През 1974 г. било направено откритие, което променило биологичната карта на организма: психологът от Рочестърския университет Робърт Адер установил, че имунната система, както и главният мозък, може да се обучава. Изводът на Адер предизвикал шок: в медицината господствало убеждението, че само мозъкът и централната нервна система са способни да реагират на измененията в поведенческите реакции. Скромното откритие на Адер довело до обрат в науката и накарало учените да погледнат по нов начин на връзката между имунната и централната нервна системи. Едно от най-убедителните доказателства за наличието в организма на пряк път, по който емоциите въздействат на имунната система, представил колегата на Адер, Дейвид Фелтън. Той забелязал, че емоциите влияят изключително силно на вегетативната нервна система, която управлява буквално всичко – от обема на изработвания инсулин до нивото на кръвното налягане. Фелтън открил „точката”, в която вегетативната нервна система непосредствено „общува” с лимфоцитите и макрофагите, клетки на имунната система. Тази точка на физически контакт позволява на невроните да задействат невромедиаторите за управление на имунните клетки, тъй като те изпращат импулси във всички посоки. Откритието на Фелтън станало наистина революционно: никой дори не подозирал, че имунните клетки представляват по същество приемници на информация, целенасочено предавана от невроните.
Още един път, свързващ емоциите с имунната система, се реализира чрез влиянието на хормоните, продуцирани по време на стрес. Катехоламини, кортизол, пролактин и натурални опиати – бета-ендорфин и енкефалин – се отделят при възбуда вследствие на стрес. Всеки от тях оказва силно въздействие на имунокомпетентните клетки. Стресът потиска имунитета, най-малко временно за съхранение на енергия, придавайки по такъв начин първостепенно значение на ситуацията, изискваща незабавно реагиране от гледна точка на оживяването. Но ако стресът придобие хроничен характер, такова потискане на имунитета може да стане дългосрочно.
Независимо от получените в последните десетилетия доказателства, все още много лекари се отнасят скептично към важността на емоциите от клинична гледна точка. Една от причините за този скептицизъм се крие в това, че, макар изследванията да показват, че стресът и негативните емоции снижават ефективността на действието на различните имунокомпетентни клетки, невинаги е ясно достатъчно голям ли е диапазонът на тези изменения, за да може той да се диагностира по медицински показатели. Но дори в този случай
все повече лекари признават ролята на емоциите в медицината
Например доктор Камран Незхат, хирург-гинеколог, специалист по лапароскопия в Станфордския университет, отбелязал: „Ако пациентката сподели, че е обхваната от паника и не иска да бъде оперирана, аз просто отлагам операцията. Всеки хирург знае, че изплашените хора понасят много лошо хирургическата интервенция. Те губят твърде много кръв, заразяват се с повече инфекции, и при тях по-често възникват усложнения. Пък и периодът на оздравяване протича по-тежко”.
Причината е проста: тревогата и паниката повишават кръвното налягане и разрязаните от скалпела на хирурга вени кървят по-силно. Обилното кръвотечение е едно от най-опасните усложнения при хирургически операции, понякога водещо до смъртта на пациента.
Като че ли най-впечатляващи данни, разкриващи значението на емоциите от медицинска гледна точка, били получени в хода на анализ, обединяващ резултатите от 101 изследвания, в които участвали няколко хиляди мъже и жени. Изследването потвърдило, че негативните емоции са вредни за здравето.
При хората, които се тревожат постоянно, преживяват дълги периоди на тъга и песимизъм, непрекъснато напрежение или безкрайна враждебност, отличаващи се с безжалостен цинизъм или подозрителност, както се изяснило, се удвоява риска от развитие на някакво заболяване, включително астма, главоболие, пептична язва и болести на сърцето. Толкова голямото значение на негативните емоции ги превръща в също такъв рисков фактор за възникване на сърдечно-съдови заболявания, като например тютюнопушенето или високото ниво на холестерол. С други думи – в главна заплаха за здравето.
Доктор Редфорд Уилямс от Университета Дюк открил, че при
лекарите, набрали най-много точки в теста за враждебност още по време на обучението,
вероятността от смърт към петдесетгодишна възраст е седем пъти по-висока, отколкото при тези, които получавали ниски оценки в тестовете. Избухливостта се оказала по-силен прогностичен параметър за смъртността в млади години, отколкото другите рискови фактори (пушене, високо артериално налягане и повишен холестерол в кръвта). А резултатите, получени от неговия колега доктор Джон Беърфут от Университета в Северна Каролина, свидетелстват за това, че у пациентите със сърдечни заболявания, преминаващи ангиография, при която в коронарната артерия се вкарва тръбичка за оценка на патологичните изменения, съществувала корелация между точките, набрани по време на теста за враждебност, и обемът и тежестта на пораженията на коронарната артерия.
Разбира се, никой не твърди, че исхемичната болест на сърцето се предизвиква изключително от гнева. Това е само един от няколко взаимосвързани фактори. Както обяснил Питър Кауфман, ръководител на отделението по поведенческа терапия при Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта, „засега не можем да разберем стават ли гневът и враждебността причина за ранно развитие на исхемична болест на сърцето или обострят проблема, когато заболяването вече е започнало, или и едното и другото едновременно. Ако у вас се увеличава честотата на сърцебиенето и се повишава налягането, защото имате навик да се дразните, то след тридесет години това, може би, ще доведе до ускорено образуване на тромбоцити и, следователно, до исхемична болест на сърцето”.
Ако вече е възникнало кардиологично заболяване, съгласно изследванията, задействаните от гнева механизми въздействат на изпомпващата производителност на сърцето. В резултат гневът става смъртоносен фактор за тези, при които сърцето вече не е здраво. В Медицинския факултет при Станфордския университет провели изследване с участието на 1012 мъже и жени, прекарали първи инфаркт. След това те били наблюдавани около осем години. Както показало изследването, в най-агресивните и враждебно настроени мъже била наблюдавана най-висока честота на повторните инфаркти. Аналогични резултати били получени от учени в Медицинския факултет на Йейлския университет при изследване на 929 мъже, прекарали инфаркт (наблюденията продължили десет години). При тези, които били оценявани като хора, лесно изпадащи в ярост, вероятността от смърт поради спиране на сърцето била три пъти по-висока, отколкото при по-уравновесените хора. Ако при избухливите хора при това било повишено нивото на холестерола, допълнителният риск от въздействието на гнева се увеличавал пет пъти.
Получените резултати не означават, че хората трябва да се стараят да сдържат своя гняв, който се проявява, ако това налагат обстоятелствата. Напротив, много факти доказват, че опитите за пълно потискане на такива чувства в самия разгар на тяхната проява води до усилване на възбудата, а понякога и до повишаване на кръвното налягане. Доктор Уилямс обяснил, че не е важно дали гневът се изразява открито или не, важно е той да не прерасне в хронична форма. Еднократните прояви на враждебност или омраза не са опасни за здравето. Проблем възниква, когато враждебността стане чувство, определящо антагонистичния стил на поведение на личността, който се характеризира с постоянна подозрителност и цинизъм, склонност към груби и язвителни забележки.
Определена надежда дава информацията, че хроничният гняв съвсем не е смъртна присъда, та нали враждебността е просто навик, от който човек може да се избави. Според доктор Уилмяс „в качеството на лекарство срещу враждебността е нужно човек да се научи повече да се доверява на хората. Всичко, което се изисква, това е правилна мотивация. Когато хората разбират, че враждебността може да ги вкара в гроба, те са готови да опитат да променят нещо”.
Ивелин ПЕНКОВ