Ако крадат...
Намираш чужда вещ у детето си, но не ти се иска да вярваш, че е открадната. Като отговорни родители всички учим децата си никога да не вземат това, което не им принадлежи. Но каква е реакцията ви, ако видите, че вашето отроче носи играчка от детската градина или от портмонето ви се е „изпарила“ някаква сума?
Първото нещо, което ви идва наум, е да смъмрите калпазанина. Но това по никакъв начин няма да ви помогне да разберете защо е постъпил така. Причините може да са много.
Как хлапето да устои на изкушението?
Детето може да открадне много лесно, но да устои на изкушението е доста по-трудно. Когато петгодишният хлапак иска да вземе сладкиша от масата, него го спира само страхът от наказанието. Безполезно е да очаквате от него проява на „съзнателност”, ако е сигурен, че никой няма да забележи постъпката му. Даже ако твърдо знае, че е забранено да се краде, случайно може да грабне нещо, което му е харесало.
Зове: „Обърни ми внимание!“
Често на децата им се струва, че родителите им обръщат много малко внимание. Тогава те си присвояват техните вещи или тайно вземат пари. Много от хлапетата предпочитат дори наказанието пред родителското пренебрежение.
Първият съвет е да пазите портфейла и разплащателната карта. Слагайте финансите на недостъпно за детето място. Не оставяйте парите си, където ви падне. Поговорката гласи: „Покритото мляко котето не го лочи“. Най-добре е да поговорите с детето си и да се постараете да му давате джобни пари за неговите лични нужди. Към собствените си средства хлапетата се отнасят доста отговорно.
Някои деца започват да крадат, за да не чувстват своята непълноценност - как иначе да убедят самите себе си и връстниците си, че са хитри, ловки и смели. Ако малкият е откраднал нещо, по-добре не му се карайте и не правете сцени. Вашият емоционален взрив няма да му помогне да осъзнае вината си.
Много по-тежко наказание за хлапето е да върне откраднатото и да се извини. Като начало се опитайте да му отнемете любима вещ. Кажете му: „Ти взе от приятеля си, аз ще взема от теб.“ Едва тогава то ще разбере, колко е лошо да те лишат от скъпа за теб вещ.
Постарайте се да уплътните свободното време на подрастващото.
Много е важно да не оставяме децата да бездействат. А за да не страдат от тоталния родителски контрол, най-добре е да им намерим интересни занимания. Въведете традицията да се събира цялото семейство на обяд и вечеря в делниците, а не само по празниците. Нека малчуганът се почуства част от семейството. Съвместната разходка, четенето на книги, подреждане на стаята, чести разговори ще дадат по-добри резултати от мъмренето. Важен е и личният пример.
Опитайте се да говорите на детето с любов. Интересувайте се какво в действителност го безпокои, за да можете заедно да намерите решение.
Анета АНТОНОВА
