Известно е, че почти всяка хронична болест отслабва организма, правейки го по-неустойчив за инфекциите. Патологиите на храносмилателната система не са изключение. Защо всъщност гастроентерологично болните попадат в рисковата група за развитие на усложнения при новата коронавирусна инфекция?

Първо, при тях, както и при всички хронично болни, се наблюдава общо отслабване на организма. Дългогодишната борба на организма с болестта с времето изтощава резервите. Те могат да се окажат недостатъчни, за да се противостои ефективно на вируса. Освен това, при нарушаване на усвояването, дефицит на ензими, хроничен панкреатит, нарушения на пропускливостта на червата възниква недостиг на полезни вещества, микроелементи. Хората отслабват, защото хранителните вещества не се преработват напълно или не се усвояват в червата. Такива болни са отслабени и боледуват тежко от всякакви инфекции. Още един момент е анемията, която се развива при болести, съпроводени от постоянни кръвотечения. Например, това може да бъде язва на стомаха, неспецифичен язвен колит или болест на Крон.

В случай на развитие на дихателна недостатъчност проблемът се задълбочава от недостига в кръвта на еритроцити, пренасящи кислород, и ниското съдържание на хемоглобин. При хората с автоимунни възпаления, проблемът е не толкова в автоимунното поражение на червата, колкото в

лекарствата, които се приемат

в тези случаи. Често се употребяват глюкокортикоиди, цитостатици за потискане на възпалението. Те влияят негативно върху имунитета и правят организма уязвим пред COVID-19.

Всички лигавици в организма изпълняват ролята на бариера за вирусите. При това не само механична. В лигавицата присъстват имуноглобулини А, които унищожават патогенните микроорганизми. Чревната лигавица е първата линия на защита от вируса. На стените на червата има лепкава слуз, която блокира миграцията на вирусите. Тук се съдържат секреторни имуноглобулини А, лактоферин, простагландини, енкефалини. И, най-главното – така наречените гастроентеропротективни, т. е. защитаващи стомаха и червата, простагландини Е2 и I2.

Още една бариера представлява микрофлората. Полезните бактерии ни защитават от другите микроби.

Всякакви болести на стомаха и червата, които предизвикват възпаление, нарушават защитната бариера. Това може да бъде дори банален гастрит или синдром на дразнимото черво, хранителна алергия или прием на обезболяващи препарати. Или по-тежки заболявания, такива като ентероколит, болест на Крон, язвен колит, когато в лигавицата се появява ерозия, отоци и кръвоизливи.

Най-често пропускливостта на червата се увеличава от употребата на обезболяващи лекарства, таблетки за понижаване на температурата и противовъзпалителни средства, които се използват често и при коронавирусни заболявания. Нестероидните противовъзпалителни средства повреждат чревната лигавица на първо място за сметка на потискането на синтеза на простагландини, като това не може да се избегне, дори ако препаратът се въвежда вътремускулно или под формата на свещички.

И така,

какво могат да предприемат днес пациентите със заболявания на стомашно-чревния тракт, за да намалят риска

от заразяване или тежко протичане на коронавирусната инфекция?

Освен общите препоръки за намаляване на контактите и социално дистанциране, те трябва да се стараят, първо, по възможност да избягват хоспитализация, особено, тези от тях, които са над 60 години (във всяко лечебно заведение рискът от заразяване днес е сериозно повишен). Второ: нужно е човек да се храни пълноценно. Трето: трябва да се отложат плановите медицински процедури или операции (съгласувано с лекаря), ако това е възможно.

Освен това, за понижаване на риска от заразяване с COVID-19 и тежко протичане на коронавирусната инфекция при пациентите с хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, е необходимо да се предприемат действия, насочени към възстановяване на физиологичната защитна бариера на лигавицата. Например, може да се използват средства, способни да възобновят естествените защитни механизми на лигавицата на стомашно-чревния тракт, но които не понижават нормалното ниво на стомашна киселина, която също играе важна роля в противовирусната защита на храносмилателната система.

В някои случаи пациентите могат да намалят дозите или временно да прекратят приема на лекарства, понижаващи имунитета (глюкокортикоиди, цитостатици). Но окончателното решение трябва да бъде взето от лекар.

Според Американската асоциация на гастроентеролозите при възпалителни заболявания на червата и автоимунен хепатит приемът на глюкокортикоиди трябва да продължи. Това се обяснява с факта, че рискът от обостряне на тези патологии е по-висок, отколкото вероятността от инфектиране с новия коронавирус.

При различните хора заболяването протича по различен начин. При повечето, за щастие, болестта преминава леко. Но по данни на СЗО един от шест пациенти с COVID-19 страда от тежка форма на инфекцията с развитие на дихателна недостатъчност.

В случай на заразяване не може да се направи така, че инфекцията да мине с минимални симптоми, без усложнения и каквито и да било дълготрайни последствия. Как ще протича тя, до голяма степен зависи от възрастта, общото здраве, начина на живот, наличието на съпътстваща патология (в това число от страна на стомашно-чревния тракт). Но затова пък могат да се предприемат мерки, за да се избегне заразяване. Това изисква винаги да се отчитат възможните пътища за предаване на инфекцията и да се слагат надеждни бариери пред тях.

 Делян ВАСИЛЕВ