Какво представлява PCR?
Тестването с полимеразна верижна реакция (PCR) може да открие вируса дори и в много малко количество вирусен генетичен материал в пробата, чрез многократно дублиране, сложен лабораторен процес, наречен амплификация. Тестова проба се взема от задната част на носа и се обработва за изолиране на генетичен материал. Към него се прибавят малки късчета, специфичен генетичен материал, отделни фрагменти от вирусна РНК, характернa само за коронавируса, получени по инженерен път, наречени „праймери“ (калъпчета). Следва да се добави, че инженерната РНК, от която са взети фрагментите, е изградена в огледален вид на естествената РНК на вируса. Сместа се подлага на сложен процес, наречен копиране. Провеждат се многократни копирания. След всяко копиране и двата вида генетичните материални частици в пробата се увеличават (амплифицират). Праймерите и генетичните частици започват да се съединяват в двойна нуклеинова редица – подобна на ДНК. Копиранията се повтарят многократно до пълно получаване на множество двойни нуклеинови вериги. Последните се установяват с флуоресциращи маркери, свързани към генетичния материал. Резултатът е положителен тогава, когато в пробата има в достатъчно количество амплифициран вирусен генетичен материал, освобождаващ достатъчно флуоресцентни маркери, за да бъдат открити. Ако няма вирусен генетичен материал в пробата, амплификация няма да се получи и няма да се открият флуоресцентни маркери и пробата се смята за отрицателна.
Кои хората трябва да бъдат тествани?
Методите за тестване на тежкия остър респираторен синдром коронавирус (SARS-Cov2), вирусът, отговорен за COVID-19, продължават да се развиват, тъй като знанията за COVID-19 се увеличават и достъпността на тестовете се улеснява. Понастоящем тестовете в САЩ се извършват само за хора, които имат висок риск от лоши последици от COVID-19, на първо място възрастните и имуносупресираните пациенти, а след това за тези, които имат висок риск от контакт с вируса и ще го предават на здравите и когато се предположи, че положителният резултат ще подобри лечението. Тестът е приоритетен и за здравните работници, обслужващи болни с коронавирус. Препоръките за тестване се актуализират редовно от Центъра за контрол и на болестите (CDC).
Защо използването на теста в САЩ започна бавно?
В началото бе необходимо време за оценка на резултатите от приложението на теста. Регулаторният процес в САЩ е предназначен да гарантира безопасността на пациента и последиците от неточното диагностиране при изследването. Тестването първоначално се прилагаше само чрез анализ, разработен от CDC. Освен това, на разположение беше само ограничен брой тестови комплекти, което наложи използването на алтернативни тестове, най-вече тези за грип, които се оказаха неефективни. Разрешение за спешна употреба се даваше само от Американската агенция по лекарствата. Влияние оказваше и липсата на специализирани лаборатории и високо квалифицирани лабораторни специалисти. Личните предпазни средства за работещите с опасни материали, също са били ограничени.
Тази политика се промени на 29 февруари 2020 г., когато се позволи свободно използване на теста и улесни достъпа до нея. В началото, повечето клинични лаборатории не са имали способността да подготвят PCR в първите месеци от появата на епидемията. За добрите резултати от PCR липсваха и необходимите квалифицирани лаборатории и техници и всяка погрешна стъпка даваше различни резултати.
Недостиг на химикали и комплекти
Някои химикали и комплекти, като тези, използвани за екстракцията на чиста РНК от комплексната проба, първоначално са били дефицит. Реактивите станаха по-достъпни с развитието на по-нататъшното усъвършенстване на PCR теста (Real time – Polymerase Chain Reaction: RT-PCR).
проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
