През май 2018 г. възрастен човек бил хоспитализиран с оплаквания от болки в корема в болницата Маунт Синай, Ню Йорк. Той дал кръв за анализ, който показал, че пациентът е заразен с неотдавна открита гъбичка – загадъчна и смъртоносна. Лекарите бързо го изпратили в отделението за интензивна терапия.

Човекът от описания по-горе случай починал 90 дни след постъпването в болницата. Но Candida auris оцеляла! Според резултатите от тестовете

тя била открита навсякъде в стаята на болния

С особена лекота тя проникнала във всички достъпни пространства. Болницата трябвало да използва специално оборудване, за да проведе ефективна дезинфекция. Наложило се дори да бъдат сменени теракотови плочки на пода и на тавана. Заразата била покрила всичко – стените, леглото, вратите, щорите, телефона, мивката, матрака, рамката на кревата. Освен това оказало се, че гъбичката може да се разпространява чрез катетрите и вентилаторите.

Candida auris притежава такава устойчивост благодарение на това, че 10% от щамовете са невъзприемчиви към нито един от известните антигъбични препарати. Както съобщили експертите от CDC, повече от 90% от Candida auris са устойчиви най-малкото към един фунгициден препарат, а 30% - към два или повече. Тази гъбичка може да се окаже чумата на нашия век!

В продължение на десетилетия специалистите твърдели, че

прекаленото и неправилно използване на антибиотици

оказва негативно влияние на тяхната ефективност. Медиците в цял свят многократно предупреждавали, че трябва да се ограничи използването на антибиотици, защото иначе нищо хубаво не ни очаква. Както изглежда, техните призиви останали нечути – тези средства продължават да се използват в немислими количества както в животновъдството, така и в болниците, и поликлиниките.

Аналогична е ситуацията и с гъбичките: те, както и бактериите, се опитват да се защитят от съвременните препарати с антигъбично действие. В последно време се наблюдава разпространение на резистентни към лечението гъбички. Бедата е там, че това поставя класическата медицина в безизходица. Щамовете, резистентни към известните типове лечение, често поразяват именно хората със слаб имунитет, било то деца, старци, пушачи, диабетици или пациенти с автоимунни заболявания, които приемат имуносупресори, за да ограничат съпротивляемостта на организма. Candida auris е трудна за разпознаване и почти половината от заболелите умират в рамките на 90 дни.

Гъбичката се разпространява лесно – когато болните докосват различни повърхности и предмети в болниците, те оставят върху тях C. auris; тя може да се открие дори в месото от животните или върху зеленчуците, постъпващи от фермите, където са били използвани естествени торове; туристите разпространяват гъбичката, разнасяйки я в други страни; тя се разнася с вноса и износа на хранителни продукти.

Според учените докато не бъдат разработени по-ефективни лекарства и докато хората продължават да злоупотребяват с антибиотици и противогъбични препарати, рисковете от това C. auris да започне да поразява и здравите хора са доста високи. Ако не бъдат предприети законодателни мерки, за да се съкрати разпространението на съпротивляемостта на бактериите и гъбичките към известните видове лечение, през 2050 г. ние можем да изгубим до 10 милиона човека в целия свят, и това е повече, отколкото броя на хората, които, както се очаква, ще умрат през същата година от рак. За това говорят резултатите от изследвания, проведени от британски учени.

Съгласно официалната оценка на американските Центрове за контрол и профилактика на заболяванията,

2 милиона души годишно в САЩ се заразяват с един или друг резистентен гъбичен щам,

и от тях 23 хиляди умират. Но това е стара статистика (2010 г.). По-нови данни показват, че сега смъртността в САЩ се е повишила до 162 хиляди (данните са получени от Медицинската школа при Вашингтонския университет в Сейнт Луис), а в целия свят броят на жертвите на резистентни щамове достига 700 000.

Проблемът е в това, че ситуацията набира обороти, а хората остават в неведение. Много хора и до днес не вярват в съществуването на резистентни щамове. А болниците и местните здравни администрации в целия свят се страхуват да публикуват съответната статистика, защото се притесняват, че ще ги обявят за „разсадници на зараза”. И никой не счел за нужно да съобщи на хората, откъде произхожда новата и страшна болест. Тя сякаш се е появила от нищото и стремително се разпространява по цялата планета.

В края на 2015 г. от Кралската болница в Бромптън, Великобритания, потърсили помощ от специалисти за прочистване на лечебното заведение от „новата чума” – супергъбичката Candida auris. В продължение на няколко месеца смъртоносната гъбичка се разпространявала, но никой не давал информация за нейното нашествие. Болницата, чийто профил е лечението на болести на белите дробове и сърцето, и в която идват да се лекуват богати хора от Европа и Близкия изток, предупредила само британското правителство и заразените пациенти. Но никакво публично заявление не било направено, директорът на болницата сметнал, че не е нужно да се всява паника. Към края на юни 2016 г. там имало 50 случаи на заболяване, предизвикано от C. auris. По-късно болницата все пак била принудена да признае пред медиите, че има проблем: „Отделението за интензивна терапия беше затворено след като се оказа, че във Великобритания е възникнала нова суперболест”.

След това започнало разпространение на заболяването във Валенсия (Испания), в местната университетска болница с 992 легла. Там вече гъбичката била открита на кожата на 372 човека, а при 85 от тях инфекцията попаднала в кръвта. 41% от заболелите умрели в продължение на 30 дни. И отново, никакви публични обяснения не били направени.

Но атмосферата на мълчание сама поражда паника – в дадения случай в болниците из целия свят. Повечето официални институции мълчат, за да не изплашат потенциалните пациенти и да не изгубят своята репутация. Чиновниците продължават да настояват, че разгласяването е социално опасно, че няма начин да се съобщи информацията на пациентите, без да се провокира вълна от паника.

И докато Центровете за контрол и профилактика на заболяванията се стараят да ограничат разпространението на резистентната към лечението Candida auris, изследователите се опитват да отговорят на въпроса –

откъде се е появила тя? От коя част на света?

За пръв път тази гъбичка била открита от лекари в Япония през 2006 г. Щамът бил намерен в ухото на пациентка. Тогава гъбичката изглеждала безопасна – ние отдавна сме запознати с другите представители на рода Candida и знаем как да лекуваме предизвикваните от тях гъбични инфекции – кандидози.

Три години по-късно гъбичката била открита в лабораторията на микробиологът от Холандия Жак Мейс, който изследвал кръвни образци от 18 пациенти от Индия със сепсис. Скоро след това гъбичката била зафиксирана на много други места и на други континенти.

Учените от САЩ първоначално предположили, че гъбичката се е зародила в Азия и после се е разпространила по света, но когато сравнили генома на C. auris от Индия, Пакистан, Венецуела, ЮАР и Япония, разбрали нещо странно –

гъбичката произхожда едновременно от няколко различни места,

и има няколко нейни подвида. Секвенирането на генома показало, че има най-малко 4 различни версии на гъбичката. Те се различават толкова силно, че може да се предположи, че тяхното еволюционно разминаване е станало преди хиляди години, те са придобили своите свойства като патогени независимо една от друга, а по-рано са били безобидни за човека. Както изглежда, по някакъв начин преходът към патогенност при тях е протекъл почти едновременно.

Има няколко теории как е могло да се случи това. Доктор Мейс смята, че гъбичките са развили своята резистентност поради прекомерното използване на фунгициди при отглеждането на зърнени култури.

Тази хипотеза е много сходна с една друга версия, според която заради прекомерното използване на антибиотици в животновъдството се появяват резистентни типове бактерии. Антибиотиците се използват в животновъдството, а фунгицидите – в растениевъдството. Ситуацията наистина е доста сходна.

„Гъбичката C. auris може да бъде открита на всичко, което си помислите - картофите, фасула, пшеницата, доматите, лука. Това става заради прекаленото използване на фунгициди за отглеждане на хранителни култури”, обяснила доктор Джоана Родес, експерт-инфекционист от Имперския колеж в Лондон.

Възможно е смъртоносната гъбичка да е съществувала хиляди години, без да попадне в полезрението на хората,

тъй като е била напълно безобидна. А когато фунгицидите, предназначени за унищожаване на вредните гъбички, започнали да намират масово приложение, другите гъбички освободили място за резистентната C. auris. Както винаги се случва, оцеляват само най-силните. И най-смъртоносните.

 Владислав ПЕНЕВ