Има два подхода, препоръчвани от Центровете за контрол на заболяванията в САЩ (CDC). Единият от тях предвижда провеждането на два PСR-теста с промеждутък от 24 часа, и ако двата покажат отрицателен резултат, човек може да се смята за оздравял и да се върне на работа. Вторият подход е предвиден за ситуация, при която няма възможност за провеждане на тестове. Тогава е нужно да са изминали не по-малко от десет дни от момента на поява на симптомите и не по-малко от три дни от момента, когато се е нормализирала температурата (при условие, че тя не е била понижавана специално с лекарства) и пациентът е започнал да диша по-леко, а кашлицата е изчезнала. Времето трябва да се изчислява от началото на появата на симптомите, а не от момента на заразяване.
Често преболедувалите продължават да се чувстват зле дори след изчезване на основните симптоми. Това е резултат от слединфекциозното изтощение на организма. При някои болни могат да се развие фиброза на белодробните тъкани, и те ще се възстановяват в продължение на месеци. При изчисляване на препоръчваните 10 дни такива симптоми не трябва да се взимат предвид. Броенето следва да започне от изчезването на основните симптоми: кашлица, задух, влошено обоняние.
Но, няма ли човек, завършвайки карантината съгласно тези правила, да зарази неволно други хора?
Днес не е известно
колко време след оздравяване вирусната РНК може да се съхрани в дихателните пътища
на човека. Но са известни някои факти.
Вирусното натоварване започва да намалява веднага след появата на симптомите.
В проведени тестове, вируси, способни на репликация, били открити чак до 9-ия ден след началото на симптомите, но не и по-нататък. От 10-ия ден дори ако в пробите се съхранявала вирусна РНК, в тях не били откривани жизнеспособни вируси.
След изчезване на симптомите при много пациенти вече не била намирана вирусна РНК в секрета, взет от носа и гърлото. При останалите след три дни нейното количество намалявало до ниво, което не позволявало да се открие жизнеспособен вирус.
Не била установена корелация между продължителността на болестта и продължителността на периода след оздравяване, през който у болния остава вирусна РНК в секрета.
Напълно ясно е, че
рискът от заразяване от оздравял човек е многократно по-малък,
отколкото по време на боледуване. За съжаление, засега няма достатъчно точна информация, за да се препоръча на оздравелите хора да се разхождат навсякъде без маски и да не спазват карантинните мерки, общи за всички.
Ако сте преболедували от COVID-19, в кръвта ви в продължение на известно време ще присъстват антитела към новия коронавирус. Ако искате да постъпите благородно, след края на болестта може да станете донор на кръвна плазма с антитела, която ще бъде използвана в лечението на тежкоболни. Но това трябва да се прави скоро след оздравяването, тъй като антителата в кръвта след известно време ще изчезнат (IgM изчезват почти веднага след прекараната болест, IgG се задържат до година и повече).
У преболедувалия човек остава също клетъчен имунитет, в който не участват антитела. Определени типове Т-лимфоцити, които вече са се научили да запомнят участъците на вирусните протеини и да реагират на тях, поразявайки вируса, остават в човека в продължение на дълго време след болестта. Учените дори предположили, че клетъчният имунитет, съхраняващ се след „сезонни простуди”, предизвикани от други коронавируси, може да бъде свързан с по-леко протичане на COVID-19 при някои пациенти: техните Т-клетки, обучени да реагират на родствените на SARS-CoV-2 вируси, вероятно, могат да реагират и на него, макар и не толкова ефективно, както Т-клетките, обучени именно за борба с този вирус.
Но, ако има нещо, което може още днес да се посочи със сигурност, това е, че стресът от преживяното още дълго няма да напусне преболедувалите от COVID-19.
Известно е, че при тези, които са били заразени и след това са били лекувани, могат да възникнат ментални проблеми, в частност, депресия, тревожност. С пълна сила важи за преболедувалите вируса тежко, за хората, на които дълго им се наложило да пребивават в отделенията за интензивна терапия. Посттравматичното стресово разстройство е способно да повлияе сериозно върху качеството на живота и то може да възникне дори при хора, които до момента не са били склонни към психични заболявания.
Това разстройство възниква отчасти и защото отношението към болните от COVID-19 е много предпазливо, тъй като те могат да предадат вируса на медицинския персонал. Здравите хора около пациентите ходят в костюми за биологична защита, а наоколо лежат също такива болни, пребиваващи в стресово състояние, без да знаят дали ще оживеят или не. Изследвания показали, че много пациенти в отделенията за интензивна терапия изпадат в своеобразен ступор и после не могат да си спомнят какво се е случвало с тях, а при други възниква патологично вълнение, изискващо медикаментозна намеса.
Ако ваши приятели и близки са се сблъскали с COVID-19, след лечението те имат нужда от помощ за постепенно завръщане в реалността. Старайте се да ги подкрепяте и помнете, че тези хора повече не са заразни и няма смисъл да ги избягвате, това само ще задълбочи техните душевни проблеми.
Бел. ред. Заради пандемията всеки ден се сблъскваме с много страхове. Само един от тях е контактът с преболедували Covid-19. Ясно е едно – трябва ви сериозно подготвена имунна система. Вижте на тази страница добавката на „Лечител“ Имуфикс®бета-глюкан.
Владислав ПЕНЕВ
