Изследователите са каталогизирали и многобройните болести, свързани с COVID-19, предоставяйки цялостна картина на дългосрочните усложнения от заболяването и разкривайки огромното бреме, което то вероятно ще наложи върху населението на света през идните години.

Изследването, включващо над 87 000 пациенти с COVID-19 и близо 5 млн. контролни пациенти от федерална база данни, беше публикувано онлайн в сп. Nature на 22 април.

“Нашето проучване показва, че до шест месеца след диагностирането рискът от смърт дори след лек случай на COVID-19 не е незначителен и се увеличава с тежестта на заболяването – казва старшият автор д-р Зияд Ал-Али, асистент по медицина. - Не е преувеличено да се каже, че продължителният COVID-19 – дългосрочните последици за здравето от COVID-19, е следващата голяма здравна криза на Америка. Имайки предвид, че над 30 млн. американци са били инфектирани с този вирус и че бремето на дългия COVID-19 е значително, остатъчните ефекти от това заболяване ще се усещат в продължение на много години и дори десетилетия. Лекарите трябва да са бдителни, когато преглеждат хора, прекарали COVID-19. Тези пациенти ще се нуждаят от комплексна, мултидисциплинарна грижа.“

При новото изследване учените са успели да изчислят потенциалния мащаб на проблемите, за които досега само се разказваше от пациенти и се загатваше от по-малки проучвания на многобройните странични ефекти от прекарването на COVID-19 – от дихателни проблеми и аритмия до проблеми с психичното здраве и косопад.

„Настоящото изследване се отличава от останалите по това, че вместо да се фокусираме единствено върху неврологичните или сърдечно-съдовите усложнения например, ние възприехме широк подход и използвахме огромните бази от данни на Здравната администрация на ветераните (VHA), за да съставим подробен каталог на всички болести, които може да се отдадат на COVID-19“, обяснява Ал-Али, който също така е директор на Центъра за клинична епидемиология и ръководител на Службата за изследвания и образование в Системата за здравеопазване на ветераните в Сейнт Луис. Ветераните в изследването били главно мъже (почти 88%), но големият размер на извадката гарантирал, че все пак били включени и 8880 жени с потвърдени случаи на заболяването.

Изследователите демонстрирали, че след като са преживели първоначалната инфекция (след първите 30 дни от разболяването), прекаралите COVID-19 имат

повишен риск от смърт с почти 60% през следващите шест месеца

в сравнение с населението като цяло. На шестия месец смъртните случаи над нормата при всички преболедували COVID-19 бил изчислен като 8 пациенти на 1000. А при онези, които го прекарали достатъчно тежко, за да бъдат хоспитализирани, и които оцелели след първите 30 дни от началото на болестта, имало 29 допълнителни смъртни случая на 1000 пациенти през следващите шест месеца.

„Тези по-късни случаи на смърт вследствие на дългосрочни усложнения от инфекцията невинаги се записват като произтичащи от COVID-19 – отбелязва Ал-Али. - Що се отнася до общата смъртност от пандемията, тези данни предполагат, че смъртните случаи, които броим, в резултат на непосредствената вирусна инфекция, са само върхът на айсберга.“

За да помогнат за разбирането на дългосрочните ефекти от по-тежките случаи на COVID-19, изследователите използвали данните от VHA и за провеждането на отделен анализ на 13 654 пациенти, хоспитализирани със заболяването, в сравнение с 13 997 души, постъпили в болница заради сезонен грип. Всички пациенти оцелели поне 30 дни след приемането им в болницата и анализът обхванал шестмесечен период на проследяване.

Получените резултати потвърждават, че макар първоначално да се предизвиква от респираторен вирус,

продължителният COVID-19 може да засегне почти всяка органна система в тялото

Оценявайки 379 диагнози за болести, потенциално свързани с COVID-19, 380 класа предписани медикаменти и 62 направени лабораторни теста, изследователите идентифицирали новодиагностирани сериозни здравни проблеми, които продължавали при преболедувалите от коронавирус най-малко в течение на шест месеца и засягали почти всеки орган и регулаторна система в тялото, в това число:
* Дихателна система: упорита кашлица, задух и ниски нива на кислород в кръвта.
* Нервна система: инсулт, главоболия, проблеми с паметта, обонянието и вкуса.
* Психично здраве: безпокойство, депресия, проблеми със съня и злоупотреба с вещества.
* Метаболизъм: възникване на диабет, затлъстяване и висок холестерол.
* Сърдечно-съдова система: остър коронарен синдром, сърдечна недостатъчност, сърцебиене и аритмии.
* Стомашно-чревна система: запек, диария и киселинен рефлукс.
* Бъбреци: остро бъбречно увреждане и хронично бъбречно заболяване, което в тежки случаи може да изисква диализа.
* Коагулация: поява на тромби в краката и белия дроб.
* Кожа: обриви и косопад.
* Мускулно-скелетна система: болки в ставите и мускулна слабост.
* Общо здравословно състояние: неразположение, умора и анемия.
Макар че никой пациент не страдал от всички посочени оплаквания, мнозина развили съвкупност от няколко проблема, оказващи сериозно отражение върху здравето и качеството на живота.

Анализът показал, че от хоспитализираните пациенти онези, които боледували от COVID-19, изпитвали значително по-тежки последици от тези, които прекарали грип. Преживелите COVID-19 имали с 50% повишен риск от смърт в сравнение с преболедувалите грип, с около 29 допълнителни смъртни случая на 1000 пациенти след шест месеца. Освен това при тях бил значително по-висок рискът от дългосрочни проблеми със здравето.

 „Сравнено с грипа, COVID-19 показваше значително по-голямо болестно бреме по отношение както на величината на риска, така и на обхвата на засегнатите органни системи – казва Ал-Али. - Продължителният COVID-19 е нещо повече от обичаен поствирусен синдром. Мащабите на риска от заболяване и смърт, и степента на засягане на органни системи са далеч по-високи от това, което наблюдаваме при други респираторни вируси, като например грип.“

В допълнение, изследователите открили, че здравните рискове от преболедуването на COVID-19 нарастват с увеличаване на тежестта му, като при хоспитализираните пациенти, които са изисквали интензивни грижи, има най-висок риск от дългосрочни усложнения и смърт.

„Някои от тези проблеми може да се подобрят с течение на времето – като например задухът и кашлицата, а някои може и да се влошат. Ще продължим да следим тези пациенти, за да ни помогнат да разберем продължаващите въздействия на вируса отвъд първите шест месеца от инфектирането. Намираме се в тази пандемия от малко над година, така че може да има последици от продължителния COVID-19, които все още не са видими“, добавя Ал-Али.

 

Превод от английски

Калина КАМЕНОВА