За огромно съжаление на откривателя тайнствената субстанция не можела да превръща неблагородните метали в злато. Разочарован, той продал за 200 талера тайната за нейното получаване на Крафт, изпратен от Кункел - алхимик и камердинер на саксонския курфюрст, да разузнае тайната на Хенинг Бранд. Крафт обаче решил сам да се възползва от прекрасната възможност и, след като сам се сдобил с достатъчно количество фосфор, се отправил на пътешествие из Европа, където с голям успех демонстрирал неговото необичайно свойство пред редица знатни особи. Тази комична история всъщност е откритието на един от най-важните химични елементи на нашата планета, чието огромно значение за възникването и съществуването на живота върху нея е разкрито след няколко столетия.
Това, че откритият от Хенинг Бранд фосфор е просто вещество, т.е. нов химичен елемент, столетие по-късно доказва знаменитият френски химик Антоан-Лоран дьо Лавоазие. Впоследствие било установено, че фосфорът може да съществува под формата на11 алотропни модификации (прости вещества), различаващи се по строеж, цвят и свойства. От най-голямо значение са три от тях –
бял, червен и черен фосфор
Хенинг Бранд открива белия фосфор, който е силно отровен и лесно запалим при триене. В резултат на бавното си окисление той свети в тъмнината. Червеният фосфор се получава при нагряване на белия при 320 градуса по Целзий. Той не свети и не е леснозапалим, както белия. Черният фосфор е полимерна форма на фосфора, който се получава от белия при повишено налягане. Той е с метален блясък и е електро- и топлопроводим.
Първото приложение на фосфора е дело на френския студент Шарл Сориа. През 30-те години на XIX век той изобретява първия кибрит, основаващ се на лесната запалимост на белия фосфор. При неговата употреба често се стигало до нещастни случаи. В предложеният от шведа Йохан Лундстрьом „шведски” кибрит белият фосфор бил заменен с далеч по-безопасния червен фосфор. В почти неизменен вид този кибрит, улеснил в значителна степен живота на хората на земята, се е запазил и до наши дни.
По странен начин фосфорът изиграл съществена роля в по-нататъшната човешката история, насочвайки я в посока, която донася не малко страдания и беди. В края на XIX век младият англичанин Сидни Томас предлага вместо всепризнатия „кисел” метод за добив на стомана, разработен от светилото в областта на металургията Хенри Бесемер, „алкален” такъв, при който от желязната руда се отстранява фосфорът, който придава трошливост на метала. До този момент огромните запаси от желязна руда в Германия, които били с високо съдържание на фосфор, били абсолютно безполезни. Откритието на Сидни Томас способствало за невероятен възход на Германия, в която взели връх сили, които потапят света в най-кръвопролитните войни в неговата история.
Невероятните технически достижения, свързани с фосфора,
се оказват прелюдия към неговия триумф в медицината и физиологията.
Фосфорът съставлява около 1% от масата на човешкото тяло, в което около 85% от него е локализирано в костите и зъбите, в изграждането на които участва и друг химичен елемент – калцият. През първата половина на XX век германецът д-р Ханс Айкеман изолирал от семената на соята съдържаща фосфор липидна субстанция, която по-късно французинът Морис Гобли открива и в жълтъка на яйцето. Тя получила названието лецитин (от гръцката дума lekithos – яйчен жълтък). Установено било, че лецитинът е съставен от глицерин, две незаменими полиненаситени мастни киселини –линолова и алфа-линоленова, фосфорна киселина и холин – витаминоподобно вещество, от което в организма се синтезира важния невротрансмитер ацетилхолин. В последвалите изследвания е установено, че лецитинът принадлежи към важна група биологично активни вещества – фосфолипиди, чиято роля в човешкия организъм е просто неоценима. Заедно с холестерола фосфолипидите са основен градивен елемент на клетъчните мембрани, представляващи своеобразен пропускателен пункт на клетките. В тях холестеролът придава твърдост и здравина, а фосфолипидите – пластичност, еластичност и пропускливост (Бел. ред. Отворите ли на стр. 23 ще откриете хранителната добавка на „Лечител“ Витамар Крил – богата на фосфолипиди.) По-нататъшни изследвания показват, че фитостеролите участват в транспорта на липидите в човешкото тяло, в т.ч. и на холестерола, способствайки за оптимизиране на неговото съдържание. Установено било, че една молекула фосфолипид свързва три молекули холестерол, извличайки го дори и от атеросклеротичните плаки. Богати източници на лецитин са яйчният жълтък, слънчогледовото семе, черният дроб, сиренето и т.н.
Фосфорът е главна съставна част на уникалната молекула на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), която е основният акумулатор и доставчик на енергия в човешкия организъм. АТФ е най-обновяваното вещество в него. „Животът” му е около една минута, като за денонощие то претърпява хиляди цикъла. За поддържане на нужния запас от енергия организмът ежедневно произвежда 40 кг АТФ.
Фосфорът е важна съставна част в най-високоорганизираните вещества в природата – дезоксирибонуклеиновата (ДНК) и рибонуклеиновата (РНК) киселина, които участват в съхранението и реализацията на генетичната информация в човешкия организъм. Връзките между монозахаридните единици на дезоксирибозата в полимерната молекула на ДНК се осъществява посредством фосфорна киселина, а кодирането на генетичната информация - чрез последователността от т.нар. азотни бази аденин, гуанин, цитозин и тимин. Уникалната структура на ДНК – т.нар. двойна спирала, е открита от американския генетик Джеймс Уотсън и британския молекулярен биолог Франсис Крик, които през 1962 година са удостоени с Нобелова награда. За съжаление, британецът не успява да я получи, тъй като почива преди церемонията по връчването ѝ. А заради расистки скандал, обиден на обществото, през 2014 г. американецът продава на аукцион нобеловия си медал за 4,1 милиона долара. Той е купен от руския милиардер Алишер Усманов, който го връща на притежателя му на специална церемония в Москва.
Рибонуклеиновата киселина, която има сходен състав с ДНК (монозахарид – рибоза, азотни бази – аденин, гуанин, урацил и цитозин, фосфорна киселина) играе изключително важна роля в реализацията на генетичната информация и синтезата на протеините.
Според повечето специалисти
дневната потребност на човешкия организъм от фосфор
за възрастни съставлява 1-2 г, като за бременните и кърмещите майки тя е двойна. За децата и подрастващите тя е 1,5-2,5 г. Усвояването му е по-ефективно в присъствие на калций, количеството на който следва да е два пъти по-голямо. Богати източници на фосфор са сухите дрожди (1,3 г/100 г), сиренето (0,6 г/100 г), рибата (0,3-0,4 г/100 г), месото, яйцата, бобовите култури (фасул, грах) и пр. Ниските нива на фосфор в организма на възрастните водят до развитие на остеопороза, а на децата – на рахит.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ