в-к Лечител
в-к Лечител
 

АСПЕРЖИТЕ – НЕ САМО МОЩЕН АФРОДИЗИАК

Брой: 30, 23 юли 2020 - МЪЖКО ЗДРАВЕ
От всички известни зеленчуци, без съмнение, аспержите са един от най-редките гости на трапезата на средностатистическия българин. За разлика от почти всички европейски страни, в които този вкусен и особено полезен зеленчук е на висока почит, а някъде, например във Франция, той е просто обожаван. Съществуват артефакти, свидетелстващи, че в някои райони на света аспержите са били познати преди много хилядолетия. Доказателства за това са открити в пирамида в селището Сакара в Египет, построена три хиляди години преди н.е. В Древния Рим аспержите са били високо ценени като вкусен и фин деликатес. След падането на Римската империя обаче интересът в Европа към този необичаен зеленчук се изгубва почти за цяло хилядолетие. И едва през XV век, през Франция и Испания, маврите отново пренасят аспержите в Стария континент, които този път завинаги го завладяват. За популяризирането им във Франция основна заслуга има кралят Слънце Луи XIV – заклет гурман и чревоугодник. В онези години, освен с множеството положителни въздействия върху човешкия организъм, аспержите се славели и като мощен афродизиак. Любопитен факт е, че предвид специфичната им и издайническа форма, аспержите дълго време са били забранени както в женските манастири, така и в пансионите за благородни девици. Широко разпростанено правило във Франция било преди любовна среща да се хапне от магическия зеленчук.

Аспержата (Asparagus) принадлежи към семейство Зайчесянкови (Asparagaceae),

което наброява 2480 вида. Тя е многогодишно растение, за чиято родина се приемат земите на Средиземноморието. Известни са около 200 негови разновидности, но като зеленчукова култура се отглежда единствено видът Asparagus officinalis. В кулинарната практика са се наложили три разновидности на аспержата, които се различават както по цвят, така и по органолептични качества и съдържание на биологично активни вещества. Белите аспержи са млади филизи на растението, които още не са достигнали земната повърхност. Отличават се с фин, лек орехов вкус и изключително нежна консистенция. Дълги години белите аспержи се смятали за изискан деликатес, който се сервирал единствено на трапезата на аристократите. Те са сезонна култура (от средата на март до юни) и добиването им е относително по-трудно, поради което цената им е най-висока. Зелените аспержи са най-разпространени. Те представляват нежни филизи на растението, които се развиват над земната повърхност, в резултат на което в тях се натрупва хлорофил, придаващ характерната им окраска. Към тях гурманите се отнасят с презрение като към безнадеждно презряли, които са с твърде тревист вкус и неприятно хрущене при консумирането им. Виолетовите аспержи представляват нежни филизи, които са пребивавали твърде малко над земната повърхност, изгубили са белия си цвят, все още не са успяли да позеленеят, но са придобили специфичен виолетов оттенък. Тази разновидност на аспержите е най-рядка. Характеризира се с необичаен, леко сладникав и нагарчащ вкус. При термичната им обработка виолетовите аспержи придобиват зелен цвят.

Химичният анализ на трите разновидности на аспержите

по категоричен начин доказва, че най-разпространеният вид – зеленият, е най-богат на физиологично активни субстанции. В него са открити 4,4 г/100 г въглехидрати, 2,2 г/100г протеини и 0,2 г/100 г липиди. В състава на въглехидратите влизат 2,3 г/100 г прости захари, 0,9 г /100 г скорбяла и 1,2 г/100 г фибри – разтворими (пектин и инулин) и неразтворими (целулоза). В протеините на аспержите е открита ценната незаменима аминокиселина триптофан, от която в човешкия организъм се синтезира невротрансмитера серотонин, който изпълнява редица важни регулаторни функции – на апетита, съня, настроението, сексуалността и т.н. Добре известно е, че фибрите оказват редица благотворни въздействия – детоксикиращо (отстраняване на холестерола и множество ендо- и екзотоксини), подобрение на чревната перисталтика и чревния транзит, пребиотично и пр. За отбелязване е изключително полезното въздействие на инулина и придружаващите го фруктоолигозахариди, които подпомагат дружествената микрофлора на дебелото черво, способствайки за нейната добра кондиция. Както е известно, от доброто състояние на полезната микрофлора в храносмилателния тракт в огромна степен зависи общото състояние на организма, както и капацитета на имунната му защита. В аспержите е открита аминокиселината аспарагин, която оказва съдоразширяващо действие, способствайки за понижение на кръвното налягане и предпазване на сърдечния мускул. Аспарагинът изпълнява ролята на

невромедиатор в централната нервна система

и активно участва в обмяната на азотните вещества в организма, в частност – съдейства за елиминиране на токсичния амоняк от човешкото тяло. Ниските нива на аспарагин водят до хронична умора и понижение на енергетичния капацитет на клетките.  

Аспержите са ценен източник на редица важни витамини – А, бета-каротин, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, Е и К. По съдържание на витамин В9 те заемат призово място сред храните. Този важен витамин участва в метаболизма на нуклеиновите киселини. Недостигът му в организма води до срив в синтезата им, в резултат на което се нарушава деленето на клетките, особено тези на костния мозък, чревния епител и т.н. Недостатъчния прием на витамин В9 по време на бременността е съществена причина за недоносване на плода, смущения в неговото развитие и вродени патологии. Съществува пряка връзка между нивото на този витамин в организма и възникването на сърдечно-съдови проблеми. Известни са редица доказателства за важната му роля за превенцията на „Алцхаймер“.

В аспержите се съдържат огромен брой важни за метаболизма минерали – литий, натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, никел, кобалт, молибден, ванадий, хром, манган, фосфор, сяра, селен, флуор, йод и др. За отбелязване е изключително високото съдържание на силиций – 98 мг/100 г, което покрива 328,7% от дневната потребност на организма от този изключително ценен минерал. Известно е, че силицият играе важна роля в обмяната на главните хранителни вещества – въглехидрати, протеини, липиди, в синтезата на основния протеин на кожата, сухожилията и хрущялите – колагена, както и в усвояването на около 2/3 от нужните на организма минерали. Доказано е, че той осъществява „интелектуалната” връзка на мозъка с кръвоносните съдове, способствайки за изпълнение на неговите команди за тяхното свиване и разширение, съгласно потребностите на организма.

В аспержите са открити

редица фенолни съединения,

между които от особена важност са флавоноидите (главно рутин) и фенолните киселини (главно феруловата киселина). Зелените и виолетовите аспержи съдържат значително повече фенолни съединения в сравнение с нежните си „сестри” – белите аспержи. Рутинът е мощен антиоксидант, който активно подпомага действието на витамин С, синтезата на колагена – основния протеин на кожата, сухожилията и хрущалите, и т.н. Той укрепва лигавицата на кръвоносните съдове, предпазвайки ги от изтъняване и разкъсване. Феруловата киселина, известна още като хидроксицинаминова, също е мощен антиоксидант, който се характеризира с изключително широк спектър от благотворни въздействия – противовъзпалително, антиалергично, антиканцерогенно, антибактериално, антивирусно, хепатопротекторно, кардиопротекторно и антиагрегатно (противодействие на образуването на кръвни тромби). 

Аспержите са ценен източник на каротиноиди (бета-каротин, лутеин, зеаксантин, капсантин), които са силни антиоксиданти, играещи важна роля в превенцията на сърдечно-съдовите и ракови патологии. С висок антиоксидантен капацитет се характеризират тиолите – глутатион и ацетилцистеин, които се съдържат в значителни количества в аспержите. Глутатионът съдейства за елиминиране на опасната форма на холестерола – окислената, а ацетилцистеинът действа муколитично, отхрачващо и детоксициращо, спомагайки за отстраняване на натрупаните секрети в дихателната система. Сапонините са също ценна съставка на аспержите. Особено високо е съдържанието на протодиосцина, който притежава антиоксидантни и антиканцерогенни свойства. Най-високо (около сто пъти!) е съдържанието му в долната, най-твърдата част на аспержите, която обикновено се изхвърля.

Множество изследвания доказват, че освен с отлични органолептични качества, аспержите са ефективно средство срещу подагра, ревматизъм, различни отоци, нервни разстройства, както и за повишаване на виталната сила на организма. Съвсем не е преувеличена и славата им на мощен афродизиак, повишаващ женското либидо и мъжката потентност. (Бел. ред. Аспержите наистина не се срещат често на трапезата. Ако търсите афродизиак, предлагаме ви да погледнете хранителната добавка в карето на страницата.)

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ


 



Брой: 30, 23 юли 2020
 
 
Продукти
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ЧИП ШОКО”
 
ЕЛЕУТЕРОКОК
 
Фортесан® PEA
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД