в-к Лечител
в-к Лечител
 

СТРЕСЪТ ЗАПУШВА АРТЕРИИТЕ

Брой: 32, 6 август 2020 - АХ, МОРЕТО!
Хроничният стрес повишава активността на имунните клетки, които, след като не окрият в организма никакви инфекции, започват да формират в съдовете атеросклеротични отлагания.
Известно е, че силните негативни емоции се отразяват лошо на сърцето: получавайки някаква неприятна новина или влизайки в гневен конфликт, например с началника, ние рискуваме да си заработим сърдечен пристъп. Все пак някои изследователи се съмняват, че предупрежденията от рода на „Успокой се, пази си сърцето”, имат особен смисъл. Неотдавна изследователи от Колумбийския университет публикували статия, в която твърдят, че връзката между силния стрес и проблемите със сърцето до известна степен е преувеличена.

Но освен силния, внезапен стрес има и друг, постоянен, силно разтеглен във времето. Причина за него могат да бъдат например лоши отношения с човек, с когото сте принудени постоянно да общувате, или постоянни проблеми с работата, или нещо подобно. Смята се, че такъв хроничен психологически стрес увеличава вероятността от сърдечно-съдови проблеми. Редица медицински изследвания показали, че при хората, изпитващи продължителен стрес, по-често се развива атеросклероза, която води до запушване на кръвоносните съдове. Но какъв механизъм свързвал стреса със съдовите проблеми, дълго време оставало неизвестно.

Атеросклеротичните отлагания, възникващи на стените на съдовете, се състоят не само от холестерол и други мазнини – в тях се съдържат доста много имунни клетки, моноцити и неутрофили. Тези клетки играят важна роля във възпалителната реакция, която при атеросклероза започва в съдовите стени. Матиас Нарендорф и неговите колеги от Харвард, Масачузетския технологичен институт и Фрайбургския университет обърнали внимание на това, че нивото на неурофилите и моноцитите в кръвта съществено се повишава, ако човек изпитва хроничен стрес. Естествено, изследователите бързо стигнали до мисълта, че

имунните клетки могат да бъдат свързващото звено между стреса и сърдечно-съдовите заболявания

За проверка на хипотезата бил проведен експеримент с мишки. Животните в продължение на 6 седмици били държани в хроничен стрес: тяхната клетка редовно била обръщана, бързо и рязко променяли режима на осветление и социалното обкръжение. В сравнение с мишките, живеещи спокоен живот, при стресираните индивиди – също, както и при хората – се повишавало нивото на моноцитите и неутрофилите.

Стресът повишава в кръвта нивото на хормона норадреналин, който, както изяснили изследователите, се свързва с рецепторния протеин на повърхността на особени клетки в костния мозък, поддържайки там нужната молекулно-химическа среда за развитие на стволови клетки в кръвта. Заради норадреналина се изменя химическият баланс в костния мозък, и в резултат стволовите клетки започват много по-акивно да произвеждат неутрофили и моноцити.

Такава реакция на стреса биологично е напълно оправдана: когато животното попада в неприятна ситуация, това често означава, че ще му се наложи да се сражава, т. е. може да получи нараняване. За да се справи по-бързо с раните и да не допусне инфекции, трябва да се стимулира имунитетът. Но в случай на хроничен стрес ситуацията е различна: никакви рани и инфекции не се предполагат, но психологически стресови сигнали продължават да постъпват. В резултат имунитетът се активира напразно.

Заболяванията на периферните артерии са патологии, при които настъпва свиване на артериите на краката, ръцете, стомашно-чревния тракт или главата. Най-често страдат съдовете на краката. Основна причина за тези нарушения, естествено, е атеросклерозата. Този процес води до отслабване на кръвообращението, което може в началото да провокира болка в краката, а после и въобще да завърши с гангрена и ампутация.

В статия, публикувана в Nature Medicine, изследователите отбелязали, че при стресираните мишки се развивала атеросклероза, и атеросклеротичните отлагания в съдовете по своята структура се отнасяли към най-неприятната тяхна разновидност – такива, които по-често от другите могат да се откъсват от повърхността на съдовите стени и да се отправят в свободно плаване, заплашвайки със създаване на тромб. Когато адренергичния рецептор на клетките в костния мозък били блокирани, при мишките количеството на отлаганията в съдовете се оказвало по-малко, и, това е особено важно, в тези отлагания спадало нивото на имунните клетки. Авторите на изследването направили извод, че действително връзката между стреса и атеросклерозата се осъществява за сметка на имунните клетки, чиято активност се повишава под влиянието на стресовия хормон.

Практическото значение на това изследване е безспорно. Атеросклерозата е едно от най-разпространените и най-неприятни заболявания, от друга страна,

стресът в съвременния свят

също е нещо твърде обичайно, при това обикновено ние имаме работа с „безсмислен” хроничен психологически стрес, повтарящ се ден след ден, и на нас ни е нужно някакво лекарство, което да ни защитава от стресови проблеми със съдовете. Ясно е, че атеросклерозата е многофакторна болест и само стресът тук нищо не решава. Но, ако учените успеят да обезвредят поне един от факторите (например, с помощта на лекарство, потискащо гореописания имунен отговор), това вече ще бъде голямо постижение на медицината.

Междувременно ново изследване, чиито резултати били публикувани в Journal of the American Heart Association, установило, че стресът на работното място е свързан с увеличение на риска от заболявания на периферните артерии почти 1,5 пъти.

По-рано учените вече изяснили, че стресът на работата провокира поява на болести, свързани с атеросклерозата – сърдечно-съдови заболявания и инсулти. Но предишните изследвания практически не засягали болестите на периферните артерии.

„Нашите данни говорят, че стресът, свързан с работата, може да бъде рисков фактор за развитие на болести на периферните артерии аналогично на това как той увеличава риска от болести на сърцето и инсулти”, съобщила Катрина Хейкиле от Каролинския институт в Стокхолм.

Учените анализирали медицинските истории на около 139 000 души. Тези данни те получили от 11 различни изследвания, проведени в четири страни. Средната възраст на участниците била 39-49 години, в началото на наблюденията в нито един от тях нямало болести на артериите. За нивото на стреса учените правили изводи по думите на самите участници в изследването.

Участниците били наблюдавани средно в продължение на 13 години, през което време в различните страни поради болести на периферните артерии били хоспитализирани от 0,2% до 1,8% от тях.

Оказало се, че при хората, които изпитвали стрес на работното място, рискът от развитие на болести на периферните артерии бил 1,4 пъти по-висок в сравнение с тези, които не изпитвали такъв стрес.

Учените отбелязали, че стресът е свързан с усилено възпаление и повишение на артериалното налягане. Тези фактори най-малко частично могат да обяснят ускореното развитие на атеросклероза.

Бел. ред. На тази страница виждате една от хранителните добавки на „Лечител“, подходяща за хората под интензивен стрес. А на стр. 23 ви очакват информация и талон за ГИНКОМАКС – за да можете да се погрижите и за периферните си кръвоносни съдове.

 Валентин СТОЙЧЕВ


 



Брой: 32, 6 август 2020
 
 
Продукти
 
УРИСАН® (URISAN)
 
ХЛОРЕМАКС® (CHLOREMAX)
 
Витатабс®D10 джуниър
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД