреки че простудата се предизвиква от вируси, а алергията, колкото и да е странно, от алергени, истината е, че някои техни симптоми (хрема, кихане, запушване на носа) могат да бъдат сходни. Но има и много разлики, които не позволяват да се бъркат двете състояния. Например, болката в цялото тяло и повишената температура не са характерни за алергията, а зачервяването и сърбежа в очите – за простудата. Освен това простудата обикновено продължава от 7 до 14 дни, докато алергията „радва” човека значително по-дълго.
Какво трябва да се прави при подозрение за алергия?
Всичко е много просто – отидете на лекар. По правило алергията се диагностира по два начина: чрез проби върху кожата и анализ на кръв за определяне на специфични алергени. Тези методи се допълват един друг и позволяват да се разбере или прогнозира реакцията на човек на предложения алерген.
Избягването на алергените единственото спасение ли е?
Независимо от това сезонна ли е вашата алергия или хранителна, важно е максимално да се избягват контактите с дразнителите. Но това не е единственият, макар и важен начин за лечение.
Най-често за снемане на алергичните реакции помагат антихистаминните средства – блокери на Н1-рецепторите на хистамин. Това е класически пример за лечение. Антихистаминните препарати не пречат на развитието на имунна реакция, не снижават нивото на IgE, не пречат на „взривяването” на мастоцитите. Те само понижават чувствителността на тъканите към хистамин и други агресивни вещества, които се отделят от мастоцитите, затова пък отлично помагат да се преживее сезона на цъфтеж и облекчават състоянието при кратък контакт с алерген.
Другите препарати, сред които са овлажняващите кремове, спазмолитиците и хормоналните средства, се назначават вече в зависимост от формата на алергията и особеностите на нейните прояви.
Съществува също алерген-специфична имунотерапия – метод за „обучение” на имунната система с помощта на инжекции или таблетки, в които дозата на алергена постоянно се увеличава. Това е доста дълъг, но ефективен лечебен процес, който в последните години става все по-популярен.
Може да помогне и понижаването на стреса. Учени доказали, че между неврологичните и имунологични симптоми има връзка. Така че за облекчаване на симптомите на алергия е полезно човек по-малко да нервничи, да се наспива, да се храни балансирано и да спортува.
Може ли да се вземе хипоалергенно животно за избягване на алергията към козината?
Звучи нелошо, само че козината на домашните животни сама по себе си не представлява алерген. Затова пък тя може да събира други алергени, такива като прах и растителен прашец, задействайки по този начин алергична реакция. Ако човек страда от алергия именно към животни, виновна за това не е козината, а мъртвите кожни клетки, слюнката и урината. Т.е. „голата” котка със сигурност няма да спаси положението. Впрочем за котките. Алергия към тях се среща два пъти по-често, отколкото алергия към кучетата, и нейните последствия обикновено са по-тежки.
Наистина ли постоянното взаимодействие с животни намалява симптомите на алергия?
Не, нищо такова не е доказано. Затова пък има данни, че във всеки трети човек с алергия на нещо друго с времето се развива и алергия към животни, ако той често се намира близо до тях.
А истина ли е, че в детството човек си играе с котка, рискът от алергична реакция у него намалява?
Действително, ако детето се роди в семейство, където има котка, то към тази котка в него могат да се изработят защитни тела и никакви алергични прояви няма да има. Но ако детето е предразположено към алергия, то в други битови условия и при контакт с други животни и дори с други котки алергични прояви са напълно възможни.
Вярно ли е, че хранителната алергия е най-безопасна?
Хранителна алергична анафилаксия се среща рядко, но тя все пак се среща и при нея има 0,7-2% вероятност от настъпване на смърт. Рискът от анафилаксия трудно може да се предскаже, но специалистите смятат, че на това влияят възрастта на човека, типа на алергена, степента на въздействие и наличието на основно заболяване (например, астма).
Ето и малко добри новини: въпреки че 30% от хората смятат, че имат алергия към някакъв продукт или група продукти, фактическото разпространение на хранителната алергия е около 5%. Най-разпространени и опасни хранителни алергени са яйцата и фъстъците, но в този списък влизат също млякото, бадемите, орехите, рибата, мидите, соята, пшеницата.
Хранителната алергия много често се бърка с хранителна чувствителност. Но чувствителността към някои храни не въвлича в процеса имунната система, така че, макар и да може да провокира неприятни симптоми (болки в корема, подуване, повдигане, диария), никога няма да бъде смъртоносна. А още – с псевдоалергична реакция.
Някои хранителни продукти, такива като червеното вино, пушените деликатеси, сиренето, шоколада, съдържат в своя състав голямо количество хистамини или са способни да провокират негово освобождаване. Ако вие можете да изядете 1-2 мандарина без последствия, а от по-голямо количество се покривате с обриви – това е псевдоалергия. При истинска алергия хората могат да реагират дори на миризмата на алергена.
Бел. ред. АЛЕРМИН® е билков екстракт от Перила и спомага за повишаване на естествената поносимост на човешкия организъм към някои алергени – повече за продукта на стр. 23, където ще откриете и талон за намаление.
Иван ПЕТРОВ
