За това, че редовното късно заспиване повишава риска от развитие на най-различни заболявания, говорят многобройни изследвания.
Повишено артериално налягане
По данни на финландско изследване хората, които си лягат в полунощ и след това са с 30% повече подложени на риск от развитие на артериална хипертония, която може да доведе до хипертонична криза или инсулт. По време на сън организмът преминава в режим на презареждане на всички системи и, ако не се ляга навреме, системата аварира. Центърът за бодърстване, който се намира в хипоталамуса, не се изключва, а напротив - стимулира изработката на на глюкокортикоиди – хормони, които възбуждат нервната система. Най-активният от тях – кортизол (чието ниво трябва да достигне минимум към полунощ) – води до това, че сърцето започва да бие ускорено, а налягането и тонусът на съдовете се повишават.
Ако не можете да заспите в нормално време, планирайте за вечерните часове само такива занимания, които не са свързани с повишена физическа или умствена активност. Откажете се от соленото и мазното в менюто (още повече в компанията на алкохол) и се старайте да не пушите преди сън: една цигара е способна да повиши артериалното налягане с 30 мм живачен стълб.
Наднормено тегло
Продължителността и качеството на съня могат да влияят на нашия метаболизъм. Калориите, които организмът не е успял да изгори през деня, се натрупват в черния дроб и мускулите във вид на гликоген. През нощта черният дроб преобразува гликогена в глюкоза и я изпраща в кръвта, за да поддържа нужното ниво на захарта по време на сън. Щом само натрупаният гликоген свърши, черният дроб започва да изгаря мастни клетки за получаване на глюкоза. По този начин ние отслабваме по време на сън – но само в случай, ако успяваме да използваме всички дневни запаси от гликоген. Ако се вечеря след 22 часа (както постъпват много хора, които си лягат около или след полунощ) и се закусва в 8 сутринта, до окисляване на мазнините така и няма да се стигне. В резултат се появяват излишни килограми и нарушение на обмяната на веществата, които след това могат да доведат до затлъстяване и захарен диабет.
Дори ако водите нощен начин на живот, старайте се да избягвате късните вечери и не яжте непосредствено преди сън.
Риск от развитие на диабет
Учените открили връзка между лягането след полунощ и развитието на диабет от втори тип. Защо именно любителите на късното заспиване са склонни към метаболитни нарушения, точно не е известно. Според една от версиите виновни са все същите късни хранения и наднорменото тегло (пълните хора по-често страдат от инсулинова резистентност). Според друга хипотеза – причината се крие в нарушения на работата на циркадния ритъм, поради което се нарушават много обменни процеси. В това число значително се повишава нивото на захарта и инсулина след ядене, а количеството на лептина (хормон, който отговаря за усещането за ситост), напротив, намалява. Нарушава се и естественият график на изработката на хормона кортизол. Всичко това води до инсулинова резистентност и диабет от втори тип.
Най-добре е да преразгледате своя режим на съня, особено ако някои от вашите роднини вече боледува от диабет от втори тип. Във всеки случай съкратете количеството на продуктите с добавена захар, старайте се да не преяждате вечер и следете своето тегло. (Бел. ред. На тази страница прочетете за качествата на продукта Диабет Формула.)
Склонност към депресия
По данни от изследване любителите на късното заспиване по-често потискат своите чувства и на тях им е по-трудно да оценяват позитивно случващото се. Учените предполагат, че за всичко е виновно нарушението на неврохуморалната регулация (т.е. регулацията на буквално всички процеси в организма), което възниква при неправилен режим на съня.
В резултат нараства рискът от развитие на тревожни състояния и депресия. Преди няколко години Американската асоциация на психолозите публикувала изследване, което също показало връзка между обострянето на невротичните състояния и недоспиването поради късно лягане.
Постарайте се да коригирате дневния режим така, че да заспивате преди полунощ. Ако това е невъзможно и чувствате, че сте започнали да се концентрирате върху негативните преживявания, обърнете се към психотерапевт.
Астма и други проблеми с дишането
Вечерният начин на живот е свързан с по-висок риск от развитие на бронхиална астма и други бронхиални и белодробни заболявания. Възможно е това да има просто обяснение: тези, които си лягат късно, по-често пушат и имат други вредни навици. Удивително е обаче, че много непушачи, които си лягат след полунощ, също редовно се сблъскват със задух, хрипове и други признаци на респираторни заболявания с неинфекциозна природа. А това означава, че има още и биохимични причини за развитие на такива патологии.
Пикът в нощната активност на дихателните органи е от 3 до 5 часа през нощта. Именно в този промеждутък настъпва усилване на газообмена в белите дробове и тъканите. При тези, които си лягат не по-късно от 23 часа, той се пада именно на фазата на дълбокия сън, когато в кръвта има минимална концентрация на кортизол и адреналин. По този начин нервната и ендокринната системи дават на организма възможност напълно да се презареди преди скорошното събуждане. Ето защо мускулите са максимално отпуснати, а газообменът и насищането на всички тъкани с кислород протича по най-ефективен начин. Ако вие си лягате след полунощ, то към три часа тялото не достига нужната степен на отпускане поради нарушения на естествените хормонални пикове. И това води до влошаване на газообмена и повишава вероятността от развитие на бронхиални и белодробни патологии.
В този случай най-очевидната препоръка е регулирането на режима на съня. Но ако в момента това е невъзможно, заемете се с дихателни практики, например йога. Особено ефективни са практиките със задържане на дишането веднага след събуждане – те подобряват вентилацията на белите дробове и активизират кръвообращението. А въглеродният диоксид, който се натрупва в кръвта при задържане на дишането, разширява съдовете, което подобрява газообмена.
Иван ЙОРДАНОВ
